17-11-2017 20-11-2018

Формулата за успешна кариера на Флорина Иванова

За да се надскача ежедневно, човек трябва да си постави почти нереалистични цели и да се бори за тях

07:33 | 28 януари 2022 | Автор : Бисер Кунчев 0 7703 Снимка: Личен архив

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България.

Формулата за успешна кариера

През 2021-а година Dir.bg стартира своята нова платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове.

Каква е формулата за успешна кариера, колко сериозен и старателен трябва да бъде човек през време на своя стаж и професионален път, ще ни разкаже нашият специален гост Флорина Иванова.

Коя е Флорина Иванова?

Флорина Иванова днес е порасналата версия на онова щуро момиченце, родено в София, което риташе футбол с момчетата зад блока, мечтаеше да бъде актриса, но задължително в телевизия (нямам идея защо), биеше се с по-големите и се ядосваше на всяка несправедливост. Днес също играя футбол, но с колегите. Работя в телевизия (е, не като актриса), боря се с "големите", но под друга форма и когато ситуацията го налага и продължавам да страдам за всяка неправда. Може би и затова реших да преследвам развитие в сферата на журналистиката. В момента съм спортен репортер и водещ на спортните новини в bTV. За да стигна дотук, завърших Американския университет в Благоевград, което определям като най-доброто решение в живота си до момента. Учебното заведение ни подготви по невероятен начин за професионалния живот и след дипломирането с абсолютно всички мои колеги бяхме напълно готови да се впуснем във всяко едно кариерно предизвикателство и да решим всеки един проблем, който се изправи пред нас. Наистина съм много благодарна за образованието, което получих в AUBG, и искрено вярвам, че именно то е основната причина да поема по много правилен път на развитие.

Снимка: Личен архив

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Първите стъпки в кариерата ми поех още в университета. Образованието там беше много практическо. Хвърляха ни в дълбокото. Дипломирах се с филм за "златното момиче" на българската художествена гимнастика - Невяна Владинова. Всичко по "Златната надежда" - идея, режисура, снимане и монтаж - правих сама. Това беше изискване. Носила съм по два куфара с техника по влаковете всеки път, когато трябваше да снимам в София; обърквало се е какво ли не - от бъг в микрофона преди важно интервю, през тотално блокиране на програмата за монтаж, по време на който просто стоиш в отчаяние и се молиш auto-save-ът да е спасил част от видеото, до това да не си сигурен дали филмът ще се експортне навреме за прожекцията. Е, експортна се, но опитът, през който преминах, не само по време на дипломната ми работи, но и изобщо във всички курсове, които взимахме, ме направи изключително хладнокръвна и ми помогна да мисля много бързо в извънредни ситуации. А те в журналистиката се случват непрекъснато. Малко след дипломирането започнах работа в новосъздадената тогава BiT. Иконата в българската журналистика - Нери Терзиева, ми подаде ръка. Пое риска да даде шанс на току-що завършил студент. И ме хвърли в още по-дълбокото, като ме уверяваше, че мога да се справя с всичко. Беше изключителен лидер и психолог и знаеше как ни убеди да работим по най-добрия начин. Независимо колко отчайваща изглежда ситуацията понякога или колко часа бяхме прекарали на работното място. Започнах работа в новините и още в първите ми дни се наложи да отразявам на живо протестите за съдебната реформа - изключително важна и отговорна тема, която би следвало да се отрази от най-опитните репортери. Но екипът ми се довери, а след включването Нери ми се обади и ме похвали, а това беше един от най-щастливите ми мигове в кариерата ми изобщо. Отделно, благодарение на опита ми от университета и документалните филми, които бях снимала там, година, след като завърших, бях изпратена напълно сама, без оператор и екип, да отразявам събитията в Тунис 5 години след края на революцията. На бял свят излезе филмът "Тунис - между пролетта и лятото". Сама ме пратиха да отразя и живота в далечния изток на Турция. Сама бях и в Дубай за авиошоуто през 2017 г., където снимах и трогващи истории с нашите сънародници там и начините им да запазят България в сърцата си. И от всичко съм най-щастлива, че не разочаровах две жени, без които това нямаше да е възможно - Нери Терзиева и Мелъди Гилбърт - моят професор по документално кино в Американския университет, носител на множество филмови награди за документалистика. Жена, която ни вдъхновяваше да мечтаем смело и да вярваме, че всичко е възможно. Казвам всичко това, защото е много важно с какви хора се обграждаш, на кого се доверяваш и кого допускаш да влияе на професионалното ти развитие и нагласата ти за него. Прохождащите журналисти и професионалисти като цяло биха били много объркани без правилните ментори и хора, които да им предадат не само знания, но и нужната увереност и вяра, че ще се справят.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Все така. На терен, в центъра на събитията, в "екшъна" - да отразявам онези теми, които са важни за обществото, да задавам онези въпроси, които хората искат да чуят, да бъда достатъчно смела и отговорна, за да съм от полза на обществото чрез професията си. Сега работя в различен ресор - в спорта. Но в него също има значими събития и важни или заплетени казуси, които са обвързани с много други насоки на общественото развитие като политика, влияние, задкулисие, финанси и какво ли още не. Обичам работата си на репортер най-много. В студиото като водещ не се чувствам толкова комфортно и ми е скучно, но се налага да го правя, за да имам възможност и за онези дейности, които осмислят професията.

