От интервю по БНТ с министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов стана ясно, че въведената забрана за внос от Украйна на повече от 30 вида храни, включително зърно, може да продължи само един ден - 24-25 април.

Забраната влиза в сила в понеделник, 24 април (до 30 юни 2023 г.) а на следващия ден, вторник, 25 април, се събира Съвета на ЕС по земеделие, на който се очакват важни за пазара на селскостопански стоки решения. 

"Ако се вземе във вторник общоевропейско решение на въпроса, категорично изискването на такова решение ще бъде всяка от държавите да снеме всяка от забраните, които едностранно е въвела. Дори тази забрана у нас да не започне да работи, ще изиграе своята роля като част от преговорите с ЕК", обясни Никола Стоянов.

На въпрос дали България ще се откаже от забраната, ако във вторник не се стигне до общоевропейско решение, министърът беше категоричен, че няма да се откажем и ще продължим да я въвеждаме. По думите му, проблемът е сериозен и страдат българските земеделски производители. През последните месеци правителството полага огромни усилия да се намалят цените на хранителните стоки и все пак този внос влияе на това.

Никола Стоянов е оптимист, че другата седмица ще има решение на проблема от ЕК. Предложени са някои варианта, преговаря се още върху тях и амбицията е във вторник да бъде взето трайно решение на срещата на министрите на земеделието от ЕС, каза Стоянов.

"Фокусът е наистина върху решение, което да помогне и да реши проблема. Транзитът е важен за приграничните държави, защото в солидарността си с Украйна идеята беше това да са коридори на солидарността, т.е. Украйна да може да изнася продукцията, което е много важно за нея и за нейната икономика, но от друга страна, тази продукция остана в 4-5 пригранични държави, а не отиде към останалите. В момента държави от ЕС внасят същите стоки от Южна Америка, а тук пазарът е засипан със стока", коментира министърът.

От една страна, има протест на зърнопроизводителите, които реално се оплакват от нелоялна конкуренция чрез вноса на продукция от Украйна. От друга страна, имаме постоянен диалог с ЕК, както и с няколко други погранични държави, където проблемите са най-сериозни, отбеляза Стоянов.

Според него, въвеждането на мито е една от възможностите за решаване на проблема, ако се реши на европейско ниво и се разреши на тези държави за конкретни продукти. А повечето от тези стоки обаче са борсови и цената в крайна сметка е борсова. Украинските производители не спазват същите европейски изисквания, изтъкна министърът.

Няма условия за поскъпване на хляба, на маслодайния слънчоглед и на пшеницата, заяви вчера в предаването "Панорама" по БНТ Явор Гечев. Има достатъчно количества в България - такива, че трудно могат дори да се реализират, смята министърът.  

Гечев изрази очакването си ЕК да предложи пакет от мерки, който засягат четири основни култури - царевица, пшеница, слънчоглед и соя, чийто внос от Украйна да се забрани до 5 юни.

"През това време, ако имаме отпушване на пазара, ще можем да вдигнем сами бариерата. Можем напълно да се съобразим с европейското решение и да махнем националното. Винаги сме казвали, че ЕС трябва да е монолитен и трябва решенията да са европейски", отбеляза Гечев. Според него до вторник, до Съвета на министрите по земеделие в Люксембург, всичко е възможно да се промени.

Междувременно в подготовка за участието си в Съвета на ЕС Гечев е разговарял днес с председателя на Сдружението на преработвателите на растителни масла, представители на големи компании в сектора, както и представители на търговци на зърнени култури.

Подробности от разговорите не бяха съобщени, но Сдружението се обяви категорично против въведените от държавата забрани за внос на храни от Украйна и предупреди, че те ще доведат до фалити на преработватели.