Идеалният стаж учи на професионализъм и добри трудови навици

Снимка: Личен архив

Идеалният стаж учи на професионализъм и добри трудови навици

Винаги съм мечтала да бъда лидер, обичам да следвам интуицията си

07:24 | 30 март 2022 | Автор: Бисер Кунчев 0 5931 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредния участник в платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

"Идеалният кандидат" представя...

"Вярвам, че когато човек има необходимите качества, знания и мотивация, е способен да осъществи най-смелите си мечти навсякъде по света.", споделя следващият гост в рубриката "Идеалният кандидат представя", пред автора на платформата Бисер Кунчев.

Коя е тя?

Здравейте! Казвам се Виктория Пенева, на 20 години, от град София. Завърших средното си образование в 91. НЕГ "Проф. Константин Гълъбов", а към момента съм студент по право първи курс.

През свободното си време се занимавам с благотворителни инициативи, посещавам семинари и курсове, спортувам и рисувам. Винаги съм мечтала да бъда лидер - такъв, който да вдъхновява, образова и изгражда личността отвъд нейните ограничения. Обичам да предизвиквам себе си и да оползотворявам всяка предоставена възможност за изява и макар тепърва да навлизам в студентството, съм високо мотивирана да се развивам професионално и по време на своето следване.

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

За платформата научих съвсем случайно, докато търсех занимания, с които да обогатя ежедневието си. Това се случи в момент, в който имах силно желание да започна ново начинание, да доразвия уменията си и да придобия нови, а разнообразието от стажове и позиции в "Идеалният кандидат" със сигурност помогна в тази връзка. Изненадах се приятно, защото концепцията ми се стори различна, иновативна и несъмнено любопитна. Беше нещо, което не бях виждала преди, поне не и в България. Разучих какво предлага и кандидатствах. С най-силно впечатление останах от факта, че освен изключителната достъпност и безпроблемното боравене, платформата предлага и нестандартен подход към подбора на кадри (чрез попълване на лексикон и кратко видео представяне) като се стреми първо да се запознае с младите хора и техните очаквания, а едва след това и с професионалните им изяви.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

По мое мнение човек трябва да следва своята интуиция. Не бих могла да определя конкретен момент, който би бил най-подходящ за започване на стаж, но бих казала, че всеки момент има потенциала да се превърне в такъв тогава, когато човек се почувства готов, уверен и усетил необходимостта от професионална реализация. Преди да се отдаде на търсене и проучване, бих посъветвала всеки студент да е наясно със своите интереси и възможности, както и дали е способен да отделя от времето и енергията си, за да се впусне във всяко (едно) предизвикателство, каквото несъмнено е и стажът. До момента самата аз не съм провеждала други стажове, но определено мисля, че след като се запознах с ползите, които предоставя, не смятам да спирам.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Проблемите, с които един студент се сблъсква в търсенето на стаж, могат да бъдат много, но аз вярвам, че позитивната нагласа, която всеки човек сам създава и поддържа, е изключително важна предпоставка за успех. Още в началото всеки студент следва да има ясна представа какво търси, как се вижда в професионален план, какви са изискванията, на които отговоря, а и разбира се, изискванията, които той самият има. Трябва да бъде уверен в своите възможности, но и да желае да надгражда. Когато говорим за евентуални трудности в избора и последвалото стартиране на стаж, основно бих откроила няколко проблема като 1) липсата на гъвкаво работно време, което често се оказва необходимо условие за много редовни студенти, 2) недостига на стажантски позиции, 3) липсата на опит на кандидата, от една страна, и търсенето на (почти) завършени кадри от страна на работодателя, от друга, както и разбира се, нещо, което често остава на заден план, но е основна спънка по пътя към успеха, а именно 4) страхът от провал и в частност ниско или напълно липсващо самочувствие по отношение на недостатъчна професионална подготовка, което води до съмнение в собствените способности и/ли отлагане на професионалните изяви във времето. В такива случаи обаче, аз бих посъветвала всеки студент да се впусне в предизвикателството, защото е важно да излизаме от зоната си на комфорт. Вярвам, че това е начинът, по който се учим не само като професионалисти, но и като хора.

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

За мен стажът е идеалната възможност да изляза от рамката на теоретичните знания, да добия важен практически, а и житейски опит, както и да усъвършенствам социалните си умения (работа в екип, работа в динамична среда, комуникацията между колеги/работодател и т.н.). Убедена съм, че всичко, с което ще се сблъскам, дори и негативно, ще бъде от моя полза и макар да съзнавам, че идеален стаж в истинския смисъл на думата едва ли съществува, моите очаквания към стажантската програма са основно положителни. Смятам, че стажът би ме научил на професионализъм, на трудови навици, на добра комуникация и най-важно - на необходимия опит, който да бъде добра основа за усвояване на нови знания и развиване на стари такива. Надявам се през това ценно време да срещна млади, амбициозни и отговорни хора, с които да се уча и градя непрестанно.

