17-11-2017 20-11-2018

Има ли бъдеще Европейският водороден гръбнак с дължина 40 хил. км

Общите инвестиционни разходи ще са между 43 и 81 млрд. евро, сочат изчисленията на авторите на най-новото проучване на консултантската компания Guidehouse

Снимка: БТА

Има ли бъдеще Европейският водороден гръбнак с дължина 40 хил. км

20:14 | 23 юни 2021 | Автор : Маринела Арабаджиева, 3е-news.net 42 5223 Снимка: БТА

Европейски водороден гръбнак с дължина на мрежата от 40 000 км би бил "привлекателна и рентабилна възможност за транспорт на водород на дълги разстояния". Това показва проучване на 23 оператори на преносни системи (ОПС) от 21 европейски държави. Изследването е координирано от консултантската компания Guidehouse. Нейният директор Дан Петерс е положително настроен към резултатите от проучването, обобщава NGW.

Избрано

"Изследването показва, че транспортирането на водород в Европа на дълги разстояния може да става относително евтино, благодарение на отличната съществуваща газова мрежа и инфраструктура", казва Петерс.

Новият доклад "Разширяване на европейския водороден гръбнак" (Extending the European Hydrogen Backbone) е разширена версия на проучване, публикувано през миналата година, в което участваха 11 газови оператора на преносни системи. Новото проучване обхваща 21 държави и представя обхвата на мрежа за пренос на водород с дължина от 39 700 км от Финландия до Испания и от Обединеното кралство до Италия и Гърция, която може да е готова до 2040 г. Така нареченият "водороден гръбнак" ще се състои от преустроени газопроводи и 31 % новоизградени.

Общите инвестиционни разходи ще са между 43 и 81 млрд. евро (52 - 98 млрд. долара), сочат изчисленията на авторите на проучването. Транспортните разходи се изчисляват на 0,11 - 0,21 евро за килограм на километър (€0.11-0.21/kg/"000 km). В доклада това се определя като "привлекателно и рентабилно, предвид очакваните производствени разходи в бъдеще от 1,00 - 2,00 евро за килограм водород".

Сравнително ограничените разходи се дължат най-вече на факта, че над две трети от мрежата ще се базира на съществуващите газопроводи. "Изграждането на нови тръбопроводи за водород е много по-скъпо от преустройството им", отбелязва Peters, който ръководи изследването. Проучването показва, че капиталовите инвестиции за нови тръбопроводи за водород са приблизително 5 пъти по-големи от тези, които ще са необходими за преустройството на газопроводите.

Паралелните тръбопроводи

Развитието на мрежата би имало доста ограничено въздействие върху транспортния капацитет и потоците на природен газ в Европа, смята Петерс.

"Планът предполага, че повечето от преустановените тръбопроводи, които няма да бъдат използвани по време на преобразуването ще са успоредни". Той обяснява, че много от преносните трасета са с паралелен капацитет. "От Тунис до Италия има пет трасета за внос, от които се използват две или три. От Украйна, през Словакия и Чехия до Германия има няколко трасета, които вече се използват по-рядко след строителството на "Северен поток 1" , а след като бъде построен "Северен поток 2" ще има още спад по отношение на употребата им".

Част от преносния капацитет в Унгария също се използва по-малко след влизането в експлоатация на LNG-терминала в Хърватия, казва Петерс. Създаването на трасе от Испания, където се планира мащабно производство на водород на базата на слънчеви мощности до Франция и Германия ще изисква (строителството на) доста нови участъци до 2035 г., когато се очаква да влезе в експлоатация.

Авторите на проучването са взели предвид съществуващите дългосрочни договори, които предполагат изпълнението им напълно. "Има само някои места, където ще трябва да се направи избор между природен газ и водород, където участниците на пазара, или политиците ще трябва да вземат активно решение за отказ от природния газ, или за изграждане на нови тръбопроводи за водород", пише в проучването.

3e-news.net

ИЗБРАНО