"Жълтите жилетки" разцепиха бизнеса у нас
Една бизнес организация одобрява отлагането на закона за горивата, други две са възмутени
Няколко бизнес организации излязоха на 10 януари с декларации във връзка с отложения от правителството закон за горивата. Някои одобриха решението, други го оспориха.
Под заплахата от масови протести на български "жълти жилетки" - както определиха себе си дребните търговци и превозвачи на горива, кабинетът взе на 9 януари решение да удължи с 6 месеца срока за влизане в сила на закона (пълното му име е Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход). Тяхното сдружение призоваха за отмяна на закона, който описват като антиконституционен, лобистки и корупционен.
Законът беше приет преди няколко месеца и в преходните и заключителните разпоредби е било записано, че той влиза в сила от 28 януари 2019 г.
2:1 срещу отлагането
Най-напред Управителният съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) обяви, че удължаване на срока за влизане в сила на закона "ще даде възможност за изясняване проблемите на бизнеса от засегнатите сектори и за намиране на приемливи решения". От бизнес организацията заявиха, че са провеждали срещи и са писали писма до отговорни институции с които настояват за "прецизиране на текстовете чрез необходимите изменения и допълнения".
По-късно членовете на заинтересованата Българска петролна и газова асоциация (БПГА) изразиха категоричното си несъгласие с предложението за отлагане на влизането в сила на закона. Според организацията по този начин се "протака влизането в сила на закон, вече приет от българския парламент и това означава продължаване на живота на сивата икономика в структуроопределящ сектор за България, какъвто е производството и търговията с течни горива".
Членовете на БПГА са възмутени от това, че законът е отложен без никакви консултации със засегнатия бранш. Асоциацията продължава да твърди, че вместо да се води разговор как да се ограничат ДДС-измамите и контрабандата се спекулира за противопоставяне на големи и малки фирми в бранша. Във връзка с това искат среща с премиера Бойко Борисов.
В същото време Петролната и газова асоциация обяви, че напуска КРИБ заради това, че не е била информирана за нейно писмо до министъра на икономиката Емил Караниколов, с което се иска отлагане на влизането в сила на закона, и в което се правят предложения за промени в текстовете му.
Българската стопанска камара (БСК) застана на страната на БПГА и се противопоставя категорично на предлаганото от Министерския съвет отлагане. Според БСК подобно действие би било пореден удар върху законността и прилагането на ефективни мерки за борба със сивата икономика и контрабандата. От работодателската организация настояват МС да оттегли предложението си за отлагане на срока за влизане в сила на закона и принципно да преосмисли цялостното си поведение в сферата на нормотворчеството. Настоява се също така правителството да се съсредоточи върху "собствените си правомощия и остави законодателната дейност в ръцете на Народното събрание, както повелява Конституцията на България".
Защо беше отложен законът
През 6-месечния период Министерството на икономиката ще продължи да се среща с всички заинтересовани страни, каза на 8 януари пред Тристранния съвет министър Емил Караниколов. Той припомни, че
Трябва да го има този закон, но той трябва да създаде необходимата конкурентна среда, която към момента за съжаление Министерството на икономиката и експертите не констатираме, че е създадена, мотивира се Караниколов. Всички са на мнение, че трябва да има закон, но той трябва да е такъв, който да създава конкурентна среда между всички субекти, които ще го прилагат, добави министърът, явно отчитайки, че такава конкурентна среда все още не е създадена. Ден по-късно Караниколов предложи отлагането и получи подкрепата на колегите си министри за това (на снимката от заседанието на МС с вицепремиера Красимир Каракачанов).
Междувременно Омбудсманът Мая Манолова внесе днес жалба до Конституционния съд днес срещу изискванията в закона за горивата. Общественият защитник е категоричен, че те не само нанасят тежък удар върху малките търговци и превозвачи на горива, но са и удар срещу българските граждани в качеството им на потребители, тъй като фалитът на малките бензиностанции ще доведе до ограничаване на конкуренцията и засилването на монополизма.
В закона са заложени непосилни изисквания за висок уставен капитал - 20 000 лв. за малка бензиностанция, 1 000 000 лв. за условно наречения "търговец на едро", абсурдни изисквания за големина на складовете, за вместимост на съдовете, за брой бутилки за втечнен газ. Това е закон, който притиска в ъгъла малките търговци на горива, написа в мотивите си омбудсманът.