Защо свиването на икономиката е безумие

Далеч сме от фантазираното свръхлиберално общество, твърди анализаторът Жан Колдефи

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Защо свиването на икономиката е безумие

Далеч сме от фантазираното свръхлиберално общество, твърди анализаторът Жан Колдефи

20:20 | 8 април 2020 | Редактор: Жан Колдефи, в. "Ле-з-еко" 83 18453 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Някои еколози от дълго време призовават за свиване на икономиката, за да бъде спасена планетата. Тази мечта, сбъдната от коронавируса, се превърна в планетарен кошмар. Съществуват други решения за намаляването на въглеродните емисии на нашата икономика, по-конкретно в транспорта.

Здравната криза, предизвикана от Ковид-19, изненада французите и целия свят, като ни вкара изведнъж в тежка криза, засягаща реалната икономика. При това има голям риск тя да се разпространи в държавния и финансовия сектор.

Днес слушаме доста изумителната теория, че тази криза в крайна сметка ще е "всяко зло за добро" - щяла да позволи да се намалят въглеродните емисии и била причинена от пазарната икономика.

Долу стокообменът, да живее завръщането на държавата в икономиката. Забравя се, че Франция е страната с най-високо задължително данъчно облагане и най-големи държавни разходи в света и една от най-задлъжнелите в еврозоната. Далеч сме от фантазираното свръхлиберално общество!

Апостолите на свиването на икономиката така и никога не обясниха до какво ще доведе то. Свиването на икономиката означава днес милиони безработни: над 10 милиона души за две седмици в Съединените щати, над 300 000 само в Испания през март. Със свиването на икономиката, най-уязвимите ще станат още по-уязвими и още по-многобройни, а неравенствата - още по-големи.

Същите тези апостоли приписват неравенствата на пазарната икономика и забравят, че тя е извадила от бедността 1,2 милиарда жители на планетата за 20 години и над 80% от населението на Европа за два века. Бедността в света днес е на най-ниското си равнище в историята на човечеството, и то благодарение на стокообмена.

Транспортът, секторът с най-големи парникови емисии

Прагматизмът на държавите развърза широко кесиите им, за да бъде избегнат масовият фалит на компаниите и да бъде смекчен шокът от прогнозираното понижаване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 6% през 2020 година.

Във Франция бе обявен план за стимулиране на икономиката. Трудното ще е да бъдат помирени краткосрочният и един дългосрочен залог: климатичното затопляне, чиито последици ще бъдат катастрофални, ако не направим нещо бързо.

Транспортният сектор е на първо място във Франция и света по дял на парниковите емисии: 30%, половината от които се падат на автомобилите. По тази причина е необходимо въглеродните емисии в транспорта спешно да бъдат намалени и здравият разум бе изисквал обявеният план за стимулиране на икономиката да съдържа доста обширен раздел за този сектор.

Междуправителствената експертна група към ООН за климатичните промени иска от нас да намалим парниковите си емисии с 40% до 10 години. Възможни са няколко решения. Да съкратим с 40% нашите пътувания, както предлагат проповедниците на свиването на икономиката. Или пък да се върнем в 1970 година, като разделим наполовина БВП на глава от населението. Това поставя силно под въпрос социалната ни система. То със сигурност би означавало възход на популистките партии, които само чакат, за да направят следващите си ходове: наистина ли това е "всяко зло за добро"?

Намаляването на въглеродните емисии на транспорта

Другото решение е да бъдат намалени въглеродните емисии на транспорта. Днес 90% от пътуванията към големите агломерации и в тяхната периферия стават с кола, защото имаме лошото функциониране на нашата железопътна система, която не последва прехвърлянето на работните места в големите градове и тяхната силна привлекателност. Заради силни наплив към мегаполисите цените на жилищата в техните централни части не са по джоба на тези хора. Именно на техните пътувания се падат две трети от въглеродните емисии в градските райони, а на придвижванията в центъра на града - едва 2%.

Проблемът не е да бъде развит алтернативен транспорт в централните градски части - такъв вече съществува! Утре ще е необходимо да бъде утроено предлагането на обществен транспорт от периферията на агломерациите, ако искаме пътният трафик в градовете да бъде намален. Ще трябва да бъдат увеличени 40 пъти наличните паркоместа в периферията, за да могат хората да си оставят колата и след това да вземат влак или автобус до големия град.

Ще са необходими дигитални решения, осигуряващи лесен достъп до мобилни услуги. Ще трябва общественият транспорт в предградията и крайните квартали да има по-сгъстен график, защото иначе той няма да бъде ефективен.

Опитът показва също, че предлагането на алтернативни варианти на автомобила, без да бъдат налагани ограничения, само увеличава изминаваните километри - ще трябва да се прибегне и до мерки като намаляване на пространствата, отворени за коли, в центъра на града, понижаване на разрешената скорост на някои пътища и въвеждане на такси.

Крайната цел е да бъде позволено на тези, които често пътуват по повече от 50 километра на ден, за да отидат на работа, и така харчат над 150 евро на месец само за гориво, да имат едно по-бързо и по-евтино решение. Залогът не е само за климата, но и за равномерно териториално разпределение, както ни го припомниха добре "жълтите жилетки".

Предвижда се тази програма на стойност 14 милиарда евро за 22-те големи френски града да бъде приведена в действие до пет години и ще трябва да мобилизира регионите и големите градове, с подкрепата на държавата и хората, пътуващи или с кола, или с обществен транспорт.

Президентът на Републиката създаде научен съвет за решенията, свързани с коронавируса. Висшият съвет за климата би могъл по същия начин да дава систематично мнения преди всяко ключово решение. Така ще се освободим от диктатурата на краткосрочното, на изборните сметки, на медийните опростявания.

Ще улесним присъединяването на населението към едни понякога трудни решения. Така Франция нямаше да затвори атомната електроцентрала "Фесенем", оценена като една от най-сигурните от Агенцията за ядрена безопасност. Тя можеше да произвежда електроенергия на ниска цена и без въглеродни емисии за потребителите, но бе заменена от електроцентрала на въглища в Германия, отделяща 200 пъти повече въглероден диоксид!

Мишел Рокар (премиер на Франция от 1988-а до 1991 година, когато президент на страната е Жак Ширак - бел. ред.) някога нарече политиката "взимане на решения, след като бъдат изслушани учените и експертите". Това е желателно за планетата и за нашия социален модел.