Бъдещето не е това, което беше
Каква е устойчивата икономическа дипломация във времена на разделение
"Източна Европа вече не е периферия, а център - там, където се взимат решения". С тези думи на модератора д-р Венцеслав Събев започна дискусията "Устойчива и икономическа дипломация: Укрепване на сътрудничеството във времена на разделение" във втория ден от Green Transition Forum 6.0.
Д-р Събев е заместник-директор на изследователски център в Женевския университет в Швейцария, експерт в областта на международните отношения, ценностите, сигурността и междукултурния диалог.
Друга тенденция, която той открои още в началото на форума, бе положителната роля на малките и средните държави в настоящето на Европа.
Как тези и всички други промени около нас в последните години се отразиха на икономическата дипломация попита той първия български еврокомисар Меглена Кунева. "Ние започнахме преговорите (за влизане на България в ЕС) в епохата на Гутенберг, а къде се намираме сега...", каза тя. Със станалата популярна фраза "Бъдещето не е това, което беше" (заглавие на книга от Рандал Бейкър), г-жа Кунева изрази идеята, че светът се променя толкова бързо, че традиционните прогнози и очаквания вече не са валидни.
"Трябва да се адаптираме, трябва да бъдем заедно и свързани, но и да сме автономни" - това е новата концепция на дипломацията, според Меглена Кунева: "Да сме свободни да взимаме сами решенията си, но и да понесем последствията от тях".
Тя направи и стряскаща констатация: "Международното право не се спазва. А как можем да продължим напред, ако не съществуват правила?"
Първият български еврокомисар е категоричен, че националните и европейски интереси трябва да се защитават. "Не можем и да си помислим дори да не спазваме правилата, които сме приели, когато сме станали пълноправен член на ЕС. Европа никога не е била военно-отбранителна сила, но ние умеем да формулираме правила и да ги спазваме. В това е нашата сила. Трябва да се спазват международните закони", каза тя.
"Има два вида държави в Европа - малки и такива, които още не са разбрали, че са малки", Н.Пр. Иренe Планк, посланик на Федерална република Германия в България като цитира датския премиер. "Тази част от континента сега е важна част от ЕС, неговото пулсиращо сърце", каза тя.
Според посланик Планк "стратегията на ЕС и на Германия имат приоритети: просперитет и свобода, но също така - и автономност. Имено различните търговски споразумения правят съюза по-силен. Ние имаме нужда от икономически растеж, от икономическа стабилност", каза тя и изброи условията, при които ще се случи това: зелени технологии, възобновяеми източници, екологично селско стопанство. Като пример Н.Пр. даде проекта, който Германия развива в България за производство на свободен от въглеродни емисии цимент.
Посланик Планк съобщи, че 2025 г. е била рекордна за Германия по производство на енергия ВЕИ - 62%. "България има много добри специалисти по ВЕИ, много стартъпи, много предприятия, които работят върху ВЕИ-решения за производство на енергия. Ето защо много германски компании инвестират в България", каза тя.
Швейцария поставя устойчивостта в основата на своята политика, увери участниците Н.Пр. Пиер Хагман, посланик на Конфедерация Швейцария в България. Той определи Женева като дипломатически хъб, екосистема, която Швейцария опитва да укрепи в последните години. Приоритет за страната е също развитието на научната и технологичната дипломация.
"Толкова често ми се налага да разказвам колко добро място за инвестиции е България, че сякаш съм посланик на България, а не на Турция в България", каза Н.Пр. Мехмет Саит Уянък. Той съобщи, че двустранната търговия на България и Турция през 2025 г. е била в размер на 9 млрд. евро. 3 млрд. евро пък са директните инвестиции. 3 млн. българи - почти половин България, са пътували в Турция през миналата година. 2 млн. турци - у нас. "Много нови предприятия търсят партньори в България", каза посланик Уянък.
Той разказа и как Турция се готви за домакинството на Световната среща за климата, която ще се проведе в Анталия през есента на 2026 г. Страната ще бъде домакин на преговорите, известни като COP31.
"Темите са много: устойчивост на климата, околната среда, океаните и моретата, системата на здравеопазването... Срещата ще бъде още една стъпка към това, което започна бразилското председателство: да не се взимат нови мерки, а да се изпълняват реално вече договорените", обясни посланик Уянък. Той анонсира и форум в Истанбул на тема нулеви отпадъци. "Много от емисиите от метан и въглероден диоксид са от отпадъци, затова подобни стъпки са важни", каза Негово Превъзходителство.
Н.Пр. Елмар Маммадов, посланик на Азербайджан в България припомни и Пакта от Баку. Ключовото глобално споразумение за климата беше прието на Конференцията на ООН по изменение на климата (COP29) през ноември 2024 г. в столицата на Азербайджан.
То постави амбициозна цел за мобилизиране на поне 1.3 трилиона долара годишно до 2035 г. в подкрепа на развиващите се страни. Пактът полага основите на Пътната карта Баку-Белем която свързва ангажиментите от COP29 с бъдещите действия на климатичните срещи в Бразилия.
Документът официално обединява 52 ключови решения на ООН за справяне с климатичните промени.