Делът на европейските фирми, които класират Китай като водеща инвестиционна дестинация, достигна рекордно ниско ниво, съобщи в петък европейска бизнес лобистка група, предупреждавайки, че може да отнеме години, за да се възстанови доверието във втората икономика в света. 

На този фон две страни в Източна Европа се утвърждават като плацдарм за китайския бизнес на Стария континент.

По информация на Ройтерс Търговската камара на Европейския съюз в Китай заяви в последното издание на своето проучване на бизнес климата, че перспективите за правене на бизнес в Китай са най-ниски в 20-годишната история на изследването, като над 1/4 от анкетираните са песимистично настроени за текущия си потенциал за растеж, а 44% имат негативно отношение за перспективите напред.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон призоваха президента на Китай Си Цзинпин в понеделник да осигури по-балансирана търговия с Европа. Но китайският лидер не демонстрира голяма готовност за по-големи отстъпки, докато беше в Париж, отбеляза Ройтерс.

Европейският бизнес в Китай алармира

"Налице са тревожни признаци, че някои европейски компании или се изолират, или намаляват амбициите си в Китай, тъй като предизвикателствата, пред които са изправени, започват да надвишават ползите от това да са тук", каза Йенс Ескелунд, президент на камарата.

"Докато китайското правителство често сигнализира за намерението си да подобри бизнес средата, сега трябва да видим конкретни действия за възстановяване на доверието на инвеститорите."

Само 13% от фирмите казаха, че в момента виждат Китай като топ инвестиционна дестинация, каза камарата, което е спад от 16% през 2023 г. и много по-малко, отколкото по време на пандемията, когато заради стриктния локдаун в Пекин тази цифра спадна от 20% през 2019 г. до 19% през 2020 г., мина през 27% през 2021 г. и 21% през 2022 г., годината, в която ограниченията бяха окончателно премахнати.

"Европейските компании са изправени пред нарастваща несигурност в Китай, до голяма степен поради икономическата нестабилност и по-малко предвидимата посока на политиката", каза Денис Депу, глобален управляващ директор на консултантската компания за мениджмънт Roland Berger.

Пандемията и имотната криза оголиха границите на модела на развитие на Китай, смятат анализатори. И тъй като дисбалансът между инвестициите и потреблението в Китай е по-дълбок от този в Япония през 80-те години на миналия век - преди нейните прословути "загубени десетилетия" - икономиката рискува да се забави до такава степен, че да се почувства като в рецесия.

Европейските фирми изпитват затруднения, каза камарата, като броят на компаниите, отчитащи увеличение на приходите, също е най-ниският в историята. В тандем, близо 40% от анкетираните отбелязват, че болната икономика на Китай е най-голямото им бизнес предизвикателство, като забавящата се глобална икономика е на второ място с 15%.

"Компаниите продължават да пренасочват инвестиции, които първоначално бяха планирани за Китай, към алтернативни пазари, които се възприемат като по-предсказуеми, надеждни и прозрачни", констатира камарата.

"Тъй като инвестиционните решения се вземат на цикли и не се приемат лекомислено, обръщане няма да бъде възможно за една нощ."

Европейският плацдарм на Пекин

И докато европейските фирми в Китай се оплакват, Китай се опитва да пробие още по-дълбоко в Европа с посещенията на президента Си във Франция, Сърбия и Унгария. И ако визитата и срещите в Париж имаха повече политически характер, в Белград и Будапеща ставаше дума за мащабни инвестиции и заеми.

"През 2023 г. Китай инвестира един 1.370 млрд. долара в Сърбия, което е почти една трета от общите чуждестранни инвестиции, влезли през 2023 г." Това каза премиерът на Бърнабич на фона на посещението на президента Си в Белград. 

Сръбският министър на вътрешната и външната търговия Томислав Момирович пък отбеляза, че Китай е сред най-големите инвеститори в страната, тъй като е вложил 5,5 милиарда долара в сръбската икономика в периода от 2014 - 2023 г. Китай е вторият по важност външнотърговски партньор на Сърбия.

