Брутният вътрешен продукт в региона се повиши през трите месеца до края на септември с 0,2% на тримесечна база, съвпадайки с предварителните данни на европейската статистика и след анемичен растеж от 0,1% през второто тримесечие.

На годишна база БВП на еврозоната се повиши през третото тримесечие с 0,8%, също съвпадайки с предварителната оценка на Евростат и след аналогичен растеж през периода април-юни.

Единствената по-добра новина от данните е повишението на разходите на домакинствата с 0,5% спрямо второто тримесечие и то благодарение главно на много ниската инфлация в региона. Но в същото време бизнес инвестициите се понижиха с 0,3% на тримесечна и с 1,3% на годишна база.

Влошаването на инвестициите е сигнал, че бизнесът в еврозоната не е убеден, че икономиката ще се ускори през следващите години в значителна степен, за да успее да генерира по-голяма печалба за европейските компании. Европейският бизнес също така продължава да изпитва неохота при разкриването на нови работни места.

Слабите данни на Евростат бяха потвърдени в четвъртък от Европейската централна банка, която намали драматично своите прогнози за икономическия растеж в еврозоната през 2015-а година до едва 1,0% от предишна прогноза през септември за повишение на БВП с 1,6 процентни пункта, както и очаквания икономически растеж през настоящата година до 0,8% (от 0,9% през септември).

Разбирайки проблемите с бизнес инвестициите, новият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер стартира план, целящ да стимулира пенсионните фондове, застрахователните компании и други големи частни инвеститори да финансират значими инфраструктурни проекти в Европейския съюз в размер на 315 млрд. евро.

Но редица икономисти поставят под въпрос способността този план (който ще бъде финансиран директно от европейските институции с едва 21 млрд. евро) да успее да привлече частни инвестиции за над 300 млрд. евро, като в същото време те отбелязват, че ще отнеме време, за да бъдат подбрани и стартирани конкретни инфраструктурни проекти.

От своя страна ЕЦБ предприе серия стимулиращи парични политики, целящи да подборят бизнес кредитирането. Но слабият икономически растеж през настоящата година и рязкото понижение на прогнозите за растежа през 2015-а година предполагат, че в крайна сметка ще се наложи Централната банка да обмсили програма за покупки на държавни обигации, известна като "количествени улеснения".