"За мен е важно екипите, които управлявам да бъдат съставени от хора, които мислят и търсят решения заедно с мен. Държа много на екипната работа по проектите и смятам, че най-добрите решения са измислени от няколко глави. Старая се да възпитавам служителите си в екипност, качествена комуникация помежду си и позитивно отношение към проблемите и живота като цяло", споделя Славянка Стойкова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

Коя е тя?

Славянка Стойкова е собственик и управител на Трейдингбулг ООД, официален вносител на професионалната козметика Skeyndor за България, както и съдружник и управител в Полиметис ООД и Кобдън Партнърс България ООД - консултантски компании, настоящ председател на управителен съвет на Асоциацията на жените предприемачи в България - Селена. Славянка е предприемач по душа и призвание, а нейната суперсила се състои в това да създава възможности за реализация на потенциала на хората около себе си като чрез знания, умения и опит ги мотивира да развият бизнес начинанията си. Опитът й е ценен в сферите за развитие на бизнес в сферата на красотата, СПА и уелнес, разработване на бизнес идеи и стратегии.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Моята компания расте с бързи темпове, което налага всяка година да увеличаваме екипа си. Това е причината да подготвя и стандартизирам до определена степен интервютата за нови членове на екипа, които провеждам. Имам няколко любими, задължителни и не особено лесни въпроса, които винаги включвам в интервютата на кандидатите за работно място при нас, независимо от позицията.

Винаги се интересувам от далечните планове на кандидата или по-скоро къде се вижда и какво иска да прави, какво обича да прави. Като предприемач и човек намерил своето призвание смятам, че човек разкрива най-добре потенциала си когато прави това, което обича. Искам също така членовете на екипа ми да се чувстват на мястото си и да изпълняват мечтите си чрез и с помощта на работата си при нас. Звучи амбициозно, но за мен това е основата за устойчив екип, който дългосрочно постига поставените цели. Провеждам тази част на интервюто докато не съм сигурна в целите на кандидата и не крия, че понякога получавам благодарности за това, че заедно сме открили призванието му, независимо, че това призвание не винаги включва работа в екипите на компаниите ми.

Винаги задавам и въпроса за финансовите очаквания на кандидата и то в оптиката на месечните му разходи и желана цел. За мен е важно хората в екипа ми да не мислят за екзистенциалния минимум и да получават достатъчно, за да могат да се съсредоточат върху работата си. С този въпрос често откривам и някои несъответствия в подадената преди това информация с реалността. По отношение на продължителността на интервюто - старая се да бъда равна към всички и отделям по час за интервютата. Невинаги продължителността на интервюто говори за интереса ми към кандидата. Понякога за 20 мин разбирам, че съм попаднала на правилния кандидат и можем да преминем към назначаване.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготовил наистина?

Най-ценният съвет за мен е да бъде себе си, да е спокоен и просто да се наслади на процеса. Интервюто за мен и от гледна точка на работодателя и от тази на работника е възможност да разберем дали сме един за друг, дали имаме общи проекти. Това е причината да не давам предварителна информация за подготовка. Работата при нас изисква голяма палитра от "меки" качества, а те най-добре проличават в естествена и непринудена среда.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Първото впечатление безспорно е важно, но съм имала и промени в първото впечатление в течение на интервюто. За мен е важно да открия кой стои зад притеснението и независимо дали кандидатът е по-настъпателен или спокоен, оценявам неговите качества и потенциал да бъде си бъдем взаимно полезни.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Брандът ни стана разпознаваем в козметичните среди в България, поради което често дори не ни се налага да пускаме обява за работа, а потенциалните кандидати сами кандидатстват при нас текущо, вдъхновени от екипа и плановете за развитието на компанията. Ние работим много по впечатлението, което създаваме, което е залог за кандидати с високо ниво на желание за развитие в компанията. Не ги ощетяваме и по отношение на заплащането, което ни гарантира един продуктивен и спокоен екип. Това е причината да не ми се е налагала да решавам дилемата дали да избера кандидат според възнаграждението или желанието за развитие в компанията.

