Банките изпращат кризисната 2020-а: COVID-19 ще остави лихвените проценти ниски за дълъг период от време

Банките изпращат кризисната 2020-а: COVID-19 ще остави лихвените проценти ниски за дълъг период от време

Макар и в сянката на икономическа и здравна криза, настоящата година донесе и добри новини за България, заяви главният секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева

Снимка: iStock by Getty Images

Банките изпращат кризисната 2020-а: COVID-19 ще остави лихвените проценти ниски за дълъг период от време

10:52 | 18 декември 2020

| Автор : Александра Ангелова

33 3761 Снимка: iStock by Getty Images

Въздействието на коронавируса върху банките и клиентите им беше "омекотено" благодарение на мораториума върху плащанията по кредитите. Въпреки него печалбите на сектора се свиха значително, а прогнози за ръст на необслужваните кредити след изтичането на "гратисния срок"се чуват ежедневно. В какво състояние банковият сектор изпраща кризисната 2020-а и как ще се бори с последиците от пандемията през следващата година? По темата говори главният секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева.

Как според Вас изминалата кризисна година повлия на банковия сектор в България?

Въпреки че в началото на 2020 г. българската икономика очаквано забави своя растеж, ниската външна задлъжнялост и натрупаните финансови буфери я поставиха в добри първоначални условия да посрещне големия икономически шок, породен от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България спадна едва през второто тримесечие на 2020 г., докато големите икономики от ЕС вече бяха отчели силни спадове през първото тримесечие на 2020 година. Спадът в Централна и Източна Европа, в това число и в България, беше по-малък от този в основните страни от еврозоната.

На европейско ниво данните показват силно възстановяване през третото тримесечие на 2020 г. и по-слабо възстановяване на българския БВП. Но, както Българската народна банка (БНБ) отбелязва в своите анализи, устойчивостта на започналото възстановяване на икономическата активност в България през третото тримесечие на 2020 г. се характеризира със значителна несигурност, включително и в краткосрочен хоризонт, вследствие на бързото разпространение на пандемията както у нас, така и по света.

Банките, повече от всякога, са изправени пред предизвикателството да оперират в ситуация на сложна, променлива и непредвидима икономическа обстановка и трябва да проявяват гъвкавост и далновидност. За банките в България, като отговорни икономически субекти, е важно, не само да спомагат за съхраняването на икономическото здраве на техните кредитополучатели, но и да опазват поверените им средства на вложителите, съответно, да съхраняват в максимална степен платежоспособността и капиталовата си адекватност. Както БНБ отбелязва, банковият сектор "влезе" в кризата с над 19% капиталова адекватност на базовия собствен капитал от първи ред (CET 1) и с над 260% коефициент на ликвидно покритие, или многократно над регулаторните изисквания. Към края на третото тримесечие на 2020 г. съотношението на CET 1 се увеличава до 22,1%, а коефициентът на ликвидно покритие - до 268,7%, благодарение на мерките, които БНБ предприе по-рано през годината, и на регулаторните облекчения на европейско ниво.

Негативното отражение на COVID-19 върху икономиката намали бизнес активността и потреблението на фирмите и домакинствата, което естествено доведе до по-ниски приходи за банките.

В края на септември 2020 г. нетният лихвен доход на банките се понижава с 5,2% на годишна база (-108,4 млн. лв.) до 1,973 млрд. лв. Само приходите от лихви се понижават с 3% на годишна база (-68,4 млн. лв.) до 2,23 млрд. лв.

В края на септември 2020г. нетният доход от такси и комисиони отчита спад от 8,2% на годишна база (-67,5 млн. лв.) до 758,3 млн. лв. В края на септември 2020г. само приходите от такси и комисиони спадат със 7,8% на годишна база (при 10,1% спад на годишна база в края на юни 2020г.) до 908,5 млн. лева.

Банковата система извършва повече обезценки, спрямо същия период на миналата година. За деветмесечието на 2020 г. размерът на обезценките нараства до 627,6 млн. лв., от 347,6 млн. лв. година по-рано. Съгласно прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), чрез собствени модели банките правят прогнози за потенциалните си обезценки за бъдещи кредитни загуби, вследствие на COVID-19 и начисляват провизии предварително, преди конкретното негативно проявление на обезценките по даден кредит. Тези действия, в съответствие с МСФО, влияят върху размера на обезценките, извършени от банките, в хода на 2020 г., като не спират да работят с клиентите си в търсене на подходящи варианти по отношение обслужването на техните задължения.

Нетната печалба на сектора за деветмесечието на 2020 г. възлиза на 701,3 млн. лв., което представлява спад от 44,8% на годишна база.

Освен по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти и начислените разходи за обезценки, влияние върху финансовия резултат на сектора оказват динамиката при кредитната активност, управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти.

Добре е да подчертаем, че освен високо капитализирана, банковата система е силно ликвидна. Банките непрекъснато търсят възможности да пласират тази ликвидност, което показва готовността им да кредитират. Това е добър знак за възстановяването на икономиката.

Макар и в сянката на икономическа и здравна криза, настоящата година донесе и добри новини за България. Страната ни направи ключови стъпки по пътя към по-пълната си европейска интеграция. Беше поставено началото на икономическа реформа, сравнима, като мащаб, единствено с присъединяването ни към ЕС през 2007 г. Българският лев беше включен във валутния механизъм (ERM II), което е изключително важен етап по пътя на присъединяване на страната ни към еврозоната. Считано от 1 октомври 2020 г., България, заедно с присъединяването към Единния надзорен механизъм и началото на тясното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ, се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране. В резултат, пет банки, определени като значими, преминаха към прекия надзор над ЕЦБ.

