Радев, Вучич и министри от двете страни поставиха началото на газовата връзка България-Сърбия
Държавата ни е на кръстопът и това й дава стратегическо предимство, заяви енергийният министър Росен Христов
С официална церемония в Костинброд беше дадено началото на специализираните строителни дейности по изграждането на междусистемната газова връзка "България - Сърбия" (Gas Interconnection Bulgaria - Serbia, IBS) на българска територия. Събитието уважиха президентите на Българи и Сърбия - Румен Радев и Александър Вучич, както и министърът на енергетиката Росен Христов и министърът на минната промишленост и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович.
Газови потоци
- Започва строителството на газовата връзка със Сърбия
- България ще достави въглища на Сърбия, а ще получи драгажна техника за Дунав
- Сърбия преговаря за азерски газ, който ще доставя през България по две нови газови връзки
- С българската връзка Сърбия се кани да потребява 40% неруски газ
- Краят на 2023 г.: Нова газова връзка пренася към Сърбия 1,8 млрд. куб. метра на година
Изграждането на междусистемната газова връзка "България - Сърбия" е проект от стратегическо значение, отбеляза в приветствието си президентът Румен Радев. Това, според него, е поредната важна стъпка в задълбочаването на двустранните отношения със съседна Сърбия и развитието на целия регион.
"Интерконекторът е залог за бъдещето, но той е израз на волята двете страни заедно да градим визия за общото ни европейско бъдеще, основано на солидарност, взаимно доверие и подкрепа, иновативни подходи и нови технологии", каза държавният глава, цитиран от БТА.
"Този проект е пример как устойчивото ни сътрудничество с Европейската комисия води до взаимни ползи не само за нашите страни. Той дава нови възможности на региона чрез реална диверсификация и сигурност на доставките. Той е пример за успешното прилагане на европейската стратегия за достъпна енергия", посочи президентът.
Успехът на Сърбия в поддържането и изграждането на нови връзки със съседните страни чрез този интерконектор вече е успех и за България, защото добиваме възможност за разширен достъп до европейските пазари, каза държавният глава.
"Както успешната политика на България за повече свързаност в региона, така и въвеждането в експлоатация на интерконектора с Гърция, споразумението с Турция от миналия месец за достъп до техните терминали за втечнен газ, вече е успех и за Сърбия, защото ще получи достъп до нови източници на газ чрез Южния газов коридор и терминалите за втечнен газ в Егейско море. Това е пример до какво води разширеното сътрудничество - повече достъп, повече газ и за индустрията, и за домакинствата, спад на цените, по-чиста околна среда, намалени въглеродни емисии и устойчива икономика", коментира Румен Радев.
Той отбеляза, че България се е показала като надеждна транзитна страна. "Дори в най-тежката ситуация, когато останахме без доставки на руски газ и то рязко, продължихме надеждно през нашата територия да доставяме и този газ до Сърбия", обясни той.
Президентът припомни, че България е третият по големина нетен носител на електрическа енергия в Европа и продължаваме да даваме надеждност за енергийните системи за нашите съседи, включително Сърбия. "България беше инициатор на предложенията към Европейската комисия за оказване на помощ за стабилизиране на енергийните системи от Западните Балкани. Благодарение на нашата инициатива, в солидарност на нашите съседи, тя вече е факт в енергийния пакет на тези страни", посочи Румен Радев.
"Това не е просто физическа връзка, ние имаме възможност от тук нататък да работим така, че да окрупняваме количествата от газ, от които имаме нужда, заедно да преговаряме със страни доставчици и да постигаме по-добра цена и по-добри условия", каза президентът.
По думите му газовите връзки в нашия регион не са просто инфраструктурни проекти - те отварят възможности, те са символ и залог на потенциала на нашия регион за бъдещо развитие. "Това означава сигурност, сътрудничество, диверсификация, това е пътят и ключът към мирна, демократична и просперираща среда в нашия регион", отбеляза президентът Румен Радев.
