Емоциите ни често изместват логиката по време на интервю за работа

Източник: Личен архив

Емоциите ни често изместват логиката по време на интервю за работа

HR Guest представя Горан Ангелов - основател и управител на "Ай Би Ес България"

07:20 | 16 ноември 2023 | Автор : Бисер Кунчев 0 1353 Източник: Личен архив

"Всеки се нуждае от стабилност и перспектива в работата си. Бих се опитал да задържа колега само, ако съм сигурен, че компанията може да му ги предложи. В противен случай не бих оправдал неговото доверие", споделя Горан Ангелов, който е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Кой е той?

Горан Ангелов е основател и управител на "Ай Би Ес България" (www.ibs.bg). Работейки повече от 20 години на българския пазар, IBS се утвърди като една от водещите ИТ компании в страната с фокус върху финансовата индустрия, управлението на данните и системната интеграция. Той е инженер със специалност автоматизация на производството и над 30-годишен опит в информационните и комуникационните технологии, както и в осъществяването на големи проекти за бизнеса и публичния сектор.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата? Какви съвети бихте дали на човек, който се явява на интервю?

Продължителността на интервюто не мисля, че трябва да се взема като критерий за интерес. Самата покана за интервю достатъчно ясно го заявява. Самото провеждане и неговото времетраене са вече въпрос на възпитание, професионално отношение и взаимно уважение. Интервюто е диалог, в който двете страни общуват и се опознават. Всяко интервю е отговорност и тя се носи и от интервюиращия и от кандидата. Двете страни следва да вземат информирано решение и е неподходящо да си губят взаимно времето.

Задължителни въпроси има разбира се, но не знам какво да разбирам под неудобни. Ако се имат предвид въпроси от дълбоко лично естество, то за мен това минава границата на доброто възпитание. Всички останали въпроси са напълно допустими и никой не бива да се учудва, ако интервюиращия се стреми да стигне в дълбочина по дадени теми. Впрочем не е лошо и кандидатите да се опитват да разберат повече детайли за културата, стремежите и идеите на компанията, в която кандидатстват. Това е и моят основен съвет към тях. Интервюто не е формалност, не и посещение при зъболекар. Идете подготвени, бъдете автентични и много любопитни.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Казват, че втори шанс за първо впечатление няма и това важи и за двете страни в процеса. Колкото и логично да се опитваме да мислим, емоциите обикновено надделяват. Хората често са зависими от пристрастия и предубеждения. Лично аз харесвам уверени и автентични хора. Трябва да се отчита факта, че интервюираният не е в комфортната си зона и известно притеснение е нормално. Умните хора не са прекалено самоуверени. Те са наясно, че има много неща, които не знаят или не могат днес, но имат куража да се учат и да израстват.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Мисля, че отговорих и на този въпрос в предходния. Ние сме по-скоро бутикова инженерингова компания и е необходимо дори и опитните хора да учат непрекъснато, за да могат да дават висока стойност на клиентите. Нивото от знания и умения днес е само добра основа за онова, което ни е необходимо утре. Затова и способността ни да се учим и променяме е ключова за успеха ни. Все пак има основни изисквания, които няма как да се пренебрегнат, на каквито и компромиси да сме склонни. Не бихте искали да ви оперира хирург, който няма съответното образование и опит, но има "сериозен потенциал да навакса и да се развие", нали?

Как изглежда идеалният кандидат за работа във Вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Качествата, които ценя най-много у професионалистите са критично мислене, стремеж към действие и ориентираност към резултатите. Разбира се, нищо от това няма значение, ако у човека няма високо ниво на почтеност. Без почтеност няма доверие, а доверието е основата на всяко положително човешко взаимодействие. В нашата компания отделяме специално внимание на фирмената ни култура. Ние сме организирали принципите и ценностите си в четири категории - Сътрудничество, Свобода и Отговорност, Растеж и Развитие, Ефективност. Културата, която градим е с фокус към успеха на нашите клиенти и лична отговорност във всички взаимоотношения.

ЛЕЙБЪЛ

Кои фактори са определящи за лоялността на един служител? С какво Вие бихте опитали да задържите дългосрочно ваш служител, който пасва на културата, ценностите и очакванията на компанията?

Всеки се нуждае от стабилност и перспектива в работата си. Бих се опитал да задържа колега само, ако съм сигурен, че компанията може да му ги предложи. В противен случай не бих оправдал неговото доверие. Аз не харесвам думата лоялност. Тя приляга повече на домашен любимец. Ние нямаме необходимост от лоялност, а от личности, които имат сходна визия и цели и на които им е приятно да работят и да изграждат заедно компанията.

Започването на нова работа за всеки служител носи много предизвикателства, приятни емоции, но и много стрес, свързан с напасването към новия колектив, опознаването на колегите и работната среда. Какво би било препоръчителното поведението и на двете страни в този процес в първите месеци, за да мине гладко процесът на адаптация (и на новия служител и на колектива)?

Екипът трябва да гради подкрепяща среда. И то не само за новопостъпилите, а за всичките си членове. Когато се включваме за първи път в даден екип поведението ни трябва да показва, че сме отговорни и отворени за сътрудничество. Получили сме доверие на кредит и сега е важно да го запазим и увеличим, тъй като това е нашия най-ценен капитал.

