Президентът на Русия Владимир Путин е поръчал на руското правителство да разработи закон, даващ на държавата правомощия за изземване на активите на "непослушни" западни компании, като това ще затрудни излизането им от страната, тъй като Москва търси начини да отвърне на санкциите на САЩ и Европа.

Миналата седмица Кремъл тайно е наредил да се приеме закон, който да позволи присвояването на западни активи на ниски цени, и обсъжда още по-драконовски мерки за пълна национализация на компании, твърдят запознати с обсъжданията, пише в. "Файненшъл Таймс".

Източниците твърдят, че икономическият екип на Путин иска заплахата от национализация да бъде част от подход на " тоягата и моркова", целящ да накаже западните държави, които изземват руски активи, и да възнагради тези, които играят по правилата на Кремъл.

Поверителният указ на Кремъл, видян от "Файненшъл таймс", ще даде на руската държава приоритетни права да купува всички западни активи със "значителна отстъпка", така че те да могат да бъдат продадени с печалба.

Указът на Путин, подписан миналата седмица, изисква също така всички частни руски купувачи на западни активи да бъдат изцяло руски или да бъдат в процес на изключване на всички чуждестранни акционери, което допълнително усложнява всяка процедура по излизане от пазара.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред изданието, че западните инвеститори и компании са "повече от добре дошли" в Русия, но отбеляза, че други са спрели да плащат заплати изцяло или просто са решили да напуснат страната с огромна загуба.

"Ако една компания не изпълнява задълженията си, тогава, разбира се, тя отива в категорията на непослушните компании. Ние се сбогуваме с тези компании. А какво ще правим с активите им след това, си е наша работа", каза Песков.

Хора, участващи в излизането на западни компании от Русия, казват, че този ход на Кремъл отваря "кутията на Пандора", която неизбежно ще засили държавния контрол върху икономиката.

"Мисля, че национализацията е неизбежна. Това е само въпрос на време. Държавата ще има нужда от пари", казва високопоставен бизнесмен, който е в процес на продажба на активите си в Русия.

Бизнесменът, който заяви, че планира да се "измъкне през прозореца", преди да започне национализацията, смята, че компаниите за суровини ще бъдат засегнати най-силно, тъй като Кремъл търси повече начини да извлече приходи от износ за бюджета. Технологичните компании ще бъдат засегнати в по-малка степен, тъй като те са "трудни за управление", добави той.

Москва обсъжда национализацията на западни компании след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година. Но досега той е използвал такива правомощия само в редки случаи.

През април Русия пое местните дъщерни дружества на финландската Fortum и германската Uniper в отговор на това, което нарече "незаконно отчуждаване на руски активи в чужбина". Указът на Кремъл се отнасяше конкретно за тези две компании.

При вземането на решение дали да разшири подобни правомощия върху хиляди западни компании, Кремъл ще следи какво ще се случи с около 300 млрд. евро (324 млрд. долара) от замразените на Запад активи на руската централна банка.

Икономическите служители на Русия се притесняват да не загубят решаващата роля, която западните предприятия продължават да играят в много сектори на икономиката на страната. Кремъл също така се стреми да намери нови източници на приходи за бюджета на фона на намаляващите приходи от износа на енергия и рязко нарастващите военни разходи, които досега през тази година са довели до увеличаване на бюджетния дефицит до 42 млрд. долара.

Съгласно настоящите критерии, обявени за първи път през декември, западните компании са длъжни да предоставят на руските купувачи отстъпка в размер на поне 50% от стойността на активите и да направят "доброволна" вноска в бюджета в размер между 5 и 10% от цената на сделката.

Председателят на централната банка на Русия Елвира Набиулина е сред най-силните гласове, които настояват да се ограничи излизането на западни корпорации и да се предупредят компаниите със заплахата от национализация, твърдят източниците на "Файненшъл Таймс". Централната банка се опасява, че отливът на чуждестранен капитал може да отслаби рублата и да ограничи възможностите на руските инвеститори.

Финансовият министър на Русия Антон Силуанов обаче подкрепя излизането на компаниите като начин за извличане на повече приходи за бюджета, допълват хората.

Централната банка не е отговорила на запитване на изданието, а руското министерство на финансите е заявило, че процедурите за излизане на компаниите "работят нормално", но подчерта, че "за отделни сделки са възможни допълнителни промени", без да уточнява.

Според указа на Путин правилата изискват също така новите собственици да пуснат 20% от активите на руската фондова борса - стъпка, която според Набиулина е необходима, за да се осигури на дребните инвеститори в страната повече възможности да влагат парите си.

"Като цяло държавата не иска инвеститорите да напускат. Напротив, тя иска да направи напускането по-малко интересно за тях. Но това, което искат, е да насърчат доброто поведение", казва високопоставен западен бизнесмен в Москва.