17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Човек не трябва да позволява негативите да водят посоката на живота му

Първите стъпки в кариерата са незабравими

Снимка: Личен архив

Човек не трябва да позволява негативите да водят посоката на живота му

Първите стъпки в кариерата са незабравими

07:34 | 22 декември 2021 | Автор: Бисер Кунчев 0 3291 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

Идеалният кандидат

Тя не обича да стои на едно място, в същото време твърди, че е много търпелива. Казва, че сбъдването на мечтите не кореспондира с отказване по средата. Решителността е нейно ключово качество. Тя споделя: "Ние сме млади и трябва да бъдем амбициозни, защото сме изпълнени със сили и трябва да имаме желание да преоткриваме света, защото той може да ни даде много." Убедена е, че "забавленията не трябва да се превръщат в основен приоритет и като цяло в еднообразен начин на живот, тъй като единственото, което могат да ни донесат в краткосрочен план е главоболие, а в дългосрочен - потиснатост и разочарование, което идва ръка за ръка с ниско самочувствие и неувереност в собствените ни възможности."

Коя е тя?

Казвам се Стефка Пенкова на 20 г. от Троян. В момента съм втори курс в специалност "Европеистика" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Реших да се развивам в сферата на европейските политики, тъй като имам силен интерес към външната политика и дипломация на ЕС. Освен това специалността ми за краткото време от 8 семестъра обогатява общата ми култура по политически, правни и икономически въпроси, които от своя страна съставляват обществото, в което живеем.

- Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

- Запознах се с платформата чрез социалните мрежи напълно случайно , но това, което ме впечатли в нея беше фактът, че не изискваше от кандидатите да демонстрират опита и качествата си на преден план, а начинът на мислене, който по-обективно би дал адекватна представа на бъдещите работодатели за това какъв човек биха искали в екипа си.

- Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

- Стажантството е полезна практика за всеки бъдещ професионалист, но началото му може да се влияе от множество фактори като специалността на всеки студент и натовареността в съдържанието на учебния план. Лично аз мисля, че всеки студент, след края на първи курс или до средата на втори в краен случай - трябва да започне да обмисля перспективите си за стажове. След края на първата година всеки студент до някаква степен обмисля наученото през изминалата година и съпоставя тези знания с практическите възможности, които се откриват, както и обрисува една цялостна картина на това къде се позиционира спрямо тези две позиции.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

До момента не съм имала възможността да участвам в стажантски програми, но смятам, че съм готова да започна да правя първите си стъпки от някаква отправна точка.

- Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

- От къде да започна да търся? Ама сивито ми е празно? Дали ще се справя? - три от първите въпроси, които си зададох аз самата в началото на тази академична година, когато реших, че е дошло времето да започна по-сериозна работа по посока на кариерното си развитие. От една страна, трудностите, с които един студент се сблъсква са свързани с "непознатите води", в които попада, без да има представа в каква посока да поеме. От друга страна, макар и вече намерил възможност, студентът трябва да има ясна представа дали самия стаж би му послужил за отскок в професионален план (по мнения на познати, преминали през различни програми, чиято основна задача е била единствено правенето на кафе/чай )

- Как си представяш идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

- Идеалният стаж за мен би представлявал комбинация от правилни насоки, от страна на съответния ръководител и отношение, което би ми показало какъв е човека, който се цели да ме обучи. Подобно на училището и университета, когато даден преподавател запали интереса на учащия чрез правилното съотношение между отношение и знания, така и при стажантските програми тези два фактора водят до формирането на крайния резултат.

А по отношение на очакванията бих могла единствено да кажа, че основната ми цел би била да разгранича това, което уча на теория и това, което всъщност се случва на практика.

- Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

- Професионализъм, коректно отношение, съобразност с учебната програма и желание за развитие. Четири съвсем прости опорни точки, които биха достигнали до младите кадри (поне по мое мнение), тъй като за началото на кариерно развитие на един стажант не е нужно да се повтарят фрази като "бързо развитие" или "възможност, която ще доведе до постигане на мечтаната кариера".

- Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

- Важни са, защото те ни помагат да оценим труда, усилията и времето, които сме вложили, за да постигнем даден резултат. И за да бъда още по-точна - важни са, защото са най-трудните, но и най-сладките поради факта, че точно първите стъпки остават незабравими за тези, които истински оценяват успеха си, когато вече го имат.

- Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

- В началото на тази академична година, един от преподавателите ми изтъкна факта, че тяхната работа е да ни дадат необходимите знания за съответния предмет, но реално ние сме хората, които трябва да съумеят откъде, какво, по колко и как да вземат както от професионалните компетентности на отделния преподавател, така и от специалността "Европеистика" като цяло. Не оспорвам факта, че висшето образование в България има много недостатъци, най-големия може би, който е , че не се дават повече неограничени възможности да приложиш това, което учиш. Въпреки минусите обаче човек не трябва да позволява негативите да водят посоката на живота му. Мисля, че тук идва личностния фактор, който променя нещата, защото както обичаше да казва класната ми ръководителка от гимназията: "Няма не мога, има не искам." Смятам, че университетите (всеки според конкретната си насоченост) успява до дадена степен да предостави ниво на подготовка за тези студенти, които са готови и отворени да я получат, а практическата насоченост по-скоро идва с натрупването на опит, когато на човек реално му се наложи да премине през определена ситуация.

- Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Семейството е първоизточникът на възпитание, възприятие и отношение, което изгражда всеки човек. В училище постоянно се повтаряше фразата, че децата са отражение на родителите, което в ушите на по-малките деца звучи като предупредителна сирена за потенциална намеса на родителски контрол от страна на учителя. В съзнанието на младите хора обаче тази фраза става все по-изпълнена със смисъл поради простата причина, че с времето самите ние ставаме до определена степен като нашите родители.

По мое мнение, семейството играе голяма роля по пътя на успеха ни най-вече в психически аспект, тъй като то ще е винаги там, независимо от крайния резултат. А мисълта, че имаш хора зад гърба си, които биха те подкрепили, ако паднеш и биха се радвали истински, когато се издигнеш, е с една дума безценно.

- Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

- Един истински приятел на първо място подкрепя, а на второ, се радва за успехите ни, съдейки по собствения ми опит и взаимоотношения. Смятам и прилагам по отношение на самата себе си схващането, че обучението и сериозната работа трябва да имат строго разграничителна линия спрямо личния живот и забавленията, тъй като едното не трябва да пречи на другото. Както всичко останало в живота на един човек, така и тези два аспекта трябва да имат баланс помежду си - от една страна, прекаленото стоене пред компютъра и книгите затруднява зрението ни и води до още куп проблеми, свързани с изграждането на социални контакти, физическата активност и развитието на двигателната ни система като млади хора. От друга страна обаче забавленията не трябва да се превръщат в основен приоритет и като цяло в еднообразен начин на живот, тъй като единственото, което могат да ни донесат в краткосрочен план е главоболие, а в дългосрочен - потиснатост и разочарование, което идва ръка за ръка с ниско самочувствие и неувереност в собствените ни възможности.

- Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

- Обожавам да пътувам и да се запознавам с различни култури, но искам да се развивам в България, защото страната ни има потенциал, който ние (младите хора) трябва да развием. В крайна сметка мисля, че точно трудностите и не особено леката реализация тук, са причината български кадри да са толкова успешни и в международните среди.

- Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния им път?

- Не стойте на едно място и не си внушавайте, че се развивате бавно. Ние сме млади и трябва да бъдем амбициозни, защото сме изпълнени със сили и трябва да имаме желание да преоткриваме света, защото той може да ни даде много. Като за начало започнете да се интересувате от стажантски програми и инициативи, които мислите, че ще са ви от полза и ще ви научат на нещо, но също така не забравяйте да са и в посока, в която искате да се развивате и имате амбиция и желание да просперирате.

Имайте търпение също така, защото никой не се е родил научен и защото за един стабилен и дългосрочен успех се изисква това уникално качество. И на последно място, но не и по важност - мечтайте и никога не спирайте да го правите. Дори и в моментите, когато отговорностите ни засипват и осъзнаваме, че е дошло времето да пораснем не се отказвайте да мечтаете. Както от една страна, никой няма да поеме задълженията и отговорностите ви, така и от друга - мечтите и възможните врати, които ще се отворят по пътя на професионалното ви развитие. Дерзайте!

ИЗБРАНО