Все повече през последните години се говори емоционалната ни интелигентност. Какво според Вас е необходимо, за да се научим да бъдем по-търпеливи, по-изслушващи, както и да успяваме да владеем емоциите си?

Това, което е необходимо, е да сме съпричастни към хората около нас. Да развиваме нашата емпатия. Можем го - не е даденост. В нашата индустрия хората са се посветили на технологиите и невинаги имат усет към човешките взаимоотношения, което може да създаде определени проблеми в общуването. Опитвайки се да забелязваме хората около нас, да сме съпричастни и загрижени към тях ни помага да сме по-търпеливи и разбиращи във взаимоотношенията помежду си.

Темата за изкуствения интелект стана част от нашето ежедневие. Какво според Вас ще бъде неговото влияние в краткосрочен и дългосрочен план в развитието на пазара на труда? До каква степен смятате да използвате решения с изкуствен интелект във вашата компания?

Част от нашата дейност е развитие и работа със системи, включващи изкуствен интелект. Бъдещето принадлежи на тези технологии, но на този етап, според мен, се вдига повече шум и се повишават незаслужено очакванията. Изкуственият интелект е изключително ефективна форма на автоматизация за много процеси. В дейности, където има повтарящи се задачи, всеки бизнес, включително и нашата компания, е длъжен да му намери приложение, ако иска да запази своята конкурентоспособност. В други дейности, където процесите са изключително бързи и се работи с големи обеми данни, така или иначе човек не може да се справи и следва да бъдат възложени на машината.

Ние ще сме все по-зависими от ИИ в бъдеще - и в бизнеса и в личния си живот. По същия начин, както днес сме зависими от мобилните комуникации. Ще се отрази ли това на естеството на работата ни? - със сигурност! Технологичният прогрес трансформира икономиката и ИИ има потенциала да промени много сфери от нея. Някои професии ще се променят, други ще отпаднат, но ще се появят нови.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Ние сме екип от малко над 100 души и работим със специфични технологии. Затова не си позволяваме да привличаме много хора по едно и също време. В този аспект трудно можем да си позволим широкообхватни стажантски програми. Нашият фокус е по-скоро в програми за ускорено индивидуално развитие на стажантите и младшите специалисти, които постъпват при нас, за да могат по-бързо да се включат пълноценно в екипите. Не съм съгласен с критичните оценки, които се разпространяват по отношение на новите поколения младежи. Проблемите в образователната ни система не са от вчера и те не носят вина. Освен това, днешните младежи могат да учат почти в целия свят и много от тях се възползват успешно от тази възможност.

Днешните млади хора имат нужда да намират смисъл в работата си, да се чувстват част от нещо значително. Това ги мотивира силно и могат да постигнат всяка цел, която си поставят. Изобщо не бива да ги подценяваме. Може да имат различен подход към работата, различна визия за живота, но в крайна сметка вероятно това ги прави по-добре подготвени за бъдещето. Въпросът е дали ние сме готови за тях и за него.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Няма нищо съществено за отбелязване в това, което може да се нарече кариера при мен. Това, което най-много ми е помогнало да израсна е куражът ми да вземам решения и да действам без да чакам някой да ме подтиква към това, да експериментирам и да опитвам нови неща. А преломния момент дойде, когато реших да създам своя собствена компания. Това решение предопределя почти всичко в живота ми през последните 20 години. Преминали сме през много трудности и предизвикателства и съм сигурен, че ще има такива и в бъдеще, но не бих променил нищо в миналото. В крайна сметка трудностите ни правят по-силни.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли стандартното работно място да изглежда по все по-различен начин?

Да не си обвързан с физическо място за работа, дори да не са фиксирани часовете и дните ти за работа - това са придобивки на цивилизацията и бихме били много недалновидни да се отречем от тях. Разбира се, тези неща са значителна промяна и са предизвикателство, с което тепърва трябва да се научим да се справяме. Нито хората, нито обществото, нито законодателството ни са израснали достатъчно и затова може да се каже, че сме в тежък преходен период. Промяната е проблем и за човека и за организацията, ала това не трябва да ни отказва да я приемем.

Цялостната организация на работния ден и работното място ще се промени. Не защото искаме да сме модерни, а защото искаме да сме по-ефективни и по-производителни. Ето защо ние залагаме на хибриден модел на работа, без да фиксираме задължително време за пребиваване в офиса. Тоест хората и екипите са свободни да избират модела си на работа, който ще е най-ефективен за постигането на целите им. Или по-точно казано - за постигане на целите на клиентите ни.

От своя страна офисните пространства се адаптират за новите им цели. Да бъдат представителен дом на компанията. Да са част от нейната идентичност и да бъдат център за общуване, забавление и място за съвместна работа в един своеобразно интегриран формат.

Лично аз вярвам в така наречената - отговорна автономия, където индивидите или групите имат свобода да вземат свои собствени решения, но са отговорни за резултатите от тези решения. Всеки от нас носи отговорност за работата си и въз основа на своята експертиза и преценка взема информирани решения в най-добрия интерес на компанията, клиентите и колегите си. Този принцип го отнасяме и към организацията на работния процес и аз съм оптимист, че в практиката ще успеем да създадем достатъчно ефективен модел, който да ни направи още по-добри и по-конкурентни.

ИЗБРАНО