17-11-2017 20-11-2018

Формулата за успешна кариера на Елена Замяркова

Бързото случване на нещата не се слави с добър край

Снимка: Димитър Андреев

Формулата за успешна кариера на Елена Замяркова

Бързото случване на нещата не се слави с добър край

08:58 | 7 юли 2023

| Автор : Бисер Кунчев

0 851 Снимка: Димитър Андреев

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"Мечтата е толкова променлива - заражда се от нещо малко, от огънче, което те запалва и може да се превърне в цял пожар. Сбъдването на една мечта изисква време, търпение и преследване", споделя Елена Замяркова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Здравейте, аз съм Елена Замяркова, актриса съм, на 30 години от гр. Пазарджик. Завърших НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов и асистенти Малин Кръстев и Кристина Янева през 2017 година. В момента съм част от трупата на Драматично-куклен театър "К.Величков", Пазарджик. Също така се снимам в киното. Някои от филмите, в които съм участвала са- "Каръци"; на Ивайло Христов, "Сестра"; на Светла Цоцоркова, както много късометражни филми, реклами и фотосесии. Миналата година попаднах на снимачната площадка и на сериала "Мен не ми мислете" по bTV, където всичко се случваше на много бързи обороти. Най-новият ми проект е филма "Изкуството да падаш"; на Орлин Милчев, който в момента е по кината в цялата страна. Там имах късмета да вляза в главната рола на 17-годишната Борислава.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Завърших НАТФИЗ през 2017-та и още същата година бях поканена да стана част от трупата на театъра в Пазарджик. Първото ми представление като професионална актриса беше "Магьосникът от Оз" , реж. Бисерка Колевска, където влязох в ролята на малката Дороти. Веднага след това, още същото лято се снимах във филма на Светла Цоцоркова -"Сестра", където бях Камелия - по-голямата сестра. Това бяха моите първи стъпки на професионална сцена и пред кинокамерата като вече завършила актриса.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Тогава може би си представях, че всичко след завършването ще се случва с невероятно бързи темпове, но реално погледнато бързото случване на нещата не се слави с добър край, така че съм благодарна за смисления и стръмен път , по който тръгнах тогава. Актьорската професия е несигурна, но същевременно с това необятна, има периоди на застой, на очакване, но също така и на подем, на силно наситени с емоции периоди. Представях си,че всичко е по-подредено, ясно и предсказуемо. Оказа се, че няма нищо общо моята представа с реалността, което обаче не се оказа лоша изненада, а само нещо към което да се приспособя.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Мечтата е толкова променлива - заражда се от нещо малко, от огънче, което те запалва и може да се превърне в цял пожар. Сбъдването на една мечта изисква време, търпение и преследване.

Когато завърших НАТФИЗ, исках да вляза в театър и да видя какво е, да заработят вдъхновението и механизмите от всичко научено в академията. Същевременно в живота ми се случи така, че се докоснах и до киното. Допирът до тези две необятни изкуства, ме накараха да мечтая за тях още по силно и да искам да се случват в живота ми и занапред. Хубаво е човек винаги да има за какво да мечтае и към какво да се стреми. Колкото и от мечтите да са се сбъднали-да си оставям по една, която да ни държи.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Не, не бих променила нищо. Смятам, че именно в това, че не можем да върнем вчерашния ден и да предскажем утрешния, се крие чара на живота.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Мисля, че стажовете са добър старт за много млади хора, които тепърва прохождат в дадена сфера. Ако един стаж може да ти покаже на практика как стоят нещата в избраната професия-това би било най-ценното. Много често се учи само на теория, но започнеш ли да практикуваш, има два варианта - или да те очарова още повече или да загубиш желание да работиш дадената професия занапред.

Преди две години dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

На първо място смятам, че най-важното е студентът да е избрал професия, в която да гори и в която да има желание за развитие. От там на сетне дисциплината, работата и отдадеността са ключови.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Това което като страничен наблюдател мога да кажа, защото не съм стажувала, е че много малко работодатели са отдадени на мисията да въвлекат и запалят млади хора в професията, в която те са вече дълги години. Изисква се време, а не всеки е готов да го жертва. Друга трудност от страна на студентите според мен е, че стажовете са твърде минимално финансово подплатени, а когато тепърва навлизаш в дадена професия, ти се иска да си една идея по-независим и да видиш реалното заплащане, ако започнеш да се занимаваш с това.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

С риск да се повторя, мисля, че практическата част от подготовката липсва на много нива. Това да усетиш в действие как се случват нещата, в моя случай - на сцена, сред професионални колеги и пред камера, на терен - това няма как да го научиш, ако си в академична среда, затрупан от писмени трудове затова как се прави театър и кино. Така е с всяка друга професия и смятам, че един по-обширен акцент върху това, би помогнало на много млади хора да се ориентират и да бъдат по-уверени в желанието си. Не подкрепям това, че още от ранните класове в училище се набляга на неща и факти, които никога занапред няма да ти бъдат полезни, но се държи на тях повече отколкото е нужно и не знам защо. Всеки човек е различен и ако за един математиката е страст - то за другия е мъчение, няма смисъл и за двамата материалът да е еднакъв.

Каква е рецептата за кариерен успех на Елена Замяркова?

Моята рецепта е простичка. Откриеш ли нещото, в което гориш - то това е твоята кариера, която трябва да последваш и на която да се отдадеш. Успехът не идва лесно, той идва предимно с много работа, развитие на това, което ти е дадено като талант и доза късмет - да си на правилното място, с правилните хора. И да не забравяме, че не всичко е на 100% и във всеки един момент може да се преориентираме и да решим, че ни се прави нещо друго. Това не означава да смятаме годините, прекарани в учене и практикуване за пропиляно, напротив - както и в живота - единственото постоянно нещо е промяната.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Вълнуваща, необятна, лъкатушеща.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Получавам съвети от близките си не затова как да направя дадено нещо или как да постъпя, а по-скоро за самата посока и затова, че трябва да продължавам да дерзая напред, колкото и безпътно и неясно да изглежда всичко на моменти. Вслушвам се и досега винаги идва слънце след бурята.

А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Бих ги мотивирала с едно изречение, което наскоро в разговор с мой добър прител и режисьор отново си припомних, а именно това, че няма да имат нито един работен ден през живота си, ако изберат правилната професия за тях. Няма по-хубаво от това да не работиш, а да случваш мечтаното си призвание и това да ти носи удовлетворение. Нека стажът да се приеме като мост между наученото и вратата към бъдещата професия, често подценяван, но важен и ценен път.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Искам всички да сме здрави, да сме добри към себе си и хората около нас - в днешния ден, не утре, не когато сме в добро настроение, а сега. Бих оставила добрата новина да ме изненада, искам да има щипка неочакваност във всеки момент.

ИЗБРАНО