17-11-2017 20-11-2018

Вдигат капитала на ББР с 500 млн. лева: как държавата ще помага на закъсали фирми

Три месеца държавата ще поема 60% от заплатите на доказано засегнати фирми, които са принудени да освобождават персонал

Снимка: БТА

Вдигат капитала на ББР с 500 млн. лева: как държавата ще помага на закъсали фирми

17:50 | 16 март 2020

| Редактор : Виктор Стефанов

83 6522 Снимка: БТА

Ще предложа на правителството увеличение с пакет от 500 млн. лева на капитала на Българската банка за развитие (ББР), който ще служи в две направления:

издаване на портфейлни гаранции към търговските банки, за да проявяват гъвкавост към своите клиенти в затруднение;
участие на ББР временно в капитала на дружества с опция за обратно изкупуване - с посредничеството на търговските банки. Така временно ще се осигури безплатно финансиране на компании, които прибягнат до подобно решение, защото лихвата върху капитала е нула.

Виж още Президентът към бизнеса: Трябва да мислим за България след вируса

Това обясни финансовият министър Владислав Горанов на съвместен брифинг с министъра на икономиката Емил Караниколов след среща с представители на работодателите и на синдикатите.

Горанов потвърди предложената в неделя, 15 март, мярка за оказване на ликвидна подкрепа през ББР за бизнеси, страдащи от ликвидна криза.

Какво се предлага за фирмите, принудени да освобождават работници

Като втора мярка, ще предложим промени в Кодекса за социално осигуряване, за да може юридически лица пред избор дали да освободят свои служители или да ги задържат още 3 месеца (анонсирам първоначално 3 месеца), да могат да се възползват от подкрепата на държавата в размер на 60% от възнаграждението на служителите, отбеляза Горанов.

Мярката е за подкрепа на съхраняването на заетост във фирмите, които изпитват директно и веднага ограниченията в своята дейност заради мерките на правителството за ограничаване на стопанската дейност.

Такава подкрепа ще се оказва на доказано засегнати от извънредното положение фирми - заради въведената забрана за търговска дейност.

Виж още И бизнесът се зарази от COVID-19: Как ще го лекува държавата

Това ще става с подаване на информация в службите по заетостта за броя и конкретни данни за лицата, които искат подкрепа. След това тази подкрепа ще бъде трансферирана към юридическите лица, които ще я получават. Те, спазвайки основен принцип - солидарността, ще трябва да я допълнят до 100% и да не прекратяват трудовите правоотношения с тези лица.

Надяваме се тази мярка да помогне в следващите 3 месеца тези бизнеси, които имат временни затруднения и реална перспектива да съхранят тази заетост, да се възползват и да минем по-плавно този период, изтъкна Горанов.

Във връзка с тази мярка от КНСБ предложиха работодателят да има право да издължи целия остатък по брутното трудово възнаграждение (40%) в срок до два месеца след отмяната на извънредното положение.

Искам още веднъж да обърна внимание, че на този етап, дано не се наложат по-големи рестрикции, ограничения, цялата стопанска дейност е разрешена и може да се провежда - строителство, услуги, банкова дейност. Основната цел е ограничаването на струпване на много хора на едно място, отбеляза финансовият министър.

Виж още Заедно да спасим света: какви мерки лансира Кристалина Георгиева

Горанов подчерта, че "това, което е забранено, са ресторанти, увеселителни заведения, места, в които се струпват много хора, моловете, с изключение на ... застрахователи, банки, хранителни магазини и аптеките".

За подкрепата чрез фиска

Държавата през фиска не може да замени реалната икономика. Мерките трябва да търсят баланс между това стопанският живот да продължи и същевременно най-засегнатите от първите удари на ограниченията, които налага епидемиологичната обстановка, да могат да получат достатъчно подкрепа, за да продължат да функционират, коментира Владислав Горанов. Тези мерки са с хоризонт до няколко месеца.

Тънкият баланс между използването на резервите, за да можем максимално плавно да преминем през кризата, изисква много добър и постоянен диалог и здрав и хладен разум в представителите на отделните засегнати страни, добави финансовият министър.

Във връзка с използването на резервите в неделя, 15 март, Горанов каза, че не се обмисля банкова или данъчна ваканция.

Наред с това, според министъра банките сами могат да решат колко да са гъвкави с клиентите си.

КНСБ например смята, че за физически лица и фирми трябва да се даде право на разсрочване на кредитни вноски от финансови институции, а при необходимост въвеждане на мораториум върху плащането на ипотеки и/или предоговаряне на условията и рефинансиране на рисковите ипотеки.

Резервът на държавата е малко над 10 милиарда в момента. Ако бизнесът не се държи адекватно към фиска, тези пари няма да стигнат за дълго време, каза вчера Горанов. По думите му при задълбочаване на кризата ще трябва да се гарантират плащанията към МВР, МО и здравеопазването. Министърът добави, че не трябва с лека ръка всички натрупани резерви да бъдат изхарчени за месец-два.

Като трета мярка Горанов посочи евентуално удължаване на срока за представяне на годишните финансови отчети до средата на годината, 30 юни.

Колко краткосрочни ще са мерките

Към момента мерките са краткосрочни, те са адекватни и са отчетени предложенията на партньорите, каза министър Емил Караниколов.

Той призова да не се предлагат популистки мерки от типа "да не се плащат сметки за ток и вода", като посочи, че ако една година те не се плащат, това ще доведе до фалит на съответните дружества, до двойно по-високи сметки след това, а и бюджетът няма как да издържи.

Министърът информира, че ако кризата с коронавируса продължи повече от три-четири месеца, трябва да имаме буфери да защитим здравната и социалната система.

ИЗБРАНО