През септември необходимият нетен месечен доход на работещ човек, живеещ сам, трябва да е поне 1103 лева, за да може да покрие разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт. Брутната заплата за издръжка е от 1421 лв., показват данните на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ, представяни на онлайн пресконференция.

Информацията представиха президентът на КНСБ Пламен Димитров, директорът на ИССИ д-р Любослав Костов и зам.-директорът на института Виолета Иванова.

В сравнение с декември миналата година има увеличение на заплатата за издръжка с 56 лева за живеещ сам работещ човек. Спрямо предходното тримесечие увеличението е 34 лева.

През юни необходимият нетен месечен доход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лв, а брутната заплата за издръжка - 1378 лева.

Доходите на двамата работещи възрастни в типичното българско семейство, което в момента е от двама възрастни работещи и едно зависимо дете до 14 г., трябва да са по 1279 лева брутна работна заплата на всеки от работещите, за да може семейството да живее нормално. Чисто двамата трябва да получават по 992 лева. Преди 9 месеца тази сума бе с 50 лева по-малко. Т.е. необходимите средства са нараснали с общо 100 лв. Затова и синдикатът настоява за компенсаторни мерки.

Изчисляването на заплата за издръжка се прави от института от началото на тази година и за втори път резултатите по изследването бяха посочени днес.

След 30-годишен опит в изчисляването на необходимите средства за издръжка на живота за 4-членно домакинство, през последните две години ИССИ работи за разработването на методика за изчисляване на заплатата за издръжка. Между двете понятия - "издръжка на живота" и "заплата за издръжка" - има различия. Изследването за издръжка на живот показва обективно необходимата за даден вид домакинство сума от средства, докато стойността на заплата за издръжка е израз на необходимия среден размер на работната заплата, която осигурява тези средства, в зависимост от броя на работещите и членовете на семейството на издръжка.

И при двете понятия се използва потребителска кошница.

Заплатата за издръжка е "измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социалноприемлив стандарт на живот". Доходите, получени от заплата, трябва да бъдат достатъчни, за да се осигури активно участие в обществения и социалния живот; например, трябва да осигури "средствата и свободното време за участие в гражданския живот на нацията", както и на адекватни средства от гледна точка на храна и подслон.

В най-общ вид заплатата за издръжка показва каква е стойността на една зададена базисна потребителска кошница към периода на наблюдение на цените.

Виолета Иванова отбеляза, че през септември необходимия нетен месечен доход на работещо лице от едночленно семейство достигна до 1 102,76 лв. Тази стойност формирана на базисна потребителска кошница е необходима за покриване на разходите за издръжка включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. Спрямо предходното тримесечие разходите за издръжка нарастват с 34 лв., за да достигнат до 56 лв. от началото на годината.

Потребителската кошница включва 479 хранителни, нехранителни стоки и услуги (без консумация на алкохол и тютюн): хранителни - 162 бр., и нехранителни стоки и услуги - 317. Приема се, че семейството живее в собствен дом (съобразно статистиката - това е ситуацията при 84 на сто от българските семейства), жилищна площ - 70 кв. м.

В България 1,660 млн. души живеят под прага на бедност и са с ограничено потребление, усещането при тях е за по-висока инфлация, отколкото показва общият индекс на потребителските цени, според ИССИ. По думите на Виолета Иванова, не са оправдали очакванията, че инфлацията ще е преходна, напротив - очаква се да продължи до средата на 2022 г., и това ще се отрази най-много на нискодоходните групи.

От КНСБ отново повдигнаха темата за минималната работна заплата. На минимална работна заплата през юни 2021 г. са назначени 502 380 души, според цитирани от тях данни. Същевременно, заплатата за издръжка расте и хората на минимална заплата в момента не остават с никакъв разполагаем доход след разходите за храна и отопление.

От синдиката са разработили три сценария - при повишаване на минималната заплата на 764 лева от 1 януари, както иска Конфедерацията, повишаване и необлагаем минимум от началото на следващата година, което е отново искане на КНСБ, както и при оставане на минималното възнаграждение на сегашните стойности. При повишаване на МРЗ на 764 лева, остават 43 лева у работещ, живеещ сам, след плащане на сметките и покриване на основни разходи за храна и живот, с необлагаем минимум - 109 лева. Ако се запази сегашната стойност, парите няма да стигнат и хората ще трябва да теглят кредити, посочи директорът на ИССИ Любослав Костов.

Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата в която и да е друга страна на ЕС. Това показва друг анализ, изготвен от д-р Любослав Костов. В конкретни числа, данните показват, че с минимална заплата у нас работникът може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 бр. хляб от по 500 г, в Германия - 1232, в Испания - 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки - картофи, сирене, вода.

Данните от 2020 г. сочат, че в България 27,5 процента от населението е в невъзможност за поддържане на дома адекватно топъл.

Изхождайки от всички тези данни, от КНСБ поискаха от 1 декември 2021 г. да се въведе и прилага 460 лв. официална линия на бедност, да се разшири двойно обхватът на целевото енергийно подпомагане, да се въведе необлагаем минимум от началото на следващата година и минималната заплата да стане 764 лева от 1 януари, а още от този месец - 700 лева.