Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се съсредоточи утре върху нови намеси в икономика, която се възстановява много бавно от последствията от пандемията от Ковид-19, информира Франс прес, на която се позова БТА.

На заседанието по паричната политика финансовата институция с централа във Франкфурт, която вече задейства спешна програма от 1,35 трилиона евро за изкупуване на държавен и частен дълг, ще разполага с макроикономически прогнози до 2022 година - дългоочакваната оценка за мащаба на кризата и показател за равнището на възстановяване, от което се нуждае икономиката.

Тази задача обаче се усложнява от три големи неизвестни, посочва икономистът от Бе Ен Пе Париба (BNP Paribas) Уилям де Вилдер.

На първо място пандемията продължава да се разпространява в света и в Европа, където изглеждаше, че най-лошото е отминало.

Освен това производството в еврозоната остава под равнищата отпреди кризата въпреки повишаването на потреблението.

Инфлацията се задържа на равнище, което е доста под желаното от ЕЦБ: тя дори премина в отрицателна територия през август с -0,2 процента, които отразяват спада на Данък добавена стойност (ДДС) в Германия, за да се подкрепи потреблението, както и летните разпродажби.

Тази тенденция би могла да се запази, ако еврото, което спечели 10 процента спрямо долара от средата на май, продължи да поскъпва. Едно силно евро прави вноса по-евтин и вреди на износа.

Икономистите отдават доброто състояние на единната валута на плана за възстановяване от 750 милиарда евро, приет през юли от ЕС и за който настояваше президентът ЕЦБ Кристин Лагард.

Обяснение може да се търси и в неотдавнашния стратегически завой на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, което оповести в края на август, че е готово да толерира по-висока от целевата инфлация от 2 процента за известно време, без да увеличава лихвата.

Целта на ЕЦБ за инфлация, която е близо, но под 2 процента, изглежда не толкова гъвкава, колкото новия подход на УФР, отбелязва Де Вилдер.

Това би могло да подкрепи еврото и да направи още по-трудно ускоряването на инфлацията до необходимия темп, добави той.

ЕЦБ няма да има друг избор, освен да последва примера на УФР, смекчавайки определението си за целева инфлация. През януари тя даде индикации в тази насока, но заради пандемията този курс бе изоставен, посочват икономисти.

Засега ЕЦБ прогнозира инфлацията да се върне на 1,3 процента през 2022 година.

Всяко преразглеждане към понижение на този сценарий ще увеличи вероятността за допълнителен паричен стимул, прогнозира главният икономист в Ай Ен Джи (ING) Карстен Бжески.

ЕЦБ предвижда за момента спад на брутния вътрешен продукт на еврозоната от 8,7 процента през тази година.

Тя би могла да подобри тази прогноза по примера на германския министър на икономиката Петер Алтамйер, който миналата седмица определи възстановяването на водещата европейска икономика като V-образно, характеризиращо се с бързо растеж след дълбок спад.

Карстен Бжески отбелязва, че ЕЦБ трябва да подчертае в същото време повишеното равнище на несигурност около тези прогнози.

Не се очаква голяма изненада и финансовата институция вероятно ще запази водещата си лихва на исторически ниското й равнище и ще потвърди продължаващото масирано изкупуване на облигации. Така тя поддържа добри условия за финансиране на домакинства и компании.

След разширяването през юни на Програма на ЕЦБ за извънредно изкупуване в условията на пандемия (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP), стартирала през март в отговор на щетите, причинени от пандемията, решението за второ или трето разширение би могло да стане факт по-късно през годината, прогнозира Кепитъл икономикс (Capital Economics).

Намерението засега е да се използва изцяло този тежък инструмент за 1,35 трилиона евро до юни 2021 година. Разбира се, освен ако няма приятни изненади, отбелязва АФП.