Западът задълбочава офанзивата срещу Русия, като прилага широка палитра от икономически, финансови и политически санкции в отговор на нахлуването ѝ в Украйна. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън каза вчера по телефона на заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, че заедно да наложат "още твърди мерки" срещу Руската федерация и нейния елит, значителна част от която се намира именно на Запад или притежава значителни активи там. 

В отговор Москва се опитва да ограничи оттеглянето на чуждестранен капитал и изтичането на чуждестранна валута от Русия - за да могат вече инвестиралите в страната да продължат да работят и да осигурят препитание за хората.   

На този фон има и не малко държави, които не се включиха в кампанията за санкции, прилагана от Запада срещу Русия. Руското издание "Взгляд" обобщава кои са тези страни и какви са мотивите им. 

Китай, който се противопоставя на едностранните санкции, които не се основават на международното право.

Бихме добавили обаче неотдавнашния коментар на Франс прес, че Китай опитва да балансира отрицателното си становище за санкциите (на които самият той е подложен от САЩ) - обяви ги за нелегитимни, и силната си чувствителност по темата за защита на суверенитета и териториалната цялост на държавите. 

Бразилия, нейният президент Жаир Болсонаро обяви: "Без санкции или осъждане на президента Путин". И подчерта, че страната му няма да гласува за антируски резолюции в ООН.

Индия, като временен член на Съвета за сигурност на ООН, не подкрепи резолюцията, осъждаща руската специална операция в Украйна - същото направиха представители на Китай и Обединените арабски емирства (за ОАЕ още малко по-долу).

Южна Африка. Президентът Сирил Рамафоса призова за дипломатическо разрешаване на украинската криза с участието на ООН.

Така е очевидно, че партньорите на Москва от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) ще се въздържат от налагане на санкции. Руското издание припомня, че страните от БРИКС обединяват 43% от световното население и включват държави с първа (Китай) и трета (Индия) икономики в света по брутен вътрешен продукт и паритет на покупателната способност.

Турция не планира да налага санкции срещу Русия, за да остане канал за диалог, каза във вторник говорител на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Налага се да отбележим, че Турция се старае да поддържа добри отношения и с Украйна, и с Русия. На 28 февруари Анкара обаче предупреди както черноморските, така и нечерноморските държави да не изпращат военни кораби през проливите Босфора и Дарданелите. Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. позволява на Турция да ограничи транзитното преминаване на военни кораби през проливите по време на война (Турция окачестви руската инвазия в Украйна именно като "война"), но има клауза, която освобождава от това ограничение кораби, които се връщат в пристанището, където са регистрирани. Към споменатата дата най-малко четири руски кораба са чакали решението на Турция, за да преминат от Средиземно море.

На 1 март турският министър на националната отбрана Хулуси Акар заяви на руския си колега Сергей Шойгу, че е необходимо незабавно прекратяване на огъня в Украйна по хуманитарни причини. 

Мексико, най-голямата испаноговоряща страна в Латинска Америка, 12-та икономика в света според Световната банка, отказа да се присъедини към санкциите.

Аржентина също отхвърли въвеждането на антируски мерки и пренебрегна възмущението на украинския посланик в Буенос Айрес. "Взгляд" припомня, че аржентинският президент Алберто Фернандес посети Москва в началото на февруари и се срещна с Путин - точно като бразилския му колега Болсонаро.

В Европа две балкански държави, които не са членки на ЕС, Сърбия и Босна и Херцеговина (заради позицията на босненските сърби) се обявиха категорично против въвеждането на антируски ограничения.

Унгария зае амбивалентна позиция - премиерът Виктор Орбан каза, че Будапеща няма да блокира санкциите на ЕС срещу Русия. В същото време подчерта: Унгария няма да доставя оръжие на Украйна и няма да позволи транзита на оръжия до тази страна през нейна територия.

В Латинска Америка традиционните партньори Куба, Венецуела и Никарагуа очаквано подкрепиха Русия. Москва привлече подкрепата на Сирия, докато Египет и Обединените арабски емирства се противопоставиха на осъждането на Русия.

ОАЕ в момента са непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и миналия петък се въздържаха за неудоволствие на САЩ при гласуването на внесена от Вашингтон в съвета резолюция, осъждаща действията на Русия в Украйна. По този начин емирствата на практика заеха позиция, подобна на тази на Индия и Китай.

Египетският премиер Мустафа Мадбули заяви, че "правителството в момента прави анализ на различните аспекти на руско-украинската криза". Да припомним, че Египет силно зависи от руските, но и от украинските туристи.

Арабската лига, панарабската политическа организация, междувременно изрази тревога от войната в Украйна, но се въздържа от това да призове за прекратяване на руската инвазия.

В постсъветското пространство приятелска за Русия позиция заеха предимно страните от Организацията по Договора за колективна безопасност (ОДКБ): Беларус, Казахстан, Таджикистан, Армения и Киргизстан. Президентът на Киргизстан Садир Жапаров нарече признаването на ДНР и ЛНР суверенно право на Русия и подкрепи специалната операция в Украйна.

Азербайджан и Молдова се отказаха от антируските ограничения. Но най-изненадваща беше позицията на Грузия, която отказа да наложи санкции срещу Русия, заключава "Взгляд".