Снимка: Личен архив

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Бих поднесла информацията точно, кратко и ясно. Задължително ще запозная кандидата с дейността на фирмата, в която ще провежда стаж, с вида на стажа и неговото заплащане, работното време и с позицията, която ще заеме. Бих отделила и специално внимание върху изискванията и задачите, които ще му бъдат възложени, за да е сигурен, че е готов да се захване с начинанието, което е избрал. Нещо, което често се неглижира, но аз не бих пропуснала, е да се запозная с личностните му характеристики, за да съм уверена, че би бил подходящо попълнение към екипа, както и че неговите очаквания отговарят на нашите изисквания. Това би спестило разочарованието и загубата на време, с които бихме се сблъскали, както той като стажант, така и аз като работодател.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Първите стъпки са важни, но не са определящи. На мнение съм, че те играят ролята на ориентир в корпоративния свят и са една добра отправна точка. Те ни помагат да узнаем дали и доколко ни харесва това, с което имаме намерение да се занимаваме и по-важното - предоставят шанса да добием ценни професионални, а и житейски уроци. Хубавото на първите стъпки в кариерата е, че позволяват да експериментираме, да опознаваме и евентуално да обикнем това, което правим. От друга страна правят възможна констатацията, че ако това не е нещото, което ни носи удоволствие, можем да се преориентираме навреме като си спестим купища нерви и разочарования на по-късен етап.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Много хора смятат, че университетът трябва да възпитава умения, а не само знания и макар да се съгласявам с това твърдение, считам, че задачата на университета поначало е да дава добра основа, върху която ние сами да градим. За да бъдем добри професионалисти, не е достатъчно да се осланяме само на университетската подготовка. Професионалисти ни правят наборът от знания и умения, а и старанието, което влагаме, за да се развиваме. Това често се случва по лична инициатива - с помощта на участие в стажове, курсове, семинари, състезания, обменни програми и пр., така че в крайна сметка всеки определя за себе си доколко и по какъв начин да се подготвя. Мисля, че знанията се предават и усвояват най-ефективно, когато студентите имат силни лични мотиви за овладяването им (напр. повишаване на бъдещия им социален/материален статус и/ли перспективи за успешна кариера). В моята специалност се провеждат семинарни занимания, но реалната практика често се намесва едва след завършен минимум втори или трети курс.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Смятам, че семейната среда е от изключителна важност и оказва пряко влияние върху развитието ни като личности. Семейството е основа и опора, но всеки надгражда себе си според нуждите и разбиранията си, така че семейният фактор не е предопределящ. За всеки човек семейството притежава различно значение, като лично за мен то е вдъхновение, но и сила, която дава онази увереност, че знаем, че можем и че ще успеем, дори тогава, когато ние самите не вярваме в това. То е и свободата, от която поначало се нуждае всеки млад човек - за да се учи, да греши, но и да не спира да опитва.

Аз съм благодарна на родителите си за подкрепата, която са ми оказвали, за уроците, чрез които са ме направили по-борбен човек, както и за свободата да се уча, да греша и да търся своето призвание.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Според мен човек трябва да следва своя път, без да съобразява идеите си с мнението на останалите. Разбира се, не може да се отрече и, че влиянието на хората, с които се обграждаме, е важно, но то се простира дотам, докъдето ние му позволим. Приятелите трябва да бъдат целеустремени, мотивирани и подкрепящи, за да си помагаме и да гледаме в приблизително еднаква посока на личностно и професионално развитие. За себе си смея да твърдя, че успявам да разгранича личния от професионалния живот, но нека не забравяме, че балансът често се постига трудно. Нека не живеем в илюзията, че на всяка цена трябва да разпределяме времето си 50/50. Няма нищо лошо в това да концентрираме силите си в личностно развитие и да пренебрегнем социалния живот, а при необходимост - и обратното. Смятам, че със силно желание и достатъчно добре организиран график всичко, което си поставяме за цел, е напълно постижимо.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

На мнение съм, че няма граници за реализацията. За мен мястото не е от първостепенно значение, защото вярвам, че когато човек има необходимите качества, знания и мотивация, е способен да осъществи най-смелите си мечти навсякъде по света. За себе си знам, че искам да работя на място, на което ще бъда заобиколена от млади, способни, мотивирани и решителни хора, които имат сериозно отношение и желание да развиват/надграждат нишите, в които специализират. Бих искала да работя в компания, в която да имам положителен принос, в компания, в която да не спирам да уча, и да се възползвам неограничено от възможностите, които ми предоставя и такава, която умее да открива нуждите на служителите, стараейки се да ги удовлетвори.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Съветът ми към всички млади хора/студенти е да следват своята интуиция и да бъдат себе си. Вярвам, че всеки има своето място и е въпрос на време да го открие. Бъдете смели и поемете риска. Не губете времето си в страх и несигурност, защото то е най-ценното, с което разполагаме. Радвайте се на малките победи и помнете, че никой не е постигнал успех за една нощ - хубавите неща изискват време и много усилия. По дългия и нелек път към успешна реализация не спирайте да вярвате в собствените си възможности, да търсите себе си, своето място и цел в живота, както и вътрешна удовлетвореност, защото всяко начинание има потенциала да се превърне в мечтана работа само тогава, когато се върши с удоволствие.