Тогава НСТС ще разгледа проектите за изменение и допълнение на законите за държавния бюджет за 2014 г. и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса

По-рано днес министърът на социалната политика Йордан Христосков потвърди пред БНТ, че вероятно заседанието на НСТС ще се насрочи за сряда.

Според министъра работодатели и синдикати искат още време, за да се подготвят за дебата относно актуализацията на държавния бюджет.

Социалните партньори трябваше да обсъдят проектите за изменение и допълнение на законите за държавния бюджет за 2014 г. и за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса.

Миналата седмица от бизнеса и синдикатите отказаха да участват в заседанието, тъй като не са се запознали с документите в бюджета.

Ревизираните прогнози предвиждат реален ръст на БВП от около 1,5% на годишна база, което е малко по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2014 ръст от 1,8 на сто. Въпреки малката промяна при прогнозата за растежа на икономиката за 2014 г. актуализираните макроикономически прогнози ревизират в негативна посока оценката за номиналния размер на БВП за 2014 г. с над 2,4 млрд. лв. (от 81 582 млн. лв. на 79 178 млн. лв.).

Разчетите за дефицита са до 4,0 % от прогнозния БВП (3 152,3 млн. лв.). Също така се предвижда вземането на нов държавен дълг в размер на 4,5 млрд. лева и увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лева (28,4 % от прогнозния БВП).

В предвидения нов дълг е включена възможност за дългово финансиране с оглед предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лева или в рамките на същия лимит поемане на нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер до 700 млн. лева.

В проекта е записано, че необходимостта от изготвяне на актуализацията на бюджета за 2014 година произтича от невъзможността да бъдат постигнати заложените фискални цели, пишат в мотивите си за актуализацията от финансовото министерство.

Според екипа на Румен Порожанов причините за това са значителното отклонение от допусканията по основни показатели и надценените прогнози за приходите в бюджета, както и необходимостта от осигуряване на допълнителни разходи в някои бюджетни системи.