Категорично казвам "да" за назначаването на кандидати с потенциал за развитие, въпреки че към дадения момент може да не притежават всички необходими качества за позицията. При селекцията на нови членове на екипа се водя от едно мое мото, освен от конкретните нужди на фирмата в момента, разбира се, а именно - не изпускам талантливи кандидати. Случвало ми се е да се срещна с бъдещите си служители в друга среда и при други обстоятелства и да ги харесам предварително за конкретна позиция при нас. Винаги им го споделям, ако видя такъв потенциал, независимо какво работи дадения човек към момента. Истината е, че талантливите кандидати не са чак толкова много и независимо дали в този момент ми е необходим конкретния бекграунд или ще ми потрябва в бъдеще, предпочитам да развия този потенциал, отколкото да го пусна да си тръгне и да не съм сигурна, че ще го намеря когато ми потрябва.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Важни за мен качества на идеалния кандидат, без разбира се да ги абсолютизирам е човек, който има желание да учи и да се развива, любознателен търсач на решения, позитивен и отзивчив, гъвкав и умеещ да се адаптира и променя. Оценявам последните качества повече отколкото това да знае и умее всичко. За мен е важно екипите, които управлявам да бъдат съставени от хора, които мислят и търсят решения заедно с мен. Държа много на екипната работа по проектите и смятам, че най-добрите решения са измислени от няколко глави. Старая се да възпитавам служителите си в екипност, качествена комуникация помежду си и позитивно отношение към проблемите и живота като цяло.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Определено имаме позитиви от стажантските и изобщо програмите за временна заетост, които позволяват това да поработиш с нови и млади хора и да ги включиш в екипа си. До този момент при нас те имат 100% успеваемост, тоест всички, които са били включени по такава програма са намерили мястото си при нас на една или друга позиция. Стремя се да отчитам позитивите на младото поколение, идващо от университетите, а не да наблягам върху негативите. Всъщност младежите говорят на езика на нашите вече съществуващи или бъдещи клиенти и включвайки ги в екипа, имаме възможност да научим от тях тенденциите сред нашите бъдещи потребители.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Мисля че бих могла да определя своята кариера като постоянен стремеж за набавяне на необходимите ми знания. Започнах като висшист, но в сфера различна от предмета на дейност на фирмата и през своите 12 години на управление на компанията никога не съм спирала да се развивам, най-вече по отношение на управленски качества, управление на хора и екипи, развитие и бизнес стратегии, иновации в индустрията на красотата. Всяка липса или грешка до този момент ме е довела до ново знание и поради тази причина не бих променила нищо в развитието си. Предстои ми още много и занапред, особено с иновативните и предизвикателни проекти, които започнахме да развиваме и които със сигурност ще доведат до още развитие и за мен.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Отговорността на служителите стана по-ценен критерии за мен след като всички преживяхме първата, втората и следващите вълни на Ковид. Част от служителите на компанията работят отдалечено и доверието и отговорността към поетите ангажименти е важен фактор. Въведохме повече онлайн срещи на целия екип, създадохме общи облачни пространства за проектите, по които работим, като за мен бъдещето ми като управленец ще се развива все повече върху това да стиковам екипите и да им давам насоката за работа, а те да бъдат все по-самостоятелни в изпълнението. Предстои ни и интеграция на софтуерен продукт, с който да управляваме ефективно проектите си.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

В зависимост от извършваните дейности, част от екипа работи от дома си/от разстояние, част е на смесен режим на работа - офис/дом, някои са изцяло в офиса, защото спецификата на работата им го изисква. Не очаквам по-големи промени в работното място от тези в следващите няколко години, защото работата ни вече е в голяма степен дистанционна, там където това може да бъде постигнато.