Кратка информация за "зелените" експерти, политици и някои енергетици, които са отсъствали от лекциите по климатология и радеят за водорода като основна енергийна суровина на "светлото зелено бъдеще", спасили Земята от прекомерно затопляне.

Водните пари и парниковият ефект

Парниковите газове са газовете в атмосферата, които абсорбират и излъчват радиация в инфрачервения спектър. Този процес стои в основата на парниковия ефект. Основните парникови газове в атмосферата на Земята са: водна пара, въглероден двуокис, метан, диазотен оксид и озон. Те влияят силно на температурата на Земята и без тях земната повърхност би била с около 33 °C по-студена, отколкото е сега.

Водните пари са естествен парников газ, който е отговорен за 36% до 66% от парниковия ефект. По отношение на масата, водните пари са много по-разпространени (около 0,3% от атмосферната маса, в сравнение с около 0,06% за СО2), както и приблизително 80% от всички парникови газове по маса (приблизително 90 обемни %).

Ако се реализират директивите на Брюксел в полза на ВЕИ и водородното бъдеще в замяна на изкопаемите енергийни суровини в планетарен мащаб, то вместо 36,5 милиарда тона емисии на СО2 към 2019 година /без да се отчита необходимото задоволяване на непрекъснато растящите енергийни потребности и евентуален отказ от ядрена енергетика/ ще се емитират няколко десетки милиарда тона водни пари в атмосферата. Те ще са продукт на водородната електро-енергетика, от топлофикационните централи на водород, от индустрията, използваща водород...

Като се има предвид, че металите и материалите, от които се изработват и монтират ВЕИ - парковете, като мед, алуминий, кобалт, литий, паладий, платина и много други рядкоземни метали, а също цимент и стомана за фундаментите, са високо енергоемки и неизбежно свързани с емисии на СО2, дали ще се намали парниковият ефект, или ще се мултиплицира многократно?

Освен това, за производството на водород ще се използва вода с определен химически състав, на който отговаря най-вече питейната вода, която е дефицитна в много региони в света, та дори и в Европа. Не случайно Германия и Франция планират да внасят от други страни необходимият им водород. Брюкселските "зелени" идеолози предлагат изграждане на големи фотоволтаични и ветрови паркове в Северна Африка, като електрическата енергия от тях да се използва за производство на водород, без да се съобразяват с проблемите на местните жители, които и сега страдат от липсата на достатъчно питейна вода. Резултатът от "зелената революция" ще бъде за мнозинството жители на планетата като в поговорката: "От трън та на глог, че е по-висок". Парниковият ефект вместо да се намали ще се увеличи многократно, но богатите страни ще станат още по богати, а бавно развиващите се страни ще обеднеят безнадеждно, за съжаление България е сред последните.

В момента редица европейски страни изпитват енергиен "глад"

тъй като има сериозен недостиг на природен газ. Запасите в европейските газохранилища са под необходимия за сезона минимум. Запълването им за зимата сериозно закъснява. Намаленият добив и доставки от норвежките находища не се компенсира от незначително увеличените доставки на руски газ. А корабите с втечнен такъв /LNG/ се пренасочват към източно-азиатските пазари, където търсенето е много по-голямо и съответно цената му е много по-висока.

Затова много страни, между които са Германия и Франция, се обръщат към въглищата, чиято цена също скочи на световните пазари. Ако тази тенденция се запази и през следващите 6-7 месеца, то и изнежените западно-европейски граждани ще разберат, какво е да плащаш скъп природен газ и скъпа електроенергия, и да мръзнеш. Тогава може и да проявят разбиране, защо източно-европейските граждани искат да запазят по-дълго в работа не само въглищните си мини и ТЕЦ, но и АЕЦ.

При такава перспектива на непрекъснат ръст на цените на енергоносителите, закриването на базови мощности ще бъде последвано от финансово-икономическа катастрофа с непредвидими последствия. Прагматичните германци и честолюбивите французи едва ли ще допуснат недостигът на електрическа енергия и природен газ в домовете им да стане ежедневие, а страните им да се превърнат в треторазрядни индустриални държави в световен мащаб.

Като се има предвид гореизложеното, е твърде самонадеяно от страна на "зелените" европейски политици да си мислят, че са в позиция да наложат своите енергийни "екологоопазващи политики" в световен мащаб. Страни като Индия, Китай, Русия, САЩ, Япония и Южноафриканската република, да не говорим за арабските страни, Индонезия и южноамериканските страни, няма да приемат тенденциознно облагане с митнически такси на индустриалните им въглеродно обременени стоки и привелигировано отношение към вноса на индустриални суровини за производство на ВЕИ-съоръжения в Европейския съюз. Точно Индия, Китай, Русия, ЮАР и южноамериканските държави са основните износители на мед, алуминий, кобалт, литий, паладий, платина и много други рядкоземни метали, чийто добив и преработка са въглеродно обременени, но без тях европейските корпорации, които щедро спонсорират "зелената революция", ще спрат производството на електромобили и ВЕИ-съоръжения. Световната търговска организация със сигурност няма да приеме "зелените" митнически политики на управляващите в Брюксел.

Про зелните български "енергетици" да не се престарават в стремежа си да се харесат на чуждестранните си спонсори и да погребват минно-енергийния комплекс "Марица изток". Замяната му с парогазови централи не е обосновано технико-икономически:

- Инвестициите в такива нови мощности са възвратими за не по-малък експлоатационен срок от 15 години;

- Експлоатационният им хоризонт е до 2030 година в съответствие с европейските директиви;

- Цената на природния газ расте непрекъснато в съответствие ръста на търсенето му;

- Емисиите на СО2 ще бъдат два пъти по-малко, но цената му до тогава ще се удвои.

- Цената на произвежданата електроенергия ще бъде изключително висока и непосилна за битовите и индустриалните потребители.

Замяната на комплекса с ВЕИ и водородни инсталации към настоящия момент е също високо рискова авантюра, за което някой трябва да поеме персонална, а не политическа отговорност. Големите индустриални европейски и извъневропейски държави, независимо от "зелената" си климатична риторика, няма да затворят преди 2040 година базовите си централи на местни и дори на вносни въглища, а също и атомните си централи в строеж и в проект. Такова е реалното поведение на Франция и Германия в ЕС, на Индия, Китай, Русия и др.

"Зелените" еко-активисти от Независимите от правителствата организации, но зависими от чужди спонсори, може би трябва да преосмислят клевтническите си доклади до Брюксел, в които определят България като една от най-замърсяващите страни в Европа и света. Да се запознаят с информацията от Global Carbon Atlas за 2019 година, дадена в приложената таблица и да осъзнаят отговорността, която носят пред сънародниците си за погрома над българската енергетика и икономика.

България, най-бедната европейска държава, е намалила въглеродните си емисии от 105 млн.т. към базовата 1990 година на 42 млн.т. към 2019 година - преди епидемията, което е намаление с 60% и недостигнато от друга европейска държава, дори и от тези, които ни се дават за пример - Испания, Финландия и от идеолозите на "зелената революция" - най- богатите страни в Европа: Англия, Германия, Норвегия, Франция и Швеция.

От енергийна, икономическа и социална гледна точка потенциалът на Минно-енергийния комплекс "Марица изток" трябва да се запази през следващите 15 - 20 години, алтернативата е икономическа и социална разруха на държавата ни.

3е-news.net