Да се вдигнат лихвите, за да се противодейства на инфлацията, но не прекалено много, така че икономиката да не падне на колене. Това е дилемата, която ще бъде в центъра на дискусиите на редовната годишна среща на централните банкери от цял свят от днес до събота в Джаксън Хоул, щата Уайоминг, информира Франс прес, цитирана от БТА.

Величествените планини в Гранд Тетън всяка година са домакин на тази среща под егидата на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ още от времето на бившия му президент Пол Волкър.

Сега голяма част от света е изправена пред най-бързия растеж на цените от началото на 80-те години, което създава страхове от завръщане на феномена на спиралата заплати-цени от онази ера, който наложи необходимостта от двуцифрени лихви - и съответно болезнена рецесия - в опит да се възстанови ценовата стабилност.

Най-очакваният момент на симпозиума тази година ще бъде речта на президента на американската централна банка Джером Пауъл в петък в 14:00 ч. по Гринуич (16:00 ч. бълг. време).

Президентката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард няма да пътува до Съединените щати. На форума ще присъства Изабел Шнабел, член на управителния съвет на ЕЦБ, която ще участва в работна група в събота.

Управителят на "Банк ъв Ингланд" (Bank of England) Андрю Бейли потвърди присъствието си в Джаксън Хоул, но само като наблюдател на дискусиите, без да участва в тях.

В икономически план има един общ неприятел - инфлацията, и рискът да бъде забавена прекалено много икономиката, така че трябва да се избере едно от двете, заяви пред АФП Грегъри Волокин, портфолио мениджър в "Мишеърт файненшъл сървисис" (Meeschaert Financial Services). В същото време "УФР не може да каже, че трябва да предпочете да увеличи безработицата, за да понижи инфлацията, но това е изборът, който има", подчерта анализаторът.

Срещата се провежда в момент, когато централните банки по света затягат паричната си политика, за да се борят с инфлацията, но с риск да потиснат икономическото възстановяване.

УФР вече четири пъти повиши лихвите си от март досега. Първо с обичайния четвърт процентен пункт, после с по-бърз темп.

И инфлацията в САЩ през юли започна да спада, достигайки 8,5 на сто на годишна основа, след рекордното увеличение на цените от над 40 години с 9,1 на сто през юни.

Погледите вече са обърнати към следващото заседание по паричната политика на 20 и 21 септември, на което се очаква ново повишение на лихвите с половин и дори с три четвърти процентен пункт.

В същото време американският БВП вече се сви през първите две тримесечия, което отговаря на класическото определение за рецесия. Според икономисти обаче това не е така в случая със САЩ заради солидния пазар на труда, който през юли се върна на равнището от преди пандемията с безработица от 3,5 на сто и възстановяването на всички съкратени работни места.

В еврозоната покачването на цените достигна нов рекорд с растеж от 8,9 на сто, а във Великобритания показателят дори стана двуцифрен (10,1 на сто).

Европейската централна банка прогнозира, че инфлацията в еврозоната ще се забави до 3,5 процента през 2023 г. Стойностите обаче непрекъснато се преразглеждат нагоре и сега Германия, най-голямата икономика във валутния съюз, очаква инфлация от над 6 процента. Това предполага, че следващите прогнози на ЕЦБ, които ще бъдат оповестени през септември, ще включват по-високи цифри, допълва Ройтерс. ЕЦБ миналия месец повиши водещите си лихви за първи път от 11 години.