Доставките и цената на газа станаха много актуални през последните месеци. Именно за това Дир.бг поиска мнението на изпълнитения директор на "Овергаз Мрежи" АД и член на УС на Овергаз Инк Светослав Иванов.

Очаквате ли проблеми с доставките на руски газ за България през следващите години?

Въпросът ви всъщност е към Булгаргаз - единственият доставчик у нас засега. Те са се сдобили със законова табелка «обществен доставчик», която предпочитат да четат като «единствен доставчик». Възможната диверсификация е свързана със строителството на междусистемните газови връзки със съседните ни страни, ангажимент на Булгартрансгаз. При наличие на такива връзки се създават предпоставки за либерализация на пазара, защото може да се появят и други доставчици на газ. От това биха спечелили клиентите, но не и монополистът. Може би поради тази причина изграждането им върви бавно. Сравнете днешното положение с това по време на кризата в началото на 2009 г. Сигурността на доставките за българския газов пазар с нищо не се е променила. И защо? Защото с нея отново се занимава държавата - и само тя.

Сгреши ли България с отказа си от Южен поток. Ще купуваме ли руски газ от Турция или все още имаме шанс за директна покупка, макар и през Турски поток?

В нашия бранш има твърде много политика, включително в Южен поток тя доминираше. Затова не бих се наел да коментирам.

В рамките на Европа няма нито един пример за свободен пазар, достатъчно ликвиден, с конкурентни цени, с голям избор за крайните потребители, където държавата да е намесена във взаимоотношенията доставчици-крайни потребители. А примери за свободни пазари много - Германия, Холандия, Англия и други.

През последните години у нас, за разлика от тези пазари, постоянно ставаме свидетели на наличието на конфликт на интереси между държавата - собственик на играч на пазара от една страна, и държавата - автор на политики и регулатор от друга страна. А има какво да се направи. Има възможности за доставки на газ и от север, и от юг. Не е необходимо да чакаме физическите потоци, които ще се реализират чрез интерконекторите.

На развитите пазари има достатъчно интелигентни виртуални начини за реверсивна търговия с капацитети. Въпрос на воля и на желание е пазарът наистина да бъде отворен.

Какви са ви прогнозите за цената на газа през следващите няколко години?

Докато на пазара има един-единствен играч, не може да има нищо пазарно. Както и прогнози. В България няма либерализация и конкуренцията - фундамент на свободното общество - е тотем на книга.

И въпреки това, газът продължава да е два пъти и половина по-евтин от електрическата енергия и почти толкова - по-евтин от пропан-бутана и другите алтернативи.

И в момента никой не си дава сметка за това, че едва около 20% от енергията, която влагаме на входа на енергийната система, ние получаваме в електрическите си контакти. По-голямата част от европейските домакинства много отдавна са открили, че най-ефективното гориво за отопление, за топла вода и за готвене, е природният газ, тъй като там няма загуби. Там около 100% от горивото, което излиза от находището, пристига до крайния потребител и се използва. Просто при нас газификацията започна относително късно и непрекъснатите субсидии в областта на електрическата енергия изкривяват пазарните съотношения. Крайният клиент няма потребност от електрическа енергия, той има потребност да се топли, да получава гореща вода, да си приготвя храна - нещо, което може да прави с различни видове енергия. И практиката показва, че газът е най-ефективният начин това да се случва.

През минали сезон нашите клиенти плащаха средно по 1,20 лева за 1 квадратен метър отопляема площ за месец, тоест, едно 70 до 90-квадратно жилище се отопляваше за около 90 лв. на месец, в това число са горещата вода и готвенето.

Продължавате ли войната с правителството за инфраструктурната мрежа?

Нашите «войни» винаги са били в интерес на потребителите на природен газ. За да имат те най-ниските цени, както и пълен достъп до мрежата ни ниско налягане, има само едно лекарство - конкуренцията. Газоразпределението в България започна на 100 процента с проекти "на зелено", изключително и само частна инициатива, без никакво участие на държавата. Тези проблеми с унаследяването на инфраструктура, в голямата си част морално и технически остаряла, за които говорим днес в електроенергетиката, в нашия сектор ги няма. Предимството на закъснялата газификация тук е в новите технологични и инженерни решения, както и в безопасността. В нашия сектор има други проблеми, които аз лично бих формулирал като непрекъснат стремеж на държавата да поставя в неизгодна позиция частните инвеститори, в чиито бизнес тя няма никакво участие.

Ние непрекъснато сме свидетели на спорове между държавните и частните предприятия в областта на газоснабдяването. Има спорове, които чакат съдебни решения в ЕК в Брюксел. Аз например винаги съм се чудил, защо за българските политици е толкова важно да се оправдават за отсъствието на конкуренция с липсата на много пътища и различни доставчици на природен газ. Ако погледнете структурата на енергопотреблението в България, газът заема едва около 10%. Тоест не е нещо, което би следвало да притеснява нашите известни политици. В ЕС средният относителен дял на газа в крайното енергопотребление е 25%. Така че аз мисля, че по-скоро представителите на изпълнителната и законодателната власт трябва да се замислят за това какви условия да създадат, за да достигнем поне тези 25%. А, откъде да дойде газът - рано или късно ще се намери откъде.

Често ме питат дали ако държавата тотално се оттегли от енергийния сектор, ще стане опасно. Не. Ще се случи точно това, което става навсякъде, във всяка нормална икономика. Потребителят ще решава кой е най-добър, кой му предлага най-изгодни условия.

В момента конюнктурата е такава, че ние не сме в състояние да осигурим конкурентна алтернатива. Няма смисъл да започваме доставка за нашите клиенти от други източници, защото трябва да продаваме газа за клиентите си на по-висока цена, което очевидно не искаме. И причината е в липсата на законодателни условия за конкуренция.

Какви са плановете на Овергаз за развитие?

Овергаз, както и колегите ни в дистрибуцията, може да ги очаква само светло бъдеще, ако политиците престанат да се месят в нашия бранш. Желанието ни е да постигнем хубав микс, който да е конкурентен на пазара и да имаме по-голяма сигурност на доставките. В началото нашата компания ще започне с по-малки количества, отколкото са ни нужни, като идеята е до няколко години да достигнем половин милиард кубични метра, разпределени по нашите газопроводи. Пазарът на "Овергаз мрежи" в момента е около 300 млн. куб. метра годишно, така че ние искаме първо да удовлетворим това търсене, а после да постигнем и ръст. Към момента алтернатива за нас е вносът на газ и от север, и от юг.