€500 млрд. за възраждането на ЕС - с грантове и заеми
Възстановителният фон ще съчетае грантове и заеми - приоритетно подкрепата ще отива при най-засегнатите от пандемията страни
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще представи днес на извънредна сесия на Европейския парламент в Брюксел ново предложение за бюджета на ЕС до 2027 година.
Коронавирус пандемия
- Нарастват опасения от напускане на еврозоната на най-задлъжнелите страни
- Повече наети, отколкото безработни: за първи път тенденцията се обърна
- ЕК подготвя нови насоки за правата на сезонните работници
- Ангела Меркел спасява "Луфтханза" - Германия налива в компанията 9 млрд. евро
- Френската икономика поднови работа, но още понася тежки загуби
- Дания очаква най-голямото икономическо свиване от Втората световна война
Предвижда се бъдещият общ бюджет да съдържа фонд от 500 млрд. евро за възстановяване от кризата, предизвикана от пандемията от Ковид-19.
Предвижда се възстановителният фонд да действа две години - до края на 2022 г.
Комисията се очаква да предложи разпределение на средствата във фонда между заеми и безвъзмездни средства. Очаква се държавите в ЕС сами да определят кои от нуждите, възникнали заради пандемията, желаят да покрият с тези средства.
Особено важно е съчетанието между възстановяването и следването на зелените политики.
Очаква се предложението на ЕК да бъде обсъдено от Европейския съвет през юни. За одобрение ще бъде необходимо единодушие сред държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС.
Предвижда се ЕК да внесе яснота по намерението си да тегли заем от международните капиталови пазари, за да осигури част от средствата в новия фонд. По неофициална информация се предвижда заемът да бъде връщан в продължение на три десетилетия.
Грантове и (или) заеми
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон предложиха идеята за възстановителен план на стойност 500 милиарда евро, който да предоставя грантове на европейските страни, най-тежко ударени от коронавирусната пандемия. Във фокуса на предложението е издаването на общи облигации, т.нар корона облигации.
Австрия, Швеция, Дания и Нидерландия (група, наречена "пресметливата" четворка) обаче се обявиха против грантовете и настояха помощта да е под формата на заеми.
Спешният фонд е за да стимулира възстановяването. Според нас това трябва да се изразява в заеми, без обединяване на дълговете, каза нидерландският премиер Марк Рюте.
По плана на ЕК превес във фонда ще имат грантовете, като съотношението със заемите ще бъде между 60 и 40 на сто или 70 и 30 на сто, предаде БНР. С това предложение на практика Европейската комисия подкрепя плана за възстановяване на Франция и Германия, а не на т.нар. "пестелива четворка".
Фридрих Мерц, който е сред водещите канцидати за приемник на канцлера Ангела Меркел, предупреди, че ЕС трябва да внимава да не се превърне в "трансферен съюз", в който от по-богатите членки се иска да спасяват по-бедните си партньори.
Ще има ли помощ от Фонда и за България
България е сред страните, които ще могат да се възползват от Фонда за възстановяване след пандемията от Covid-19 въпреки ниския брой на заразените. Това заяви в интервю за БНР председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.
На въпрос за критериите, по които ще се определя кои са най-засегнатите държави, Вебер уточни, "първата идея е за хората, които са заразени. И това трябва да се взема предвид, тъй като в Северна Италия има региони, които бяха много сериозно поразени и тук трябва особен приоритет".
"Но последствията са далеч по-широки в икономически аспект. България, например, много добре управлява кризата и цифрите показват, че там заразените са най-малко в сравнение с другите държави. Това обаче не означава, че тя няма да има достъп до тези средства. Тя също е засегната икономически от тази криза и затова трябва да се възползва от този нов фонд", отбеляза Вебер.