17-11-2017 20-11-2018

Акад. Денков призова тристранния съвет да съди бюджета по числата, не по емоциите

Важното е какво е постижимо в оставащото до края на годината време, отбеляза премиерът

Снимка: БТА

Акад. Денков призова тристранния съвет да съди бюджета по числата, не по емоциите

Важното е какво е постижимо в оставащото до края на годината време, отбеляза премиерът

12:10 | 3 юли 2023 23 2221 Снимка: БТА

Както всяка година около приемането на бюджета, се появяват много емоции, които често "замърсяват" числата и данните и пречат на най подходящите решения, заяви министър-председателят акад. Николай Денков в началото на днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Ротационно правителство

Тристранният съвет се събра, за да обсъди проектобюджетите за 2023 г. на НЗОК, ДОО и на държавата (в този ред).

Премиерът призова членовете на тристранния съвет да се съсредоточат върху истинската картина - какво показват числата и какво е постижимо в следващите няколко месеца, с ясното съзнание, че ще имаме време да заложим дългосрочни политики. Нямам съмнения, че всеки от вас се опитва да направи най-доброто възможно, но си давам сметка, че всеки бюджет има ограничени възможности, каза премиерът, цитиран от БТА.

Денков също така призова членовете на НСТС да отчитат и интересите на другите общности, за които трябва да се грижат.

Премиерът каза още, че всички членове на тристранния съвет трябва заедно да търсят експертните данни, решения и правилните дългосрочни политики, защото това е единственият начин да се преборим с популизма.

В изказването си вицепремиерът Мария Габриел отбеляза, че с решение на Министерския съвет е определена за председателстващ НСТС и информира, че финансовият министър Асен Василев също ще е част от състава му.

На заседанието присъстват и социалният министър Иванка Шалапатова, здравният министър Христо Хинков, управителят на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов и временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК Йорданка Пенкова. Според приетия дневен ред представителите на НСТС ще обсъдят най-напред проектът за бюджет на НЗОК за 2023 г.

Преди седмица КНСБ представи главните си искания: ръст на минималната работна заплата от 1 юли т.г. от 780 лв. на 850 лв., връщане на 20 на сто ДДС за хляба, брашното и ресторантьорските услуги, увеличаване на заплатите на педагогическия персонал за т.г., гарантиращ ниво на заплатите от поне 125% от средната работна заплата, ръст на пенсиите от 1 юли т.г. Президентът на синдиката Пламен Димитров смята, че Бюджет' 2023 трябва да компенсира инфлацията за две години назад и да има не по-малко от 10% допълнително за компенсация на инфлацията за тази година.

В свои предварително изпратени становища работодателските организации по принцип подкрепиха проекта за държавен бюджет. Но и не спестиха забележките си.

БСК например изрази сериозни резерви към заложените макроикономически параметри, но и към предложения за изменения в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ, в т.ч.: изплащане на трудови възнаграждения от средни и големи предприятия, и дивиденти единствено по банков път, както и с възможността за незаплащане стойността на доставката/продажбата при ресторантьорски и кетъринг услуги при неиздаване на фискален бон; мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, водещи до нова административна тежест при стоки с висок фискален риск и съществени разходи за бизнеса.

Виж още МФ публикува проектобюджета за годината: 3% дефицит и до 40,6 млрд. лв. държавен дълг

Заедно с това БСК очаква предложения за редица реформи, които да намерят отражение в рамките на дискусиите на бюджетната процедура за 2024 г., сред тях: преминаване към реално програмно бюджетиране; административна реформа; запазване на модела на данъчното облагане; промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество; мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход.

На свой ред АИКБ възрази по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. изрази основното си несъгласие и неодобрение на предложения законопроект - поради прекомерния бюджетен дефицит, заложен в него в размер на 6,4 на сто от БВП по консолидираната фискална програма (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 млрд. лв.) и планирания висок бюджетен дефицит за следващите две години.

ССИ смята, че в проекта не са застъпени политика на увеличаване на публичните инвестиции и запазване на мерките, които насърчават инвестициите и растежа. От Съюза биха искали да видят нова ясна рамка за публичните инвестиции и това как те ще се реализират в партньорство с частния сектор. Според Съюза "основните рискове, касаещи изпълнение на консолидирания бюджет, са свързани със свръхоптимизма в приходната част, която е базирана на допусканията за растеж от 1,8 на сто при наличие на глобална несигурност, отрицателен растеж в Еврозоната и основния ни търговски партньор - Германия". Тези фактори, според ССИ неизбежно ще повлияят отрицателно върху външното търсене (нетния експорт) и оттам върху статистическото изражение на размера на БВП, респективно потреблението и приходите от ДДС в бюджета.

БСК критикува проекта за бюджет на НЗОК, като казва, че той не създава условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението. С този бюджет се възпроизвежда ситуацията през 2022 г., с което се създават условия да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата. АИКБ одобрява подхода, който многократно препоръчвала - за увеличаване на дела на разходите за превенция и профилактика за сметка на дела на разходите за болнична медицинска помощ и разходите за медикаменти.

АИКБ обаче се въздържа от подкрепа на проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2023 г. В становището си Асоциацията посочва, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, са приели решения и са извършили действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище - защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепяме, се казва още в становището на работодателската организация.

В същия дух е и мнението на БСК. Според Камарата са налице тревожни тенденции, в резултат от политически решения, които се отклоняват от принципите, върху които е изградена осигурителната система. С проекта за Закон за бюджета на ДОО за 2023 г. се създават условия за постепенно увеличаване на дефицита през следващите години, без да се предвижда реформа на системата, която да гарантира финансовата й устойчивост. Наложителен е дебат за дългосрочното устойчиво финансиране на пенсионната система, с оглед предвидимост за осигурените лица и повишаване на доверието в нея.

ИЗБРАНО