17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Формулата за успешна кариера на Иво Бързаков

Когато те води любовта, никога не е загуба на време

Снимка: БНТ2

Формулата за успешна кариера на Иво Бързаков

Когато те води любовта, никога не е загуба на време

07:15 | 10 март 2023 | Автор : Бисер Кунчев 0 2958 Снимка: БНТ2

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"Много често и хората не знаят с какво точно им се занимава. Не са достатъчно всеотдайни в това, което правят. Живеем в такъв свят. Забелязал съм, че много често се казва "ох, не ми се занимава с това". Хората не са последователни в действията си или не желаят твърде силно това, с което се захванали", споделя Иво Бързаков, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Кой е той?

Аз съм Иво Бързаков и съм на 30 години. Роден съм и съм израснал в София. В един от кварталите, които не са се променили съществено и са запазили своя чар през годините. Става дума за квартал "Левски". Имахме възможност след училище да бъдем по цял ден на улицата или в кварталното училище, за да играем футбол. Беше спокойно, нямаше толкова коли и пренаселване, както в течение на времето се получиха нещата в столицата. Играехме футбол, волейбол или друг вид спорт на улицата. Бяха хубави времена. В онзи период от време тренирах футбол в една от големите школи в София.

(смее се) Покрай всички тези неща имахме достатъчно време и за щуротии, които определено ни оставиха спомени за цял живот. Някой определено бяха доста поучителни. Но със сигурност няма да кажа, че не сме правили пакости. Сещам се за една, която не е точно за разказване, но ще я кажа (смее се). Спомням си как една вечер баща ми беше на работа и решихме с моите приятели да купим балони. Отидохме в гаража ни и в една кофа от латекс забъркахме някакви бои, с които после напълнихме балоните, за да отидем да "боядисаме" една къща. Добрата новина е, че не бяхме особено точни (смее се).

Завърших средното си образование в "Професионалната гимназия по аудио-видео и телекомуникации "А.С.Попов" със специалност "Радио и телевизия". Впоследствие след като взех изпитите си се записах в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специалността, която ме привлече беше нова и тъкмо прохождаше в онзи период от време. Става дума за "Физическо възпитание и спорт". Затова към ден днешен по образование имам възможност да бъда учител по физическо възпитание. В момента съм част от спортния отдел на "Българската национална телевизия", където съм водещ и репортер. Имах възможност в края на миналата година да бъда сред основните лица на телевизията, които отразяваха Световното първенство в Катар. Бях водещ на студийната продукция. С моя добър приятел и колега Илиян Енев се редувахме в студиата. В момента имам някои идеи и планове за близкото и далечно бъдеще, които се простират и извън журналистиката. Работя и по няколко интересни проекта, които успяха да привлекат вниманието ми. Надявам се скоро да може да ги видите.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Първите си стъпки в журналистиката направих във вестник "Тема Спорт". Нямаше да бъда тук, ако не бяха всички тези хора, които ми дадоха толкова много ценни уроци. Благодарен съм на всеки един от тях. Не веднъж съм го казвал и ще продължа да го правя. Ако не бяха те, то едва ли щях да стигна до тук в професията. Всичко беше като на шега. Помогна ми и разбира се моята майка, която знаеше, че искам да се занимавам с журналистика. Знаеше, че обичам спорт. Любовта към него тръгна от баща ми, който гледаше много футбол и му беше страст, както е и до сега. Нямаше как майка ми да не забележи- почти не се прибирах вкъщи, за да играя футбол по улиците или да съм в близкото училище. (смее се) Прибирах се общо взето, за да гледам някой друг мач по телевизията или да ям. Може би е усетила тази любов към спорта. Ще ви разкажа една конкретна история. През лятото трябваше да четем задължителните книги, времето беше страхотно, а аз нещо бях я ядосал. Това беше един от малкото моменти, в които майка ми беше ядосана и ме остави да чета, мисля си, че беше "Том Сойер". (смее се) Поогледах малко ъглите на стаята, премерих колко от единия до другия на око (смее се), повъртях се, прелистих някоя друга страница, мина, не мина час и излязох навън. През цялото време мислех как приятелите ми правят страхотен мач в училището, от който не мога да бъда част. (смее се). Вероятно й е станало мило и ме е пуснала, усещайки накъде ще ме отведе живота. Но да се върна към темата как започнах - отидох на стаж във вестник "Тема Спорт" още докато бях ученик, завършвах след около 2 месеца. Заслугата за стажа беше на майка ми, тъй като познаваше финансовия директор и го беше попитала дали бих могъл да отида няколко пъти. Тези няколко пъти обаче се превърнаха в ходене всеки ден в продължение на месеци. Отварям една важна скоба, тъй като повечето от младежите искат веднага да получават нещо в замяна - например заплата. В първите 7-8 месеца не получавах възнаграждение, а след като подписах договор, сумата беше по-скоро символична. Бях щастлив, че съм получил възможността и са видели потенциал в мен. Бях воден от една единствена идея - да стана журналист и знаех, че инвестирам времето си в това, което обичам. Бях просто запленен от целия процес, а заслуга имат и хората, с които бях там. Затова и съм толкова благодарен на всеки един от хората във вестника, защото беше и е прекрасна школа. Само едно нещо описва моята история - когато те води любовта, никога не е загуба на време. Това е за всички, които се отказват от преследването на мечтите си, защото мислят, че е загуба на време. Никога не е!

