Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати призив за спешно актуализиране на бюджета на България за 2021 г., до председателя и всички парламентарни групи на 46-то Народно събрание.

Ето какво пише в позицията на работодателската организация:

Едва ли е необходимо да се обяснява пространно защо е необходима тази актуализация - въпросът отдавна се дискутира на всички нива на държавното управление и сред социалните партньори. Всички знаят, че ако бюджетът на страната остане неактуализиран, това ще провали жизненоважни мерки в управлението на икономиката, като такъв развой на нещата може да има катастрофални последици.

Ние отлично разбираме сериозността на проблема с конструирането на функционираща изпълнителна власт в страната, който очевидно поглъща огромна енергия и време. Нещо повече - ние искрено желаем политическите сили и народните представители да се справят с този проблем, защото възникването на политическа нестабилност изобщо не е в интерес на икономиката на страната, нито на предприятията и предприемачите, нито на наетите работници и специалисти. Достатъчно е да се погледне само към въпроса за драматичния ръст на цената на електрическата енергия за промишлеността, за да стане ясна острата необходимост от овластена и действаща изпълнителна власт.

Това обаче е въпрос, който е изцяло в ръцете на политическите сили и е съответно и тяхна отговорност. АИКБ искрено желае успех на народните представители и на политическите сили в тази процедура.

Налага се обаче да се отдели време и за някои действия, изрично изискващи санкция от страна на законодателната власт, след които актуализацията на бюджета е несъмнено на първо място.

Предложението за актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година вече беше подкрепено от социалните партньори - национално представителните работодателски и синдикални организации на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. АИКБ още веднъж подчертава своята привързаност към подкрепата на необходимостта от актуализация на бюджета.

От актуализацията на бюджета зависи и очакваната подкрепа за бизнеса, който трябва да осигури от своя страна очакваните приходи. Трябва да се подчертае дебело, че от продължаващата COVID-19 криза далече не страдат само отраслите, работата на които беше прекратявана на няколко пъти с административни заповеди. Кризата руши бизнеса не само на предприятията от туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Покритието на негативното въздействие на пандемичната криза е много по-голямо и широкообхватно.

Тежко пострадаха редица отрасли, особено транспорта. В плановете за актуализиране на бюджета дори са предвидени известни средства за подкрепа на авиокомпаниите, проблемите на които досега бяха пренебрегвани като цяло. Но капризите на пандемичната криза, в съчетание с немислимата цена на електроенергията за промишлени нужди вече заплашват отрасли, за които досега изобщо не е ставало дума.

Много нагледен пример е случаят с шивашката промишленост с всичките й подотрасли. Българската шивашка промишленост е изцяло експортно ориентирана, тя е изключително зависима от глобалната динамика на търсенето и предлагането на готово облекло и други шивашки изделия. Не трябва да се заблуждаваме с популярни, но неактуални клишета, че става дума за предприятия, които работят "на ишлеме". Напротив - става дума за предприятия, които от години работят "от скица" - някои от тях разработват колекциите на известни чуждестранни фирми в това число от Франция, Италия, Германия и други. Но в момента възложителите, които се намират в края на веригата на доставките, настояват точно тази творческа и развойна работа да се извършва безплатно, за да се вържат ниски крайните цени в условията на кризата.

До момента при сегашната ситуация шивашката промишленост в България оцелява единствено благодарение на държавната подкрепа. В случай на спиране на държавната подкрепа (мерките от типа на жаргонно наричаната мярка "60/40") сред по-малките предприятия ще започне вълна от прекратявания на работа и затваряне на производствени мощности, поради невъзможността да се издържи на конюнктурата на пазара само със свои сили. По-големите предприятия ще издържат прекосили още максимум около два месеца, като от края на месец септември и при тях ще се надигне вълната на затварянията.

Обръщаме внимание точно на този отрасъл поне по две причини. На първо място - досега никой не е разглеждал шивашката промишленост като сериозна жертва на пандемичната криза. Всъщност заплахата е много голяма, включително и поради фактори, на които няма как да оказваме влияние.

На второ място - защото в момента шивашката промишленост изпълнява ролята на нещо като "последен окоп на заетостта". Шивашките предприятия, много от които са със значителен брой заети за нашите мащаби (с по 800 и повече заети), все още имат способността да наемат на работа най-нискообразованите и съответно - нискоквалифицирани работници в страната. В случай на колапс на шивашката промишленост е много вероятно да станем свидетели на голям скок на безработицата, точно в навечерието на зимния сезон. Отделно този скок може да предизвика "ефект на доминото" и сред други отрасли.

Трябва също така да се подчертае, че тук изобщо не става дума за технологично изостанали предприятия. Точно обратното - става дума за предприятия, които през 2019 година и дори в самото начало на 2020 година са били на печалба и които непрекъснато са реинвестирали цялата си печалба. Това са автоматизирани в значителна степен предприятия, с определена степен на роботизация, въоръжени с авангардни технологии.

Тук ние анализирахме ситуацията само при шивашката индустрия, но без големи затруднения можем да приведем и други примери от други отрасли, особено при електроинтензивните индустрии, които получиха тежък "токов удар", и при строителния бранш, който разчита на актуализацията на бюджета, за да получи вземанията си от държавата. Ефектът от кризата става все по-всеобхватен и помощта за бизнеса е крайно наложителна. А това не може да стане без актуализация на бюджета.

Отделен въпрос е, че от актуализацията на бюджета зависят и мерки, свързани със социални разходи, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем очакваното от всички увеличение на пенсиите. Провалянето на тази мярка поради липса на актуализация на бюджета би имала много тежки последици. Последното не се нуждае от допълнителни разяснения - необходими са действия.

С не по-малка острота са потребностите на здравеопазването при надигналата се поредна вълна на COVID-19.

По изложените по-горе причини АИКБ се обръща към народните представители и към политическите сили с призив да напрегнат сили и да осъществят актуализацията на бюджета. Тя е необходима за мерки, които не могат да чакат развръзката на политическата драма дали сегашното Народно събрание ще успее да излъчи правителство.

Впрочем евентуално актуализираният бюджет би имал дори по-добри показатели от досегашния, като се вземе предвид очакването бюджетният дефицит да намалее от 3,9 % от БВП на 3,6 % от БВП.

Тези мерки са приоритетни спрямо въпроса ще се отива ли на трети поредни избори за тази година или не. Без значение на отговора на последния въпрос, тези мерки трябва да бъдат осъществени. В противен случай щетите ще са огромни и потърпевши ще са цялата икономика и българското общество.

Като още един път изразяваме вярата си в здравия разум на народните представители и на политическите сили у нас, Асоциацията на индустриалния капитал в България апелира да бъде актуализиран бюджетът на Република България за 2021 година във вида, в който беше одобрен вече от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).