17-11-2017 20-11-2018

Министър Стоянов: Спадът на инфлацията за октомври е първа малка победа

Решаването на въпроса за стратегическата автономност и диверсификация на доставките за Европа поставя много условия пред Плана за възстановяване, които не са били предвидени при неговото създаване

Снимка: БТА

Министър Стоянов: Спадът на инфлацията за октомври е първа малка победа

11:36 | 21 ноември 2022 | Редактор : Лилия Чалева 34 1470 Снимка: БТА

Служебният министър на икономиката Никола Стоянов определи като първа малка победа факта, че инфлацията за октомври в България за първи път се понижава след период на близо две години постоянни ръстове, като изтъкна и приноса за това на кабинета с работата му през последните два-три месеца. Това е първа и малка победа, има още много какво да се прави в тази посока, и се надявам вие да ми помогнете, да намерите най-верните решения, обърна се министърът към участниците в Четвъртия национален научен форум "Бизнесът в 21-ви век", предаде БТА.

Кабинетът "Радев"

Тази година темата на събитието е "Възстановяване и устойчивост след кризата".

Форумът се организира от Бизнес факултета на Университета за национално и световно стопанство, съвместно със Съюза на икономистите в България, Научноизследователския център за развитие на бизнес компетентности "Иновации и конкурентоспособност" и Центъра за индустриални изследвания и иновации.

През октомври 2022 г. месечната инфлация в България е 0,9 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация, спрямо октомври 2021 г., е 17,6 на сто, съобщи тези дни Националният статистически институт. Това е първият спад на годишната инфлация от януари 2021 г., когато показателят се понижи до минус 0,6 на сто спрямо 0,1 на сто през декември 2020 г., сочи справка в НСИ.

Макропоказателите ни днес достигат исторически върхове, изтъкна министърът, като напомни, че за 2021 г. в процентно изражение ръстът на БВП, след пандемията, е най-високият от 1995 г. насам, сериозен е ръстът на износа, а България е сред първите пет страни в ЕС по ръст на експорта, безработицата запазва исторически ниски равнища в кризата. Министърът изтъкна, че през 2021 г. чуждестранните инвестиции в България са на стойност малко над 1,2 млрд. евро.

Тези добри показатели няма да имат много голямо значение, ако не успеем да овладеем продължаващия ръст на цените, посочи министърът.

По отношение на темата, на която е посветена днешната дискусия, той напомни, че Планът за възстановяване беше създаден в разгара на ковид кризата, за да помогне на страните от ЕС да подкрепят засегнатите от пандемията фирми и хора. Това е план за бъдещето, средствата по него са 723,8 млрд. евро, коментира министърът и изтъкна, че тази "огромна сума" би трябвало да допринесе за реформи и инвестиции в зеления преход, дигиталната трансформация, здравеопазването и подкрепата на младите хора.

Никола Стоянов напомни, че по Националния ни план са предвидени за страната ни 6,3 млрд. евро безвъзмездни средства за зелен и цифров преход. Министърът отбеляза, че стартирането на Плана съвпадна със започването на нова криза, породена от военния конфликт в Украйна, а сега кризите са навсякъде и от различно естество. По думите на министъра това е огромен тест както за европейската, така и за световните икономики, които за първи път след Втората световна война са изправени пред толкова много предизвикателства.

Никола Стоянов напомни, че Европа е силно зависима от доставките на суровини и продукти от трети държави и подчерта особената важност на решаването на въпроса за стратегическата автономност и диверсификация на доставките за Европа. Това поставя много условия пред Плана за възстановяване, които не са били предвидени при неговото създаване с повишени очаквания, допълни министърът. Той допълни, че политическата нестабилност в България не е помогнала по отношение на Плана. Забавихме се и се породиха въпроси в обществото по Плана, преди да е стартирал, допълни министърът.

Той акцентира по отношение на Плана, че целта е всяко инвестирано евро в българската икономика да бъде умножено най-много пъти. Това е обвързано и с фокусирането върху развитието на икономиката на знанието и на секторите с висока добавена стойност, за което, според министъра, ключова роля имат и хората на науката.

ИЗБРАНО