Норвегия върна под държавен контрол голяма част от газопроводите си срещу $1,64 млрд.
Скандинавската държава смята дългата около 9000 км газопроводна мрежа по морското дъно като актив от национален интерес
Норвегия постигна сделка със седем частни компании за осъществяване на национализация на част от мащабната газопреносна мрежа на страната, съобщи норвежкото министерство на енергетиката, цитирано от Ройтерс и БТА.
Газови потоци
- Как Норвегия измества Русия
- Как спирането на "Северен поток" напълни касите на Норвегия
- Норвегия и САЩ - ключови доставчици на енергия, вносът от Русия силно намалява
- Вносът на енергия в ЕС продължава да намалява: Норвегия и САЩ доминират при газа
- Норвегия стана първата страна, разрешила дълбоководен добив на минерали
През 2023 г. Норвегия обяви планове да национализира по-голямата част от огромната си мрежа от газопроводи, голям преработвателен завод и друга инфраструктура, когато много от съществуващите концесии изтекат през 2028 г., и покани настоящите собственици на преговори.
Правителството одобри решение да плати на седемте собственици 18,1 милиарда крони (1,64 милиарда долара) за техните активи.
Норвегия е най-големият доставчик на газ в Европа след резкия спад на руските доставки, предизвикан от пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Лявоцентристкото правителство на скандинавската страна разглежда мрежата от газопроводи с обща дължина от около 9000 км по морското дъно, като актив от национален интерес, върху който трябва да упражнява пълна държавна собственост.
Макар и седем компании да постигнаха споразумение с правителството, други две отхвърлиха предложението.
Голяма част от газопреносната мрежа на Норвегия е собственост на "Гаслед" (Gassled), партньорство, създадено през 2003 г. от петролни компании, които по това време добиват газ в офшорните райони на Норвегия.
Споразумението повишава дела на норвежката държава в "Гаслед" до 100 процента от 46,7 на сто преди това.
Поглъщането от правителството ще подкрепи основните цели на петролната политика на Норвегия, включително ниски тарифи за потребителите на тръбопроводната мрежа, се казва в изявление на министерството.
Министерството на енергетиката се споразумя с "Шел" (Shell), "КейпОмега" (CapeOmega), "КонокоФилипс" (ConocoPhilips), "Екуинор" (Equinor), "Хав Енерджи" (Hav Energy), "Орлен ПеКаЕн" (Orlen PKN) и "Силекс" (Silex) да поемат техните дялове в съвместните предприятия, се казва в съобщението. Споразумението е със задна дата от 1 януари 2024 г.
"Екуинор" ще запази малък дял в преработвателния завод "Нюхамна" (Nyhamna) и в тръбопровода "Поларлед" (Polarled).
"Норт сий инфрастрактчър" (North Sea Infrastructure) и "Ем Вест Енерджи" (M Vest Energy), които притежават дялове в "Нюхамна" и тръбопровода "Поларлед", не се съгласиха на продажба и запазиха дяловете си в двата актива.
Правителството обаче все още се стреми да придобие тези дялове. Това може да стане или когато текущият период на концесия приключи, или ако преди това бъде договорена сделка, се казва в съобщението.