17-11-2017 20-11-2018

Газови коридори ще пренасят из Европа двойно повече синьо гориво от Азербайджан

Инфраструктурата ще стане подходяща и за пренос на зелен водород в бъдеще, смята енергийният министър Росен Христов

Снимка: Министерство на енергетиката

Газови коридори ще пренасят из Европа двойно повече синьо гориво от Азербайджан

14:13 | 3 февруари 2023 81 4972 Снимка: Министерство на енергетиката

В столицата на Азербайджан - Баку, се провежда 9-ата министерска среща на Консултативния съвет на Южния газов коридор. От изказванията става известно, че на азерския газ по този маршрут ще се залага все повече - чрез газопроводите между България и Гърция, България и Сърбия и вертикалния коридор през Румъния към Унгария и Словакия. Както каза и българският представител на срещата - енергийният министър Росен Христов, в бъдеще този вид инфраструктура може да бъде преобразувана за зелен водород.

Газови потоци

Форумът в Баку беше открит от президента на Азербайджан Илхам Алиев и от еврокомисаря по енергетика Кадри Симсон.

Алиев: Двойно увеличение на трансфера

"Планираме на удвоим износа на газ за Европа до 2027 г. и това е възможно. Имаме ресурсите, имаме взаимна политическа воля, имаме високо ниво на взаимно доверие," заяви Илхам Алиев.

През 2023 г. износът на газ от Азербайджан към Европа трябва да възлезе на 11 милиарда куб. м спрямо 9,3 милиарда куб. м през 2022 г.

Президентът Алиев подчерта, че страната му играе ключова роля за гарантирането на енергийната сигурност на Европа. Той изтъкна важността на транзита на азерски газ за Европа, на Трансадриатическия газопровод и на интерконектора между България и Гърция, открит в края на миналата година.

Христов: Започнахме проекти за целия регион, инвестираме в зелено бъдеще

"Предизвикателствата в енергетиката изискват комплексни и трансгранични решения между правителствата, институциите и частния сектор." Това заяви министърът на енергетиката Росен Христов в изказването си по време на форума. Според него това е единственият начин да се решат актуалните въпроси, така че да има сигурност и стабилност на енергийните източници.

Виж още Стратегията "Христов": Нови ядрени блокове, ВЕИ и ВЕЦ по Дунав, водород и край на въглищата след 2030 г.

"България работи активно със съседните държави за постигане на стабилност и диверсификация на доставките на газ", подчерта министър Христов. Във връзка с това той открои усилията на българското служебно правителство за навременното пускане в експлоатация на интерконектора с Гърция, старта на строителството на новата газова връзка със Сърбия, която трябва да е готова до края на годината, както и подписаното преди месец споразумение с турската държавна компания Боташ за ползване на техните терминали за втечнен газ.

"Тези проекти са от полза не само за България, но и за доставките на газ в целия ни регион", допълни Христов. Той припомни и за представения пред Европейската комисия проект за солидарност за надграждане на съществуващата инфраструктура на България, Румъния, Унгария и Словакия, чиято цел е да удвои капацитета за пренос на газ от Азербайджан и LNG от Гърция и Турция до Югоизточна и Централна Европа.

Виж още Вертикален газов коридор през Балканите

"Имаме ясна цел за декарбонизация за 2030-2050. Знаем какви са ни целите и как да ги постигнем, като това трябва да се случи чрез плавен преход. Ето защо газът като преходно гориво трябва да се ползва с приоритет, заедно с ядрената енергетика, спрямо произведената енергия от полезни изкопаеми", каза още Христов. По думите му технологиите за изграждане на газопреносна инфраструктура дават възможност в бъдеще тя да бъде преобразувана за пренос на зелен водород.

"Всичките проекти, свързани с LNG терминали, в които се включихме и развиваме в Гърция, всичките подобрения в газовата инфраструктура и в изграждането на нови газопроводи са инвестиция в нашето зелено бъдеще и в стабилността на целия регион. Както и моите колеги споменаха, енергийната сигурност означава и национална, и регионална сигурност", отбеляза енергийният министър. Той изрази надежда, че ще се достигне това ниво на глобалното сътрудничество, което е необходимо, за да се решат предизвикателствата в енергетиката.

Виж още С изграждането на газовата връзка със Сърбия България ще има достъп и до централноевропейските пазари

Йоханис: 4 страни развиваме Вертикалния газов коридор

Румъния остава силно заинтересована от достъп до допълнителни количества каспийски газ, за да покрие нарастващото национално потребление, заяви румънският президент Клаус Йоханис, цитиран от Аджерпрес и БТА.

"Румънската компания Трансгаз обедини усилията си с операторите на газопреносни системи от Гърция, България и Унгария, за да развие Вертикалния газов коридор. Меморандумът за разбирателство, актуализиран и подписан от четирите компании през декември 2022 г., ще позволи двупосочен поток на газ между Южна и Централна Европа, през Румъния, подобрявайки сигурността на доставките в целия регион", допълни Клаус Йоханис.

Виж още Сърбия преговаря за азерски газ, който ще доставя през България по две нови газови връзки

Този коридор става още по-важен сега, когато агресивната война на Русия срещу Украйна е променила драстично геополитическия контекст, особено що се отнася до енергийната сигурност, изтъкна румънският президент.

На срещите в Баку присъстват еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, президентът на Румъния Клаус Йоханис, министри от България, Турция, Италия, САЩ, Великобритания, Унгария, Грузия, Гърция, Албания, Молдова, Сърбия, Черна гора, Украйна и Хърватия, представители на десетки енергийни компании от региона и на международни финансови институции.

Южният газов коридор

На 31 декември 2020 г. Азербайджан започна търговски доставки на газ в Европа през Трансадриатическия тръбопровод, който е част от Южния газов коридор. Предвиждаше се за 25 години азиатската страна да изнася годишно над 10 милиарда кубични метра газ за европейския пазар - както разбираме обемите ще са по-големи.

Южният газов коридор е дълъг 3500 км и минава от Баку до Южна Италия през Грузия, Турция, Гърция и Албания. Той представлява интегрирана система от тръбопроводи, включваща още Южнокавказкия и Трансанадолския газопровод. Пропускателната му способност (по проект) е 16 милиарда кубични метра, а основен източник - находището Шах Дениз с резерви от 1,2 трилиона кубични метра газ.

ИЗБРАНО