17-11-2017 20-11-2018

България ще се брани срещу Европейската комисия по газовото дело в Европейския съд

С поредно решение на правителството страната ни встъпва в процеса след одобрение от Общия съд на Европейския съюз

Снимка: „Булгартрансгаз“ ЕАД

България ще се брани срещу Европейската комисия по газовото дело в Европейския съд

15:40 | 19 февруари 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 9 3147 Снимка: „Булгартрансгаз“ ЕАД

Министерският съвет одобри днес, 19 февруари, позицията на Република България по дело Т-136/19 "Български енергиен холдинг" ЕАД и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД срещу Европейската комисия пред Общия съд на Европейския съюз, съобщи пресслужбата на кабинета без да даде подробности каква е тя. Страната ни встъпва в делото след одобрение от Общия съд на Европейския съюз.

Газови потоци

На 17 декември 2018 г. Европейската комисия прие забранително решение по делото Т-136/19 за нарушаване на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз: "Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки"*.

"Български енергиен холдинг" ЕАД и дъщерните му дружества не приемат заключението на Европейската комисия, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар и считат, че достъпът до българската преносна мрежа и до газохранилището (в Чирен - б.р.) винаги се е осъществявал в съответствие с действащите закони, се казва в днешното решение на МС.

На 1 март 2019 г. "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД, са подали жалба срещу решението на Европейската комисия пред Общия съд на Европейския съюз, припомня МС и пояснява: "жалбата цели пълна или частична отмяна на решението на ЕК, както и отмяна или намаляване на наложената имуществена санкция. Встъпването на България по делото е необходимо както за защита на интересите на енергийните дружества, така и за предотвратяване на имуществени и репутационни последици за държавата".

Каква е предисторията на делото и обвинението

По т.нар. газово дело ЕК наложи на България глоба за злоупотреба с господстващо положение в размер на 77 млн. евро, Делото приключи на 17 декември 2018 г., а беше заведено след жалба на "Овергаз" (виж по-долу) заради отказан достъп до газопреносната мрежа.

Година по-рано, в свой доклада енергийният министър Теменужка Петкова предупреждава, че "процесуалните представители на страната посочват, че няма гаранции делото да бъде спечелено, а съществува възможност съдът на ЕС да увеличи размера на наложената санкция". Там тя споменава сумата от 330 млн. евро - възможният пълен размер на глобата, кйто е бил намален до под 100 млн. евро след предприети от страната определени мерки.

На 3 юли 2019 г. правителството реши да подкрепи държавните компании "Българския енергиен холдинг" и неговите дъщерни дружества - "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД в делото срещу ЕК. Комисията тогава се мотивира с това, че енергийният холдинг възпрепятства достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България, което е нарушение на антитръстовите правила на ЕС.

В началото на март 2019 г. трите дружества подадоха жалба пред Общия съд на Европейския съюз срещу решението на Европейската комисия.

Виж още Дни на грохот за "Балкански поток" и българския хъб

Решението от юли с.г. да встъпи в образуваното по жалбата на дружествата дело (Т-136/19) пред Общия съд на Европейския съюз срещу решението на ЕК Министерският съвет оправда с това, че ако наказанието остане в сила, БЕХ и "Булгартрансгаз" ще имат проблем с изпълнението на задвижените вече проекти - за т. нар. "Балкански поток", интерконектора с Гърция и свързаният с тях газов хъб "Балкан".

През 2011 г. "Овергаз" подаде жалба пред ЕК за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. По време на 7-годишната процедура беше установено, че държавните дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали доставките на газ в България от други компании чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. Да напомним: "Булгаргаз" е българският търговец на газ - сключва сделки за покупка и продажба; "Булгартрансгаз" е българският оператор (транспортьор) на газ.

"Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата на БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро." Това каза при обявяването на санкцията на 17 декември 2018 г. комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер - днес зам.-председател на Европейската комисия.

Виж още Светослав Иванов от Овергаз пред Дир. бг: С един играч пазар няма

При евентуална загуба на делото съдът може да коригира начина на изчисляване на глобата и така да принуди ЕК да наложи пълния й размер. В същото време други компании, търговци на газ, могат да предявят нови искове за обезщетения.

Какво представлява преносът и какво търговията с газ

Веднъж писахме, но е добре да припомним, че преносът на газ - това е транспортна система, в която участват оператори на природен газ, а не търговци или инвеститори. Задачата на оператора е да пренесе природен газ от точка А до точка Б, което струва определена сума. По националната и транзитна мрежа го прави само "Булгартрансгаз". За това има лиценз - той е българският оператор на природен газ.

Но ЕК не одобрява това и налага глоби на "Български енергиен холдинг", в състава на който са "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".

Ето защо, според Регламент на ЕК от 2017 г. за разпределение на капацитета в газопреносните системи и за осигуряване на "недискриминационни правила за условията на достъп до газопреносни системи за природен газ с оглед да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на газ".

Виж още КЗК отряза Овергаз в спора му с "Булгатрансгаз"

"Конкуренцията на пазарите на природен газ изисква прозрачен и недискриминационен достъп до газопреносната инфраструктура за всички ползватели на мрежата. В големи части на Съюза обаче липсата на еднакъв и прозрачен достъп до капацитет за пренос (пропускателна способност) продължава да бъде основна пречка за постигането на ефективна конкуренция на пазара на едро.

Неефикасното използване и ограниченият достъп до газопроводите с високо налягане в Съюза водят до неоптимални пазарни условия. Към газопреносните системи в Съюза трябва да бъде приложена една по-прозрачна, ефективна и недискриминационна система за разпределяне на ограничения капацитет за пренос, така че трансграничната конкуренция да може да продължи да се развива, а пазарната интеграция— да отбележи напредък."

Едно от решенията е друг оператор на природен газ да влезе в състава на утвърдения към момента български оператор. Това би било оправдано, тъй като транспортирането е много скъпа инвестиция, а и дава възможност за контрол. Според български експерти може да се говори и за либерализация (допускане на втори, трети оператор), но подчертават, че тя е по-важна за търговията - да може един потребител да избира от няколко конкуриращи се търговци. Да напомним - цените са регулируеми - у нас ДКЕВР определя цената както на пренос, така и на стоката.

*Член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз: Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки.

Такава злоупотреба в частност може да се изразява в:

а) пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия;

б) ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите;

в) прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение;

г) поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.

ИЗБРАНО