След Втората световна война японската икономика преживява един от най-големите икономически подеми, които светът познава. От 1950 до 1970 г., производството на човек от населението нараства повече от 7 пъти. Само за няколко десетилетия Япония се превръща от съсипана от войната страна в една от най-богатите нации на света. Но, странно, японските граждани, изглежда, не стават по-доволни от живота си. Според едно изследване, процентът на хората с най-позитивния възможен отговор на въпроса за удовлетворението от живота всъщност спадна от 1950 до 1970 г. Те бяха по-богати, но не и по-щастливи. Този контраст става най-известният пример в теорията, позната на парадокс на Истърлин. През 1974 г. Ричард Истърлин, тогава икономист от Университета в Пенсилвания, публикува проучване, в което твърди, че икономическият растеж не води непременно да повече удовлетворение. Хората в бедните страни, очаквано, стават по-щастливи веднага щом успеят да задоволят основните си потребности. Но по-нататък, следващите постижения изглежда просто възстановяват статуквото. (Терминът на Истърлин е хедоническо приспособяване - бел. ред. ) За да приведем нещата към днешна дата, притежаването на iPod не ви прави по-щастлив, защото тогава ще искате iPod Touch. Относителният доход – колко пари получавате в сравнение с хората около вас – има по-голямо значение от абсолютния доход, пише Истърлин Този парадокс бързо става класика в социалните науки и е цитиран в академичните списания и популярните медии. През 2006 г. заглавие във “Файненшъл таймс” казва: “Хипитата са били прави от самото начало за щастието” Но сега парадоксът на Истърлин е под атака. Миналата седмица във Вашингтон двама млади икономисти, също от Пенсилвания представиха опровержение на парадокса. Техният доклад бързо привлече вниманието на водещите икономисти в света и дори предизвика разгорещен отговор от Истърлин. В доклада Бетси Стивънсон и Джъстин Уулфърс твърдят, че парите наистина могат да донесат щастие, макар и да не го гарантират. Те подчертават, че за 34-те години след публикуването на изследването на Истърлин, има бум на изследвания на общественото мнение, които позволяват по-добър поглед към този въпрос. Централното послание е, че доходът има значение, казва Стивънсън. За да видим какво имат предвид те, нека погледнем картата към статията (Обърнете внимание, че България се отличава от общата тенденция - бел. ред.). Тя е основана на проучване на Галъп, направено в целия свят и очевидно показва, че удовлетворението от живота е по-високо в по-богатите страни. Жителите на тези страни изглежда разбират добре какво имат, независимо дали притежават или не iPod Touch. Абсолютният доход има по-голямо значение от относителния, казват Стивънсън и Уулфърс. В САЩ около 90% от хората в домакинствата, които получават поне 250 000 щ.д. годишно, се смятат за много щастливи според последното проучване на Галъп. В домакинствата с доход под 30 000 щ.д. само 42% дават този отговор. Но данните от международното проучване показват, че хората с доход под 30 000 можеха да не са по-щастливи, ако живееха в по-бедна страна. Дори японската аномалия не е това, което изглежда на пръв поглед. Стивънсън и Уулфърс са се задълбали в тези стари правителствени проучвания и са открили, че въпросът е бил променян с годините. В края на 50-те и началото на 60-те, най-положителният отговор, който изследването е предлагало е бил “Независимо че не съм безкрайно щастлив, аз съм общо взето доволен от живота си” Но през 1964 г., най-положителният отговор става просто “Напълно доволен” Не е за чудене, че процентът на хората, които дават този отговор, спада. Ако гледаме само годините, през които въпросът остава същия, делът на хората, които се определят като доволни или напълно доволни, расте. Обърнахме се към Даниел Канеман, психолог от Принстън, който през 2002 г. получи Нобеловата награда по икономика. Той прекарва кариерата си, предизвиквайки икономистите за тяхната увереност, че парите са всичко и пише за “приспособяването на стремежите” в светлината на парадокса на Истърлин. Канеман казва, че намира доклада на Стивънсън и Уулфър доста завладяващ. “Има голямо количество натрупващи се доказателства, че парадоксът може би не съществува”, добавя той. Самият Истърлин, който сега е в Университета на Южна Калифорния също е бил намерен за коментар. Той се е съгласил, че хората в по-богатите страни са по-щастливи. Но той е скептичен, че тяхното богатството е причината за тяхното задоволство. Резултатите би трябвало вместо това да отразят културните различия в това как хората отговарят на въпроса от изследването, казва той. Би било по-убедително, продължава той, ако щастието показваше очевидно нарастване в една страна, докато тя е забогатявала. В някои страни е така, но в други – особено в САЩ и Китай – не е. “Всички искат да покажат, че парадоксът на Истърлин не издържа”, казва той. “И аз напълно искам да вярвам, че не издържа. Но искам да видя информиран анализ, който да го покаже”. Двамата, на свой ред, признават, че данните за индивидуалните страни за периода са объркани. Но отбелязват, че удовлетворението от живота е нараснало в 8 от 10 европейски страни, за които те са проследили изследванията от 1970 г. досега. То също така е нараснало и в Япония. И голямата причина то да не расте в САЩ е, че часовата надница за повечето работници не е нараснала много напоследък. Данните са несигурни, казва Уулфърс, но те много по-съвместими с нашата история, отколкото с неговата. И така, където ни води всичко това? Икономическият ръст, сам по себе си, не е достатъчен да гарантира добруването на хората – което е големият принос на Истърлин в икономиката. В САЩ, например, някои голеви проблеми със здравеопазването, като лошото третиране на сърдечните болести не произхождат от липса на достатъчно ресурси. Скорошно изследване също разкри, че някои от нещата, които правят хората щастливи – по-бърз трафик, време, прекарано с приятели, имат малко общо с високите доходи. Но би било грешка да преувеличаваме този аргумент. Остава вярно, че икономическият растеж не просто прави хората по-богати в повърхностно материалистичен план. Той също осигурява инвестициите в научни изследвания, които водят до по-дълъг и по-качествен живот. Той също позволява пътувания до роднини, които не сме виждали с години или до места, на които не сме били. Когато си по-богат, можеш да решиш да работиш по-малко и да прекарваш повече време с приятели. Охолството е хубаво нещо. Съдейки по картата, хората по света ще се съгласят. Във времена, когато американската икономика изглежда е изпаднала в рецесия и повечето доходи на домакинствата стагнират от почти едно десетилетие, е добре да си припомним, защо трябва да се грижим за това.