Проф. Христо Даскалов: Стотина печелят от забранения украински внос, хиляди страдат
В крайна сметка потребителите плащат сметката, заяви депутатът от ПП-ДБ и препоръча да следим цените на месото и млечните продукти, които може да се увеличат заради скъпия фураж
Когато се вземат такива решения, като това за забраната на вноса на някои украински стоки, нещата трябва да се претеглят внимателно. Това заяви пред БНР проф. Христо Даскалов - депутат от ПП-ДБ и бивш директор на БАБХ. Забраната у нас е дошла като следствие на решението на други страни, отбеляза той и изтъкна, че България няма куража да взима такива решения.
Още по темата
Проф. Даскалов обясни защо според него забраната за вноса на някои украински стоки (повече от 30) не е било много лочична стъпка.
"Имаме над 60 000 регистрирани земеделски производители. Това решение облагодетелства стотина от тях, останалите търпят негативите. /.../ Сега стои въпросът каква ще е цената на произвеждания фураж. Ако сега цената на фуража, който кравите ще изяждат, се повиши, смятате ли, че цената на кашкавала ще пада или ще тръгне нагоре? Цената на фуража е 75% от себестойността например на млякото, месото, яйцата."
Когато взимаме такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта беше да облагодетелстваме една група от стотина производители и търговци на житни култури, от другата страна стои животновъдството, за което ние вече се вайкаме колко години, коментира проф. Даскалов. Така не му помагаме, категоричен е той.
Депутатът от ПП-ДБ отбеляза, че "страхът у нашите производители е много голям". "Страх от това - като надигнеш глас, след това да не се разправят с теб институциите."
Проф. Даскалов припомни думите на икономисти, които твърдят, че целта е поне за месец-два да се вдигнат цените и да се направят допълнителни печалби. Според него обаче това няма да реши въпроса.
"Месечно нашето животновъдство закупува около 100-120 хил. тона. За 2 месеца от тези 3,5 тона зърнени храни, които имаме, нашето животновъдство ще поеме максимум 250 хил. тона. Въпросът с реализацията на зърното пак си остава със същата страшна сила. Ние свихме нашето животновъдство до някакъв санитарен минимум и има много трудности да се развива прогресивно."
Хората сега търсят жито на цена 46-48 ст., а предлагането е над 60 ст., подчерта проф. Даскалов и добави, че тази голяма ножица трябва да се затвори.
"Министерството обеща да следи дали цените няма да хвръкнат нагоре. Ако това се случи, веднага тези ограничителни мерки ще бъдат махнати." Предвидено е забраната за внос да продължи до края на юни.
Проф. Даскалов смята, че големият проблем в България е слънчогледът. "Това е бизнес, който за миналата година е произвел продукция за над 7 млрд. Цялото зърнопроизводство на България е за 2,5 млрд. Сега за да ударим един бизнес, който произвежда 7 млрд., за да можем да дадем допълнителна печалба на бизнеса със зърно - това е кон за кокошка."
Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти предупреди, че забраната за внос на маслодайни култури (главно слънчоглед) от Украйна ще доведе до фалит на преработвателни фирми в България.
Не трябва да обвиняваме румънците, че "едва ли не те са разграден двор", каза проф. Даскалов във връзка с решението на Букурещ да не забрани вноса от Украйна и напомни, че "Румъния е наш много добър партньор".
"ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката й битка. От друга страна ние сме разположени в Източна Европа. Тези потоци от храни, които идват от Украйна, ще минават през нас. За нас е важно да имаме добър контрол, трафикът на украинско жито да минава, така че да достига до крайна дестинация - други страни. Това зависи от българската държава", коментира проф. Даскалов. Той изтъкна, че държавата има какво да направи, за да не се стига до нелоялна конкуренция между вносното жито и българското. "От друга страна стои отговорността и на нашите производители, да не поставят на колене животновъдството в България. Тогава ние ще го усетим в нашите магазини. Накрая потребителите плащат сметката."