Стратегическото положение на България
Изграждането на междусистемната газова връзка "България - Сърбия" е поредна стъпка към свързаност между страните и осигуряването на доставки на газ от диверсифицирани източници. Това каза при изказването си служебният министър на енергетиката Росен Христов.
Президентите Румен Радев и Александър Вучич при откриване на строителството на газовата връзка „България - Сърбия". Пред тях министърът на енергетиката Росен Христов, а вляво е министърът на минната промишленост и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович
България е на кръстопът, а това е стратегическо предимство и отговорност. Страната ни поема отговорност да е гарант за сигурност в енергийния сектор в региона, отбеляза министърът.
Какви са взаимните ползи и параметри на проекта
Газовата връзка ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Връзка (доставка) ще бъде възможна и от Турция, след като предстои "Булгартрансгаз" да сключи споразумение с оператора на газопреносните мрежа на югоизточната ни съседка ("Боташ") за резервиране на капацитет и пренос, както наскоро съобщи правителствената пресслужба.
Газопроводът е проект от общ интерес за Европейския съюз, финансиран от Механизма за свързване на Европа.
Интерконекторът ще свързва националните газопреносни мрежи на двете страни. Новият газопровод ще има обща дължина около 170 км - от град Нови Искър до Ниш, от които около 62 км на българска територия. Ще тръгва от съществуваща площадка за очистно съоръжение (най-общо казано - съоръжение с две камери за проверка на тръбата - б.р.) "Нови Искър" от националния газопровод.
Линейната част на газопровода е с диаметър DN 700; предвижда се изграждането на две автоматични газорегулиращи станции (АГРС), една газоизмервателна станция (ГИС) - Калотина, както и две газопроводни отклонения за Сливница и Драгоман. След изграждането й, газовата връзка ще бъде с капацитет 1,8 млрд. м3/година с възможност и за реверсивен поток.
Приветствие на еврокомисаря по енергетика Кадри Симсон на церемонията по окриване на строителството на газовата връзка България - Сърбия
"Булгартрансгаз" подписа споразумението за изграждане на българо-сръбската газова връзка на 5 май. Договорът за строителството на интерконектора беше подписан с Дружеството по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) "Интернешънал Газ", което oбeдинявa "Глaвболгapcтoй" и "Глaвбoлгapcтpoй Интepнeшънaл".
Общата стойност на договора с ДЗЗД "Интернешънал Газ" е до 139 777 777,77 лева без ДДС. Дейностите от предмета на споразумението са в обхвата на сключеното грантово споразумение за безвъзмездна финансова помощ от Механизма за свързване на Европа, отбеляза "Булгартрансгаз", беше съобщено тогава.
Посочената на страницата на "Булгартрансгаз" обща стойност на проекта е 76 674 469 евро, като размерът на безвъзмездното финансиране е 27 602 809 евро.
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз" Владимир Малинов - до него президентите Румен Радев и Александър Вучич, по време на церемонията по откриване на строителството на газовата връзка "България - Сърбия"
Реализацията на интерконектора България-Сърбия е ключов проект, приоритет на българската енергийна политика, насочен към гарантиране на енергийната сигурност на страната, диверсификацията на източниците и маршрутите на доставка, задълбочаване процеса на либерализация на енергийния пазар, изтъква националният ни оператор.
Очакванията са газовата връзка от българска страна да бъде завършена до октомври 2023 г. Директорът на "Сърбиягаз" Душан Баятович каза в средата на миналия месец, че сръбската част от интерконектора ще бъде завършена до началото на следващия отоплителен сезон.
Към момента са закупени около 50 на сто от тръбите, а около 90 на сто от трасето е разчистено. Около 25 процента от тръбите са заварени и трябва да започне полагането. Отчуждаването приключи успешно, каза Баятович пред сръбската национална телевизия РТС, цитиран от БТА.