Дни на грохот за "Балкански поток" и българския хъб
Успоредно със строителството на нов газопровод се модернизира и действащата газопреносна система. Индустрията вече изпитва глад за газ
Напук на скептиците България вече има газов хъб, макар и недоразвит, но в развитие. Тенденцията е хъбът да увеличава своя капацитет. Имаме две входно-изходни точки - Румъния и Турция, ще имаме трета - от и за Гърция, четвърта - за Сърбия.
В последните дни гостуващи у нас високопоставени американски представители (а неотдавна и самият президент Тръмп) слушат за това как България изгражда газопроводна система, по която ще се пренася газ за Балканите и други европейски страни. Навътре по темата от вчера при пуска на "Турски поток" са и президентите на Русия и Турция - Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган.
Ролята на информатор и в двата случая изигра лично премиерът Бойко Борисов. Страната ни ще защитава своя икономически интерес и ключовата си роля на стратегически газов хъб, което означава, че България се връща на газовата карта, категоричен бе той пред пратениците на САЩ. А Путин Борисов увери, че руският газ ще започне да се транспортира през България по "Балкански поток" след няколко месеца.
На няколко пъти Борисов изтъкна, че "Балкански поток" не е продължение на "Турски поток". Страната ни изгражда своята собствена газопреносна система с най-мощните американски компресори и така се превръща в газов хъб и нищо от това не прави на "тъмно", подчерта премиерът.
Газовият хъб - какво имаме, какво строим и как ще го пълним
Вече сме писали, че в основата на хъба лежат нормалните икономически отношения. За да го има са нужни 4 азбучни неща: продукт с определени качества; продавач или субект, който да го предостави за продажба; купувач; складова база. В техническо отношение самият хъб - това е инфраструктурата, която дава живот на неговите елементи. С други думи това е техническата обезпеченост за преноса на газ.
В този смисъл ето как се оформя хъбът, който е наречен официално "Балкан".
От 1 януари получаваме руски газ от Турция - по "Турски поток" - по обновен тръбопровод от границата до компресорна станция (КС) "Странджа". Това са 11 км, които свързаха операторите на двете страни - "Булгартрансгаз" и "Боташ".
По този път се доставят договорените количества от "Газекспорт" - 2.9 млрд. куб. метра годишно (за вътрешно потребление), но вече през нова входна точка - КС "Странджа 2" (модернизираната КС "Странджа), където е изградена газоизмервателна станция (ГИС). Компресорната станция е реверсивна, което означава, че можем да пускаме газ от и за Турция, което Булгартрансгаз" и прави в момента.
От Турция през България малки количества се транзитират за Македония и Гърция.
С новата входна точка и разходите намаляха, което от 1 януари свали доставната за българските потребители цена - доскорошният пренос през Румъния беше по-скъп, северните съседи вдигнаха таксите.
Вижте още интересни газови схеми >>
Газът минава през КС "Лозенец", стига до КС "Провадия", където влиза в българската транспортна схема (в син цвят). Двете КС също са модернизирани.
В този участък е планирано изграждане по места на втора тръба (виж картата), което ще позволи да се пренасят в западна посока тези договорени 15 млрд. куб. метра газ годишно. Но и Турция трябва да дострои втората тръба на "Турски поток" (предназначена за европейска доставка). Сега вносът на тези почти 3 млрд. куб. метра се осъществява по наличния газопровод с модернизирани съоръжения.
Но трябва да се отбележи, че транзитът със сигурност ще продължава и на север по връзката с Румъния (в двете посоки) - това може да се договори във всеки един момент.
Сделки ще се уговарят, договори тепърва ще се подписват - входове и изходи има и ще има към Турция, Сърбия, Румъния, Гърция, Македония. Ако, разбира се, има интерес.
Строителството на магистралния газопровод до българо-сръбската граница ("Балкански поток") се изпълнява от саудитската компания "Аркад". В момента тръбите се полагат в Северна България, а от лятото се работи по двете компресорни станции - "Нова Провадия" и "Расово". Първата е на "завоя" към северния газопровод след КС "Провадия": там газът се "завърта", за да тръгне по "Балкански поток". Втората КС е недалеч от сръбската граница.
Компресорните станции заслужават специално внимание, не напразно Бойко Борисов редовно ги хвали.
Най-напред бяха модернизирани КС "Странджа" и "Лозенец" - те вече са нискоемисионни - емисиите на газове и топлина са по европейските норми, и са реверсивни - осигуряват двупосочно движение на газа, разбира се при проявен интерес. Компресорните станции са с оборудване на американската компания "Солар" - един от световните лидери в производството на газови компресори и турбини.
