Това заявява в интервю за "24 часа" подуправителят на БНБ Димитър Костов и добавя, че решение за Корпоративна търговска банка ще има до 20 ноември тази година. За да бъде "оздравена" трябва да се намери баланс между интересите на вложители, акционери и данъкоплатци, казва той.

Костов бе финансов министър по времето на Жан Виденов, когато фалираха десетки банки.

Според подуправителя на БНБ КТБ е голяма за българския пазар банка, която бе поставена под специален надзор, защото хората, които я управляват, не успяха да се справят с внезапно породилото се масово желание на вложителите да си теглят парите и вдигнаха бялото знаме.

Вярно е, че през първата половина на юни тази банка имаше ликвидни средства от порядъка на 1.5 млрд. лева, а към 17-18 юни вече бяха около 1 млрд. лв. Същевременно по това време вече не разполагаха със свободни ДЦК, срещу които БНБ да им даде временно финансиране, обясни подуправителят на БНБ.

Според него това, че БНБ не може да оздрави КТБ, не е просто сигнал, а напомняне на факт, че без участие на държавата няма да мине. Тази банка се нуждае преди всичко от ликвидна подкрепа, категоричен е Костов. Той отчита, че данъкоплатците безспорно са загрижени за какво ще се харчат събираните от тях пари и дали няма да се наложи да плащат по-високи данъци.

Да не забравяме, че човек, дори и въобще да не ползва банкови услуги, от всеки похарчен лев на практика дава 35 стотинки в хазната, допълни той.

Според Костов е чудно одиторите да не могат в кратки срокове да се произнесат за кредити на стойност 3.5 млрд. лева. Липсата на данни само по себе си не е основание да се твърди категорично, че тези кредити са лоши, но е достатъчно основание за съмнения, поради което продължава работата по оценка на активите, казва Димитър Костов.

По думите му  не може да се отговаря на въпросите "колко" и "какво" е необходимо за "оздравяване" на банката, преди да има отговор на въпросите "кога" и "как", особено когато на първо място става дума за ликвидна подкрепа.

Според подуправителя искащите "отварянето" едва ли не незабавно, не посочват на какво основание може да се очаква, че няма да се повтори ситуацията от 19 юни, когато за един ден бяха изтеглени около 900 млн. лв.