По релси, по път или във въздуха водородът е основно средство за намаляване на въглеродния отпечатък в транспорта, на който се дължат една четвърт от световните емисии. Не всички технологии за производството на горивото на бъдещето обаче са на еднакъв стадий на зрялост, информира Франс прес, цитирана от БТА.

Първоначално камионите, след това седаните

Автомобилът с водородни горивни клетки съществува от дълго време: Тойота (Toyota) предлага седан, който вече се използва като такси, а Хюндай (Hyundai) високопроходим автомобил. Разпространението им обаче е ограничено заради високата им цена, която е между 50 000 и 80 000 евро, недостатъчния брой зарядни станции и размерът на резервоарите, който съкращава пространството в колата.

Някои производители и доставчици на автомобили обявиха, че ще инвестират значително, за да подобрят тези превозни средства, които са алтернатива на електрическите, както и в проекти за състезателни автомобили.

Водородът може да се използва първоначално за превоз на товари вместо дизела. Той позволява по-бързо зареждане, значителна автономност, ограничен товар и достъп до централните части на градовете.

Хюндай вече достави първите прототипи, а Тойота, Дженерал мотърс (General Motors) и Тратон (Traton) на Фолксваген (Volkswagen) ускоряват разработването на моделите си.

Обществен транспорт: все още се експериментира

Различни производители предлагат автобуси с горивни клетки от няколко години, но водородните клетки все още са в експериментален стадий в обществения транспорт.

Във френския град По от декември 2019 година изцяло водородна автобусна линия обслужва пътуващите.

Автобуси с горивни клетки има и в северния град Ланс и във Версай, близо до Париж. Списъкът на градовете, които се интересуват от тази технология, започва да нараства, а материалите се доставят основно от белгийския производител Ван Хул (Van Hool) и от френския Сафра (Safra).

 Влак: френски прототип през 2023 година

Влак, задвижван от водородни клетки, е добра алтернатива на дизела за линиите, които не са електрифицирани.

Френският ж.п конструктор Алстом (Alstom) пусна прототип на такъв влак в Германия през есента на 2018 година и в момента той е в производствена фаза.

Целта е прототипите да бъдат на релсите през 2023 година и да се движат по пилотни линии през 2024-2025 година в различни райони на Франция.

 Самолет: 2035 година на хоризонта

Въздушният сектор залага много на водорода, за да намали наполовина емисиите си до 2025 година спрямо 2005 година, както се ангажира.

Проучват се два начина за използването му: като гориво директно в реактора, което предполага да се премахнат технологичните бариери и да се направят големи промени в дизайна на самолетите, или да се произвежда устойчиво авиационно гориво (SAF), наречено електрическо гориво.

Еърбъс (Airbus) превърна водородния самолет в стратегически приоритет и залага на пускането му в експлоатация през 2035 година, като вече работи върху три концепции.

Франция отдели 1,5 милиарда евро, за да разработи необходимите технологии за "зелен самолет" до 2022 година.

Друг вариант за използване на водорода е свързан с улавянето на въглеродните емисии в атмосферата, за да се произвежда синтетично гориво, което не изисква промяна на двигателите.

Този метод не е толкова революционен, но без съмнение може да се приложи по-бързо и е предпочитан от германския център за авиокосмически проучвания (DLR) и Боинг (Boeing).