Има една банкнота в историята на българските пари - от 3 лв. - която е изключително ценна. Няма вероятност да я изтеглите от банкомата. Но през миналия век тя е била официално разплащателно средство у нас в продължение на 10 години. Днес я има само в държавния архив и вероятно в някои от най-запалените колекционери.

Уникалната банкнота е плод на може би най-голямата парична реформа у нас. През 1951-ва година "новите пари" са отпечатани в Съветския съюз, а през следващата влизат в обръщение. Включително трилевката с двете правописни грешки на гърба. Те са в резултат на руския правопис, а ние пък взимаме почти изцяло дизайна на техните рубли. Така в обръщение се появява държавният съкровищен билет от 3 лева, разказва репортаж на БНТ.

С тях през онзи период от време е можело да се купи близо 2 кг. свинско месо и над 2 кг. сирене или литър и 200 грама ракия, тоест тяхната стойност е значително по-голяма от днешните.

През 52-ра, когато се появява трилевката, е разпоредено старите пари да се обменят в съотношение 100 към 4. Но повечето българи предават спестяванията си при деноминация от 100 към 2 или дори към 1.

В резултат според един отчет, който се пази в архива на самата Централна банка, банката печели от цялата обмяна на парите близо 900 милиона лева, твърдят експерти от Държавния архив.

Спечелени от банката, но дадени от гражданите. Заедно с трилевката в емисията от средата на миналия век присъства и банкнота от 25 лева. Отпечатана е и такава с номинал от 500, но тя така и не е пусната в обръщение. До следващата парична реформа през 62-ра година банкнотата от 3 лева е част от платежната ни система и е защитена със специален воден знак - надпис "БНБ", а до него сърп и чук.