Крайният срок на мораториума върху плащанията по банковите кредити беше променен. Очаквате ли ръст на необслужваните кредити след март 2021 г.? Ще бъдат ли толерантни банките и след тази дата ще продължат ли да разсрочват заемите на затруднените си клиенти?

Подобно на други държави в ЕС, възползвали се активно от Насоките на ЕБО относно законодателните и частните мораториуми върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19 (EBA/GL/2020/02), банките в България разсрочиха кредити за около 9 млрд. лв., или около 14,5% от техния кредитен портфейл. Това затвърждава мораториума като съществен инструмент, предоставящ значително финансово облекчение за засегнатите фирми и домакинства, като същевременно банките продължават да кредитират икономиката.

Предложението на АББ за удължаване на крайния срок за подаване на искания от страна на клиентите на банките по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества (Ред за отсрочване) до края на март 2021 г. беше прието от Управителния съвет на БНБ на 10 декември 2020г.

Това е второто удължаване на крайния срок за подаване на искания от страна на клиентите на банките по Реда за отсрочване, утвърден през април, след като през юли срокът беше променен и тогава клиентите на банките получиха още 90 дни (до края на септември 2020 г.), през които да поискат отсрочване на погасяването на задълженията си.

Управителният съвет на БНБ одобри предложението на АББ за удължаване на срока на отсрочване с максимално допустимите от Насоките на ЕБО 9 месеца, като този срок включва и срока на вече одобрено отсрочване.

В този смисъл, могат да се отсрочват задължения за срок до 9 месеца, който изтича не по-късно от 31.12.2021 г. Крайната дата може да варира, в зависимост от датата, на която клиентът е поискал да се възползва от отсрочването и от наличието на просрочени вноски към тази дата. Съгласно Реда за отсрочване, се предлага възможност задълженията, за които е било подадено искане за отсрочване преди 30 септември 2020г., да могат да бъдат допълнително отсрочвани, като общият период на всички отсрочвания не надвишава 9 месеца.

Важно е да споменем, че отсрочване може да поиска всеки клиент, най-късно до 23.03.2021г., а кредиторът трябва да е взел решение до 31.03.2021 година.

Банките разсрочват кредитите, не само в тази ситуация, а и по редица различни причини, които могат и да са с временен характер. В този смисъл, клиентите и банките са свободни да договарят индивидуално и други начини за облекчаване изплащането на кредитите им, например, включително и по-дълъг срок на отсрочване, но при всички случаи при съблюдаване изискванията на нормативната уредба.

Какви са очакванията ви за динамиката на лихвите по кредитите и депозитите?

Ниските лихвени проценти са основен въпрос за банките и тяхната дейност. Бихме могли да очакваме, че COVID-19 ще остави лихвените проценти ниски за дълъг период от време, на фона на сериозните стимули, които водещите централни банки оказаха чрез прилагането на различни инструменти на своята парична политика и които едва ли ще бъдат оттеглени скоро, имайки предвид сериозното въздействие на пандемията върху икономиките.

От друга страна, това би означавало, че лихвените приходи на банките ще са под сериозен натиск за дълго.

Трайното въздействие на ниските лихвени проценти свива лихвените приходи на банките през последните години, като начините за компенсирането им стават обемите нов кредитен бизнес, приходите от такси, съкращаването на административни разходи и дигитализацията. Съкращаването на разходи се постига и чрез консолидация, но тя, както и дигитализацията са средно и дългосрочни стратегии. Продължително ниските лихвени проценти ще накарат банките да прибегнат до изброените решения.

Същевременно, лихвената статистика на БНБ показва, че към края на септември 2020г. средните лихвени проценти по новодоговорените срочни депозити остават на достигнатите ниски стойности. На фона на ниските лихвени проценти и нарасналата норма на спестявания с предпазен мотив - депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на септември 2020 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 89,78 млрд. лв., което е с 9% повече на годишна база. Продължаващият ръст на депозитите е знак за доверието на гражданите в банковите институции, които не спряха да осигуряват нужното финансиране за бизнеса и домакинствата през 2020 г.

Дигитализацията на сектора е факт. Какви още промени да очакваме през 2021-а?

Банките насърчават клиентите си все повече да използват дигитални канали и иновационни решения, чрез интензивно технологично развитие на електронните платформи. От своя страна, клиентите все повече оценяват предимствата на модерните форми на банково посредничество, неговата бързина, удобство и също ниската му цена.

Кредитните институции ще увеличават все повече високотехнологичните си предложения - вече не само за гражданите, но и за фирмите. Дигитализацията ще принуди, също така, както банките, така и техните клиенти да се фокусират все повече върху киберсигурността, а друг ефект е, че те ще настояват и за все по-дигитална публична администрация.

Ще ни разкажете ли повече за "незабвните плащания"? Кога да очакваме тази услуга в България?

По своята същност незабавните плащания представляват услуга, при която средствата са на разположение на получателя в рамките на няколко секунди, с достъпност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

На европейско ниво в областта на финансовия сектор дигитализацията е сред основните приоритети на Европейската комисия (ЕК) с настоящ председател г-жа Урсула фон дер Лайен.

Незабавните плащания заемат централно място в "Стратегията на ЕС за плащанията на дребно" и "Стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС". Чрез тях ЕК ще се опита да развие високотехнологичен, сигурен и евтин начин за извършване на плащания, както на национално ниво, така и презгранично в рамките на ЕС.

В България националният оператор на платежни системи "Борика" АД, в тясно сътрудничество с БНБ, като оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), и банките, е в напреднал етап на развитие на проект за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи (SCT Inst.). Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в страната да могат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове.

ИЗБРАНО