Каква е водородната политика на различните страни в Европа, оценка на бъдещото търсене и предлагане, цените, са тема на доклада "Контрастни европейски водородни пътища: Анализ на различните подходи на ключовите пазари". Докладът е изготвен от Оксфордския институт за енергийни изследвания (OIES) и Института за икономика и енергетика в Кьолн (EWI). В него се изследва водородната политика на шест европейски страни - Великобритания, Германия, Испания, Италия, Нидерландия и Франция.

Прогнози за търсенето на чист (син и зелен) водород през 2030 г. във Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Великобритания и Италия

Става въпрос за нисковъглероден водород в контекста на декарбонизация на икономиката. Обръща се внимание, че въпреки сходните амбиции на страните, подходите са различни и съобразени в зависимост от региона и степента на пазара на природен газ. "И въпреки че и шестте разглеждани европейски държави имат амбиции да увеличат производството и използването на нисковъглероден водород, има ясни разлики между политическите фактори на всяка държава", пише в доклада.

Авторите на проучването отбелязват, че "съществува широк диапазон на прогнози за всяка от разглежданите страни" - не само дългосрочни до 2050 г., но и краткосрочни, които са доста различни. Към днешна дата никой не може да каже с каква скорост един или друг сектор ще премине към т. нар. "чист водород". "Също така съществува значителна несигурност по отношение на нивото на търсенето на водород за производство на електроенергия", отбелязват авторите.

В докладът се отбелязва, че за Германия, Испания и Италия очевиден приоритет е зеленият водород. Великобритания и Холандия са готови да работят със син, тъй като правителствата и обществеността са по-благосклонни към технологията за улавяне и съхранение на въглерод. Франция се отличава - тя планира да произвежда водород с помощта на атомната електроенергия.

"В съответствие водородната стратегия ЕС всички страни виждат значителната дългосрочна роля за зеления водород, произведен чрез електролиза на базата на използването на възобновяема електроенергия. Обединеното кралство и в по-малка степен Нидерландия обмислят използването на син водород чрез природен газ като изходна суровина и с улавяне и съхранение на въглерод, като временна мярка. Германия, Испания и Италия обаче не виждат каквато и да е роля за синия водород, въпреки че остава под въпрос дали тази политическа позиция ще се смекчи, тъй като предизвикателствата на производството на зелен водород в мащаб стават очевидни. Франция е уникална в Европа с това, че силно разчита на производството на ядрена енергия (въпреки че много от нейните атомни централи са към края на живота си)."

Авторите на анализа смятат, че е по-добре мащабните инвестиции в зелен водород да се отложат. Логично би било "в началото усилията да бъдат съсредоточени върху синия водород до около 2030 година, когато трябва да се появят достатъчно мащабна възобновяема енергия, за да се оправдаят значителните инвестиции в електролизата".

"Германия изглежда има най-силен акцент върху технологичното лидерство, докато Франция, Холандия и Великобритания също го виждат като важен елемент в подходите си към нисковъглеродния водород", пишат още авторите.

"Що се отнася до вноса/износа, Германия е категорична, че не очаква да може да задоволи цялото си търсене на водород от вътрешно производство, така че вносът на нисковъглероден водород ще играе важна роля. В другата крайност е Испания, която е с по-голям потенциал за големи количества евтина слънчева енергия и, която се вижда като потенциален значителен износител на водород. Италия вижда себе си като потенциален център за внос в Европа от Северна Африка, въпреки че на този етап не е ясно до каква степен предвижда, че ще има излишък на водород, така че да има по-нататъшен износ на север в останалата част на Европа. Обединеното кралство, с богат вятърен потенциал в морето и по-благосклонно за въвеждане на CCS*, вижда ограничен потенциал за износ на излишен водород за съседни страни".

В доклада се отбелязва също така, че на основата на сравнението на прогнозите за търсенето и предложенията, в крайна сметка до 2030 година общо предложенията за нисковъглероден водород (син плюс зелен) ще са по-ниски от съществуващото промишлено производство на сив водород (който се генерира от изкопаеми горива). Тоест, предлагането на чист водород все още не се ограничават от търсенето.

*CCS - Carbon capture and storage - улавяне и съхранение на въглерод.

 

3e-news.net