Китайската компания "Чайна енерджи интернешънъл груп" (China Energy International Group) ще изгради нефтена рафинерия в Смедерево - на река Дунав. Съвместен е проектът за нов петролопровод Сърбия-Унгария, похвали се енергийната министърка Дубравка Джедович Ханданович.

В същото време - през последните 10 години, дългът на Сърбия към Китай е нараснал 12 пъти до 3,7 милиарда евро през 2023 г., съобщи наскоро Би Би Си.

Пекин и Белград: Дългове, стоманено приятелство, посипано с червен прах, китайски стоки >>

В четвъртък Китай и Унгария обявиха решението да издигнат двустранните отношения до всеобхватно стратегическо партньорство. В съвместно изявление се казва, че двете страни се ангажират да засилят синергията между инициативата "Един пояс, един път" и политиката на Унгария за "отваряне на изток".

Със сътрудничеството между Унгария и Сърбия върви модернизирането на железопътна линия Будапеща-Белград-Скопие-Атина, която ще подпомгне достъпа на китайски стоки до Западна Европа през управляваното от Китай пристанище Пирея.

Участъкът Будапеща-Белград е един от символите на икономическата експанзия на Китай в Унгария: 85% от инвестицията е покрита от китайски заеми, написа Euronews. Проектът е на стойност 2,1 милиарда долара.

Скептиците поставят възвращаемостта на инвестицията под въпрос.

Одруг проект предвижда изграждане на железопътна линия около Будапеща, която да облекчи превоза на стоки, произведени от китайските заводи в Източна Унгария, до пазарите в Западна Европа. 

Миналата година Унгария отчете рекорд от 13 милиарда евро (около 14 милиарда щатски долара) преки чуждестранни инвестиции, включително над 7,6 милиарда евро (около 8,2 милиарда долара) от китайски инвеститори, според доклад на HIPA - Унгарската агенция за насърчаване на инвестициите.

През 2023 г. Китай отново стана най-големият инвеститор в Унгария, след като беше такъв през 2020 г., се казва в доклада.

Унгария обединява германски производители на автомобили и китайски производители на батерии, каза наскоро директорът на HIPA Ищван Йо пред агенция Синхуа (Xinhua).

Смисълът е производството да се премести в близост до Daimler и BMW, каза Тамас Матура, асистент в университета Корвин, цитиран от Economic Times.

Китайският производител на електрически превозни средства (EV) BYD обяви плановете си за изграждане на нова производствена база в южния унгарски град Сегед.

"За нас е особена радост, че BYD в крайна сметка избра Сегед", каза Йо. Автомобилната индустрия и свързаната с нея верига за доставки са от решаващо значение за унгарската икономика, отбеляза той.

Йо подчерта, че неговата агенция в момента работи за насочване на нови инвеститори към районите, където "все още има значителни резерви от работна ръка" и че ще се радва да види повече китайски инвеститори в южните райони на страната. 

Китай първо въвежда производство на батерии в Европа, за да успее да отстъпи разходите за доставка, тъй като те бяха толкова тежки, че вашият смисъл на производството да се премести в близост до автомобилни фабрики на компании като Daimler и BMW, каза Тамас Матура, асистент в университета Корвин.

Но не липсват и критични мнения.

"На практика Китай сега се е превърнал в "алфа-мъжкаря" на евразийската ос. Той е доминиращата сила, има парите и технологията и ето го на посещение в новата си колония." Това каза пред Euronews политологът Чаба Канч.

Личните интереси също играят роля в огромните инвестиции, смята Чаба Канч. "В случая с Унгария говорим за най-корумпираната държава-членка на ЕС. Точно както с Русия, унгарският режим е сключил някакво рамково споразумение за "стратегическа корупция" (с Китай). С руснаците ние знаем, че това е... надценен газ", отбеляза Канч.