Наред с компресорните станции се модернизират и тръбите - т.нар. български пръстен - най-стария тръбопровод, положен през 70-80-те години на миналия век. Като тръба е изживял времето си. За северната част на този пръстен, налягането което ползва операторът е под 40 атмосфери, самите тръби не позволяват повече. А ниското налягане дава по-малки количества газ. В момента "Булгартрансгаз" извършва реконструкция и модернизация на тръбите. Намират се уязвимите места на тръбата - пуска се "прасето" (специалистите го наричат "интелигентно прасе"), което измерва дебелината на стената на тръбата и търси места, където може да се получи пробив.
Как ще постигнем диверсификацията: само с построяването на българо-гръцката връзка. Тогава ще получаваме газ от газопроводите ТАП/ТАНАП - на първо време договорен азерски газ, и втечнен газ от терминала край Александруполис в Северна Гърция, в който "Булгартрансгаз" придобива акционерен дял. Този газ след регазификация ще стига до компресорна станция на гръцка територия и ще влиза в България - от 3 млрд. до 5 млрд. куб. метра на година.
Намерението е газът да се миксира и да се пренася към Сърбия, Унгария - това е идеята за хъба и "Балкански поток".
И какъв е интересът на американците, напоследък зорко следящи действията ни. Лаконично казано: да продават газ и да намалят влиянието на руснаците, чрез намаляване на продажбите на техен газ. В края на януари предстои посещение на енергийния министър на САЩ за директни преговори с американски компании за по-изгодни за българската икономика и индустрия цени, съобщи премиерът Борисов.
Ще имаме ли търговия с газ
Природният газ е специфична стока - изисква тръбопроводи с определено качество, съоръжения за повишаване и намаляване на налягането, измервателни станции. Всичко това, за да може тази специфична стока да се пренася и търгува.
Законът уреди газовата борса, но тя няма общо с техническата осигуреност за преноса на газ. На борсата излизат определени количества и дават възможност да се избира и купува. Борсата е принцип на търговия, на осигуряване на конкурентност, но за да задейства тя, е необходимо да се осигури движението на стоката.
Първо е мрежата. Ако сме построили интерконекторите и сме се включили в европейската мрежа за газ и съоръженията са достатъчно ефективни - нискоемисионни и реверсивни компресори, а тръбите позволяват налягане 85-100 бара, ще може да получаваме газ отвсякъде, откъдето се подава във всеки един момент.
Тогава реално можем да направим борсата - търговецът ще излезе с газ, купена (дори да е руска), в Австрия, включително виртуално (сега купуваме така от Гърция макар и пробно). В този смисъл произходът на газа губи толкова голямото си значение - важното е да го имаш и да го предложиш на конкурентна цена (и на борсата). Пример за това е американският газ, чиято цена пада - на добива, нагнетяването (съхранението), преноса.
Какви са перспективите за вътрешния пазар
Възниква въпросът - ще може ли да се запълват тръбите, за да се възстановят разходите и за да се печели - това зависи не само от транзитните такси, но и от вътрешните потребности. Сега те са за около и малко над 2 млрд. куб. метра на година. Главно в химията, производството на цимент, стъкло, керамика, накрая - топлофикациите (в България точките за ползване на газ за битови нужди са много, много малко в сравнение със страните около нас).
Интересът обаче расте. Кърджали (и край него) се развива с много високи темпове. Там вече работят няколко каучукопреработващи предприятия, които не само преработват суровината, но и произвеждат каучуково-метални изделия, това са предприятия на турски собственици. На площадката на ОЦК българска фирма строи нов завод. Всички тези предприятия се нуждаят от газ - искат да има тръби към тях.
Бизнесът се развива и около Петрич, Козлодуй, Средногорие (където са "Асарел медет", "Анубис"). Има промишлени зони в България, които засега не са газифицирани. Така че потреблението на газ ще нарасне. След обяснимия спад в близкото минало заради колапса на множество промишлени предприятия, главно в химията и торови заводи.
Българското газово "злато"
Ще завършим с газовото хранилище "Чирен" - за него малко се говори и това е незаслужено. Ролята му е изключителна. Сега се работи за увеличаване на капацитета на хранилището до 1 млрд.-1.5 млрд. куб. метра годишно (сега около 500 000 млн. куб. метра) с помощта на азербайджанската държавна компания "Сокар".
Това е стратегически проект - никъде около нас няма такова находище - няма в Гърция, в Турция , Сърбия. В Румъния има, но е далеч от границата ни.
Във всяка търговия е необходим склад. При търговията със стратегическа стока, каквато е газът - такъв склад осигурява предимство, гъвкавост. Виртуалната търговия е важна, но понякога клиентът иска да получи газ реално - днес. Търсенето на газ е сезонно, различно е и в различните региони. Истанбул например, където на 8 януари бе даден стартът на "Турски поток", е огромен потребител на природен газ, в мегаполиса той не е само за отопление, но и за охлаждане.