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Да, представях си я така, както се и случи до сега. Може би някои неща са били по-различни, но несъмнено продължавам да следвам пътя, който започнах през 2011 в "Тема Спорт", а след това продължих в "Нова Телевизия", спортните канали "Диема Спорт", "ТВ+" и тук в "Българската национална телевизия". Знаех, че нещата рано или късно се случват и е необходимо търпение. Когато си всеотдаен, когато работиш за своята цел, Господ ще погледне към теб. Все пак тепърва има доста път да извървя в професията. Със сигурност съм постигнал неща, които в определени дни са изглеждали нереални, но от друга страна съм горд от всичко, което до момента съм направил в професията си. Независимо с какво се занимаваш - важно е да не преминаваш като комета и скоро опашката ти да изчезне. Нужно е да оставиш следа, за която да се говори. Все още е нужно да работя, за да се случи и да бъда напълно удовлетворен от постиженията си. Но се радвам, че понякога хората, с които работя ме дават за пример как е тръгнал моят път, как съм се развил, как съм работил, какво е било важно и колко настоятелен съм бил. Най-ценното и най-големият ми успех е, че са ме оценили като добър човек, другото за мен винаги е на втори план.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

(смее се) Засега се справям добре. С голяма доза сарказъм го казвам, но и напълно уверено, че наистина се справям добре. Мисля, че в някаква степен съм сбъднал част от тях. Но съм си поставил цели, които се надявам да имам възможността да реализирам. Работя за тях, но не съм обсебен. Може би не си представях, че ще имам възможност да се включа в един проект, който се реализира наскоро. Става дума за написването на книга по случай 90 годишнината на Българската борба. Книгата се казва "Властелините на тепиха". Имах възможност да общувам със страхотни личности и фигури, които са оставили със златни букви имената си в историята. Говорих с хора, които са останали далеч от светлината, но никога няма да бъдат забравени с тази книга! Чух невероятни истории, които поместихме в тази книга заедно с колегите, с които работихме по нея. Благодарен съм на д-р Хари Латифян, че ме покани и убеди да бъда част от екипа и разбира се на хората от федерацията, които ни се довериха. От тази гледна точка съм щастлив, че името ми е част от такава невероятна книга.

Има ли нещо, което бихте променил тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Категорично не. Казвам го напълно уверено и хората, които ме познават знаят, че има истории, които ако променя, бих преначертал целия си път в журналистиката. За тях няма да говоря в детайли. Истината обаче е само една - когато една врата се затвори, друга се отваря и не винаги това, което тогава ни е изглеждало, че е било правилният път, е било. Нужно е да преминеш през трудности, за да се извисиш във всяко едно отношение. По-старите хора са казали "учи се от грешките". Бих добавил само едно нещо към тази фраза - "учи се от грешките си, но не спирай да бъдеш себе си". Това ми напомня на една велика реч на Ал Пачино в "Усещане за жена", която се е забила в главата ми. Тя е следната: "няма по-жалка гледка от ампутирания дух, за него протези няма". Това говори, че никога не трябва да спираме да следваме това, в което вярваме, да бъдем добри хора, да бъдем свободни да изразяваме себе си и държим на ценностите, които имаме, независимо от всичко.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Моята история започва от един стаж. Така, че аз съм с две ръце "за". Но тук въпросът опира и до това на какви хора ще попаднеш, както във всяка една среда. Дали ще успееш да намериш правилния път към тях, дали ще се сработите, така че да успееш да попиеш всичко, за което ти говорят. Разбира се и как ти ще въприемеш съветите им. Но определно съм "за" стажовете. Със сигурност можеш да научиш много или както казват по-старите хора - да откраднеш занаят. Като се замисля, май в не малка степен това определение описва моята история (смее се).