Снимка: Личен архив

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Занимавам се точно с това, което искам, и осъзнавам каква щастливка съм. Но тепърва ми предстои да сбъдвам мечтите си. Те са прекалено високи, защото вярвам, че за да се надскача ежедневно, човек трябва да си постави почти нереалистични цели и да се бори за тях, сякаш му трябва съвсем малко още.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Абсолютно нищо. Всичко, което ни се случва е за наше добро.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажовете са важни, ако не се правят за отбиване на номера. В повечето университети те са задължително изискване, за да можеш да се дипломираш. Именно затова много студенти ги претупват. А всъщност чрез стажа можеш да разбереш точно в какво си добър и кой аспект на журналистиката (в случая) ти харесва най-много, защото те са доста. Моят съвет към студентите е да търсят стажове в по-малки медии. В големите е пълна лудница и няма кой толкова задълбочено да им обяснява и разяснява важни тънкости на професията. Но по-важното е, че в малките медии ще получават и повече шанс за изява и авторска работа, ще придобият истински опит. В националните медии залогът е прекалено голям и е по-трудно да се довериш на човек, когото смяташ за неопитен. Отделно, самите стажанти са толкова много, че трудно някой се запомня. Много редки са случаите, в които някой блести и след това е нает. Страхотен пример за това е моята колега в новините Виктория Готева, която за мен е изключителен репортер, а в момента и страхотен водещ, на когото аз се възхищавам. Но тя и тези като нея, Бесте Сабри в това число, за съжаление, са по-скоро изключение. В Америка някои големи медии имат политика да не наемат стажанти. Там искат същите тези млади хора да поработят първо някъде другаде, да погрешат някъде другаде, да придобият ценен опит и тогава вече като готови кадри да се завърнат и да блестят в ефира на най-значимите телевизионни програми.

Преди месец Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалният кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Трябва да покаже, че му се работи, че познава средата, че има идеи и че му е интересно. Последното е предпоставка да работиш със сърце, а това винаги се усеща. Влагаш ли сърцето си в работата, успехът ти е наполовина гарантиран. Оттам нататък всичко се свежда до (простете езика ми) яко бачкане.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Според мен, повечето от тях не са наясно какво точно искат да правят и имат колебания кое е най-подходящото място, в което ще открият "своето нещо". Аз например правих едновременно два стажа - единият беше в сферата на маркетинга, рекламата и PR, а другият беше във вестник, за да мога обективно да преценя коя от двете насочености нa журналистиката ми харесва повече. Друг голям проблем е, че повечето стажове са неплатени, а много студенти се издържат сами. Някои от тях избират дори да прекарат лятото по бригади, където ще мият чинии или ще сервират ястия, но ще си подсигурят доход за целия семестър или дори година. Т.е. стигат до тежкото решение да избират между кариерно развитие или финансова обезпеченост. Нагласата към стажантите трябва да се промени и ако един млад студент допринася с усилията си към работата, то би следвало той да получи и възнаграждение за това. Платените стажове ще бъдат от полза и на двете страни, защото работодателите ще имат довод да изискват много повече, а студентите ще имат стимул да дават всичко от себе си и да бъдат още по-отговорни.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Смятам, че българската система не дава достатъчно възможности за развитие. Това, което виждам от свои колеги, завършили български университети, е, че те не са имали почти никакви практически занимания. Изискванията към тях са по-скоро за отбиване на номера и всеки, записал се, почти сигурно завършва без особени трудности. Виждам как специалности се записват фиктивно, за да получиш диплома; как всеки втори става дори докторант, без да има нужните знания за това и т.н. Разбира се, има страхотни професионалисти и колеги, които са изключителни в своята работа, но това по-скоро е следствие на техните лични усилия и стремеж, отколкото на системата. Такава, смятам, че към момента липсва. Същото важи и за професорите. Познавам страхотни личности, които са готови на всичко да те научат и за които тази професия е призвание, но в общия случай като че ли цари апатия. Чувала съм ужасни истории за професори, които имат неуважително отношение към студентите; които правят всичко друго, но не и да мотивират младите, а точно обратното; и които просто нямат желание за работа, а това е страшно, когато работиш в сферата на образованието. Така че колкото и черногледо да звучи, мисля, че нивото на подготовка в българските университети не е достатъчно високо, но също така вярвам, че ако имаш желание и това, което учиш, те влече, винаги можеш да намериш начин да се развиваш и да успееш.

Каква е рецептата за кариерен успех на Флорина Иванова?

Лесна е откъм съставки: отдаденост, сърце, непрекъснато четене и усъвършенстване.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

2, 1, Action!

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Моята баба Флора, на която съм кръстена, ме научи, че всяка трудност е преодолима и че всяка на пръв поглед безизходна ситуация винаги има изход. Тя беше един от най-силните и смели хора и винаги ме е съветвала да се боря докрай. Майка ми пък винаги е била балансьорът. Любимият й съвет е "Брой до 10!". Как да й обясня, че и до 100 да броя, не се получава. Но мама ме научи, че нищо не е на всяка цена и че най-важното в живота е да останеш добър човек, чиято съвест е чиста.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Бъдете смели. Отстоявайте ценностите си. Нищо не е всяка цена и целта никога не оправдава средствата. Млади сте, може да си позволите да си тръгнете, ако не сте на правилното място и имате достатъчно време да намерите точното. Но го търсете, бъдете любопитни, опитайте от всичко в професионален план и работете здраво със сърце. Не знам как да ви мотивирам по друг начин, освен да ви кажа, че следвайки тези неща, при мен се получи, а аз не съм нищо специално, просто "щуро момиченце, готово да се бори".

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и Вашето семейство?

Флорина Иванова - след години в журналистиката не изневери на себе си. Днес намира радост в малка къщичка в Родопите, градинка с босилек, ATV и две кучета.