Президентът към бизнеса: Трябва да мислим за България след вируса
Румен Радев припомни, че с премиера Бойко Борисов са обсъдили спешна мобилизация на средства от ЕС и преоценка на инвестиционните приоритети на правителството
Президентът Румен Радев проведе извънредна среща с ръководствата на национално представителните работодателски организации в страната.
Още по темата
"Коронавирусът поставя на изпитание бизнеса и всеки български гражданин. Точно в този момент обаче трябва да мислим за България след вируса", заяви в началото на срещата държавният глава.
"Експертният ви глас трябва да бъде чут, трябва да бъде уважен", каза още Румен Радев в обръщението си към представителите на бизнеса.
Какво си казаха президентът и работодателите
Радев наред с това призова да се спазват всички мерки, издадени от здравните власти. Според него обаче, само с ограничения, забрани и глоби не можем да излезем от тежката ситуация. Здравето на българския бизнес и на гражданите не може да чака, категоричен е президентът.
Държавният глава се срещна с ръководствата на национално представителните работодателски организации в страната и обсъди с тях влиянието на пандемията върху бизнеса
Мнението на президента е, че само с ограничения, забрани и глоби не можем да излезем от тежката ситуация. Здравето на българския бизнес и на гражданите не може да чака, категоричен е Радев.
Той посочи, че наред с всички налагащи се ограничения трябва да бъдат в ход и комплекс от мерки, които в този тежък момент да подкрепят бизнеса, който вече търпи сериозни загуби, да подкрепят и най-засегнатите граждани, тези, които в момента губят работата си. Това е изключително важна и също неотложна мярка, заяви Румен Радев, като добави, че такива мерки са в ход във всички засегнати държави. Знам, че ресурсите са ограничени, вчера дискутирахме това и с министър-председателя, но трябва да мобилизираме максимално всички възможни начини да се привлекат средства от Европейския съюз, изтъкна Радев.
"Насажда се едно убеждение в обществото, че само хотели, ресторанти и фризьорски салони страдат от тези ограничения. Според мен това категорично не е така. Структурно важни производства също са засегнати", допълни президентът.
Световната и европейската икономика бяха в недобро здраве и преди коронавируса. Необходимо е да се предприемат несимволични мерки за доходите на хората, които са останали с по-малко или без работа, препоръча председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Председателят на Българска стопанска камара (БСК) Радосвет Радев заяви че все още не се знае степента на засегнатост на отделните икономически отрасли. Държавата е известна като най-надеждният платец и точно в този момент тя трябва да покаже коректността си, изплащайки на часа всички свои задължения по различни оперативни програми и обществени поръчки, отбеляза Радев.
В компетенцията на изпълнителната власт е да трансформира част от оперативните програми, които да бъдат адаптирани към ситуацията, да бъдат също "тръба", по която да се лее ликвидност в компаниите, посочи председателят на БСК. Според него в извънредното законодателство може да се помисли и за промени на лимитите за обществените поръчки, защото това ще осигури живота на по-малките компании.
Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) отбеляза, че много от техните членове вече търпят големи загуби. Според него от добрите решения е отварянето на транспортните европейски коридори. Симеонов смята за важно да се съкратят сроковете в държавната администрация и обслужването да стане по-бързо.
Кънчо Стойчев от АИКБ отбеляза, че коронавирусът ще понижи жизнения стандарт в страната. Той посочи, че сред най-засегнатите са туризмът и ресторантьорството, и те са спрели. Организираният туризъм е напълно провален. "Идеята, че май месец ще се възстановят е несъстоятелна. Това е нулева година".
Илиян Терзиев, член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и председател на УС на Камарата на строителите в България, посочи като важно осигуряването на разплащането на всички дължими плащания към фирмите в България, които би им дало "глътка въздух" да се справят с предстоящата тежка криза. Би било добре и ако е възможно да бъдат разсрочени някои плащания, подаване на годишни декларации, и банките да не бъдат прекалено строги при плащането на някои лихви. Терзиев посочи, че в строителния бранш няма как да се работи от вкъщи, но ще направят всичко възможно, за да запазят финансовите им възможности, за да могат да преживеят кризата.
Държавният глава изрази надежда с предложенията на участниците в срещата и с възможностите, които в момента има изпълнителната власт, бързо да се стигне до най-добрия начин, по който държавата трябва да подкрепи бизнеса в труден момент - защото без бизнес после не може да оцелее и държавата.
За какво още настояват работодателите
Работодателските организации настояват за защитни антикризисни мерки, сред които възможности за кредитни и данъчни ваканции. Самите предприятия вече са предприели реорганизация на работния процес, но ситуацията е тежка в туристическия, където заведенията са затворени, и транспортния бранш - вносът и износът е ограничен, а това предвещава скоро спад и в преработващата промишленост, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
"В бързината няма да направим сигурно най-доброто, но трябва да направим такъв механизъм за подкрепа на доходите на хората при отпуски по икономически причини, отпуски по причина вирус Covid-19, други подобни случаи, които да се задействат в такива кризисни ситуации. Защото месец-два може да се издържи, но след това, ако продължи по-дълго, ще последват масови съкращения, което никак не е благоприятно за икономиката", отбеляза Велев, цитиран от БНР.
Какво предлага и какво не иска да допусне държавата
Не се обмисля банкова или данъчна ваканция, каза в неделя, 15 март, финансовият министър Владислав Горанов и допълни, че банките сами могат да решат колко да са гъвкави с клиентите си.
Резервът на държавата е малко над 10 милиарда в момента. Ако бизнесът не се държи адекатвно към фиска, тези пари няма да стигнат за дълго време, каза Горанов. По думите му при задълбочаване на кризата ще трябва да се гарантират плащанията към МВР, МО и здравеопазването. Министърът добави, че не трябва с лека ръка всички натрупани резерви да бъдат изхарчени за месец-два
С представители на работодателите се обсъждат мерки, които да облекчат загубите, причинени от ситуацията с коронавируса, каза още Горанов и уточни, че такава мярка е оказване на ликвидна подкрепа през Българската банка за развитие за бизнеси, страдащи от ликвидна криза.
Друга краткосрочна мярка, която ще важи един месец, е финансиране на 60 процента възнаграждението на служителите в бизнеси, които са доказано засегнати от извънредното положение, въведено заради разпространението на заразата. Тази мярка ще важи, когато работодатели са решили, че трябва да освободят свои служители, заради въведената забрана за търговска дейност, която ги е засегнала.
Като трета мярка Горанов изтъкна евентуално удължаване на срока за представяне на годишните финансови отчети до средата на годината, 30 юни.