Преди малко повече от година и половина dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Истината е, че няма идеален кандидат, както и няма идеална рецепта или формула, за да успееш. Трябва да го направиш по своя начин. Най-важното е да имаш реална самооценка, да успееш да покажеш, че това е нещо, на което държиш и да намериш свой начин да се изразиш какво означава за теб. Индивидуалността на различните хора ги прави "идеалният кандидат". Със сигурност обаче ще трябва да се трудиш да реализираш своята мечта и да впечатлиш.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Много често и хората не знаят с какво точно им се занимава. Не са достатъчно всеотдайни в това, което правят. Живеем в такъв свят. Забелязал съм, че много често се казва "ох, не ми се занимава с това". Хората не са последователни в действията си или не желаят твърде силно това, с което се захванали. Така да се каже - има много, които случайно попадат в дадена сфера. Затова се чува и репликата "ох, не ми се занимава с това, ще се хвана с еди какво си". Трудно им е да възприемат реалността, в която са поставени. Може би това ги спъва. Ако погледнем в друга посока, то определено има кадри и хора, които нямат реална самооценка за своите умения и искат повече от това, което са способни да дадат. Други имат качества, но нямат достатъчно самочувствие и им лисва увереност, страх ги е да сгрешат, дори и да им се скарат. Никога не трябва да те бъде страх да сгрешиш. Забелязвам и един по-различен подход спрямо някой от тях. В по-старата школа, която имах възможност в малка степен да познавам, когато някой от по-възрастните ти дава съвет и дори понякога ти повишава тон, не го прави, защото има личностно отношение, а за да ти помогне, защото го е грижа как ще продължи професията оттук насетне и малко или много е загрижен как се развиваш. Подходът при някой действа по един начин, при други - по коренно различен. Аз лично до ден днешен помня тези моменти и са ми отправни точки. Така, че мисля, че по-младите трябва да бъдат търпеливи, да опитат да възприемат съветите, да направят реални изводи от думите на по-възрастните и да се вслушат. Това важи за всеки един стаж и всяка една професия. Бъдете сигурни, че няма да има по-щастлив човек от тези, които са ви посрещнали при първото преминаване на прага, когато ви видят, че един ден сте реализирали и се успели да възприемете съветите. Но тези думи е нужно така да бъдат възприети, че да им се придаде и нотката индивидуалност, която притежава всеки един от нас. Още помня погледа на един бивш колега, когато си тръгвах за последен път от първата си работа. Той определено беше много щастлив от израстването ми и го забелязах в очите му.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Несъмнено имаме добри преподаватели във всяко едно отношение. Важно е те да бъдат стимулирани достатъчно. Според мен това е професия, която трябва да е сред най-добре платените, защото тези хора са ангажирани да "създават" хора, да направят "човеци". От това няма нищо по-ценно - да имаш интелигентни и мислещи хора. Има много добри учители. Нужно е да инвестираме в тази посока много време и средства, за да бъдат нещата, както би трябвало. Друг проблем е свързан и със самото възприятие на учителската професия. Тя трябва да бъде издигната на пиедестал, а за съжаление в последните години не виждам нещо подобно, точно обратното. Забелязвам неуважение от страна на родители към хората, които обучават децата им. Това се пренася и върху подрастващите, които виждат подобен пример и не зачитат думата и учителската институция. Имам възможност да комуникирам с колеги, които в момента са учители и определено са ми споделяли за този проблем. Спомням си, че преди думата на преподавателя не се поставяше под съмнение и когато детето имаше необуздано поведение, то родителите взимаха отношение, докато сега се получава обратно - учителят е виновен... Елементарен пример е как се случва родители да търсят сметка за оценка на детето им от преподавателя, а не от самото дете. Това трябва да се промени според мен.

Каква е рецептата за кариерен успех на Иво Бързаков?

Труд, всеотдайност, креативност, талант, свободен дух и най-важното - да бъдеш себе си и винаги да показваш своята ненадмината индивидуалност. Никога да не прекрачваш принципите си и да не си готов да "продадеш" душата си или да жертваш друг, заради личния си успех. Нужно е да се оставиш любовта към това, което правиш, да те води напред и сърцето ти да бъде изпълнено с добри чувства. Когато си изпълнен с добри мисли и те води доброто, трудиш се, ще стигнеш до успеха.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Хм, интересен въпрос. Хрумва ми - "Паркът на мечтите".

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Приемам съвети не само от моето семейство и обкръжението ми, но и от други хора. Но последната дума в кои ще се вслушам е моя. Обичам да чувам различни гледни точки. Съветите на близките ми хора са най-вече свързани с това как мога да подобря дадени аспекти от работата си и как мога да надградя и като личност. За мен обаче най-важният съвет е - трябва да си щастлив, а оттам насетне всичко друго е следващо или както казва баба "това, което ти е на сърце, да ти бъде в ръце". Аз съм късметлия да бъда щастлив и да усещам подкрепа на всички, които стоят до мен - от приятелката ми, през семейството, до приятелите ми. Те са ми опора и аз на тях, това ми дава допълнителен стимул да вървя напред. Но най-красивите идеи се раждат, когато пътувам с един специален човек по света - моята приятелка.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Не спирайте да мечтаете, дори да е тайно. Може би някой тайно и да ви чуе (смее се). Не спирайте да се будите и да работите за тази мечта всекидневно, защото по-трудно от реализацията на една мечта е това да продължиш да я изживяваш всекидневно така както си си я представял. Ако обаче това не е била вашата мечта, не се страхувайте да поемете натам, където ви тегли сърцето и да намерите друг пристан за развитие, където всекидневно да награждате и да бъде по-добри от самите вас.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Щастието обича тишина, нали? Нека новината да е "Щастие на срички".

ИЗБРАНО