Икономически не е изгодно да се поддържат почивните станции на държавните институции. Това каза Зорница Славова от Института за пазарна икономика пред БНР.

Държавата е най-големият неефективен хотелиер, сочи доклад на Световната банка, който разкрива колко струва на българските данъкоплатци издръжката на ведомствените почивни станции. Загубите от стопанисването на общо 115 обекта с представителни и социални функции, почивни станции и обекти за обучение, възлизат на общо 22 млн. лева за 2016 година.

"Тези станции са строени и са предлагани като социална придобивка в годините, когато не е имало частен сектор в туризма, т.е. трудно е да отидеш да почиваш другаде, а пътуванията в чужбина са били ограничени. Тогава наистина е имало голяма добавена стойност за държавните служители като социална възможност да почиват на достъпни цени. В момента частният сектор е огромен. Пътуването в чужбина е свободно. Така че, ако в момента се монетаризира тази социална придобивка, всеки ще може да реши къде да отиде на почивка или пък изобщо да не отиде и тези пари да си останат за държавния служител", каза Славова.

Тя обясни, че повечето от тези сгради не се поддържат добре и имат нужда от ремонт, а управителите нямат стимул да поддържат качествена услуга, тъй като парите отиват в държавата:

"Едва една трета от тези станции събират мнения и препоръки от посетителите си. Те имат малък трансфер за поддръжка, който не достига за нищо и те нямат стимул да подобряват качеството."

Славова заяви, че в България няма база данни за това колко почивни станции се поддържат от държавата: "Няма централизирана система за това и в доклада на Световната банка е записано, че няма данни, за да се знае кое съоръжение колко струва. Например, те осчетоводяват само оперативните разходи. Не са задължени да водят счетоводство, така че да вижда и амортизацията."

"Основният извод е, че държавата трябва да се оттегли от този бизнес", беше категорична Славова.