17-11-2017 20-11-2018

Повече от 700 000 жилищни сгради са за обновяване: с какви пречки се сблъсква санирането

Експертен анализ показва наличието на редица пречки за реализация на процеса дори при 100 процента безвъзмездно финансиране. Към момента едва 7% от жилищната площ съответства на актуалните норми за енергийна ефективност

Снимка: МРРБ

Повече от 700 000 жилищни сгради са за обновяване: с какви пречки се сблъсква санирането

13:47 | 13 февруари 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 69 8341 Снимка: МРРБ

През следващите години 703 978 обитавани жилищни сгради трябва да бъдат обект на мерки за подобряване на енергийната ефективност. Това показва доклад за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради в страната, изготвен от "Българо-австрийска консултантска компания" АД по поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/, съобщиха от ведомството. Същата компания е извършила и анализ на националния жилищен фонд. Целта е да бъдат предложени икономически ефективни политики и мерки за неговото обновяване.

Още по темата

За подготовката на двата документа са използвани данни на кадастъра, Националния статистически институт, Националната информационна система за състоянието на енергийната ефективност и др.

Според тях общият брой на обитаваните жилищни сгради е 1 365 898, но за около 25 на сто от тях провеждането на подобни мерки не е целесъобразно, защото са от кирпич, камък, дърво и др. и са амортизирани.

Според доклада нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития. Общата разгърната площ е 184 290 428 кв. м. Препоръката е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища. Сградите с лоши енергийни характеристики (класове Е, F и G) са 91 на сто от необновените, като тези, при които разходът на енергия е най-висок, са 18 на сто. От тях би трябвало да дойдат най-големите икономии на енергия, но практиката от досегашните програми показва, че съществуват редица пречки за реализация на процеса дори при 100 процента безвъзмездно финансиране, посочват от ведомството (виж по-долу). Голям е потенциалът при еднофамилните къщи - 42 на сто от обновената площ до 2030 г. трябва да дойде именно от тях, се посочва още в доклада.

Какви нови мерки се предлагат

Към момента 7 на сто от жилищната площ в страната е в съответствие с актуалните нормативни изисквания за енергийна ефективност. Това включва строителството след 2010 г., което отговаря на съвременните европейски изисквания, както и обновените сгради по различни програми в периода 2007-2020 г.

За останалите сгради следва да се разработят мерки за подобряване на енергийната ефективност. Новото е, че се препоръчва създаване на "ветрило" от програми, насочени към решаване на различни проблеми и нужди. Например:

отделни програми за саниране на блокове и на къщи;
програма за подобряване на конструктивната устойчивост на сградите преди въвеждането на мерки за енергийна ефективност;
програми за въвеждане на единични мерки за енергийна ефективност, там където е невъзможно или нецелесъобразно дълбоко обновяване и други.

Според авторите на изследването това ще даде по-добри резултати от една програма, която се опитва да реши всички проблеми.

Виж още Рестарт на националната програма за саниране от 2020 г.

Какви са главните пречки, според експертите

Анализите показват, че съществуват редица пречки за обновяване на жилищния фонд в България. На първо място 97,6 на сто от жилищата са частна собственост, а 60 на сто от населението живее в многофамилни сгради, в които решенията за обновяването им зависят от съгласието на всички собственици.

Сериозна бариера е и различното финансово състояние на живущите. Хора в т. нар. "енергийна уязвимост" има навсякъде, което би затруднило процеса при необходимост от съфинансиране. Понятието "беден собственик" е добре познато във всички страни от бившия социалистически лагер, но у нас е най-остро изразено, посочват от ведомството.

Очертаните трудности налагат разработване на устойчив модел за финансиране на санирането. Препоръката на авторите на доклада е моделът да включва три компонента:

безвъзмездна финансова помощ с различен размер в зависимост от целите на програмата и нивото на постигната енергийна ефективност;
улеснен достъп до кредитен ресурс от търговските банки, осигурен чрез създаване на финансови инструменти за споделяне на риска. Това ще стимулира навлизането на банковия сектор на този пазар чрез отпускане на дългосрочни и безлихвени кредити за собствениците;
предоставяне на допълнителна целева помощ чрез отделен механизъм като мярка за осигуряване участието на собствениците с ниски доходи.

Предлага се да се разгледа възможността за диференциране на безвъзмездната финансова помощ и на регионален принцип - за регион с ниски, средни и високи доходи на населението. Друга идея е създаването на общински фондове в подкрепа на жилищната политика и обновяването.

За преодоляване на съществуващите бариери е необходима интеграция и координация на политиките, мерките и механизмите, посочват от министерството. Това означава разработването на програмите и механизмите за подкрепа да се извършва с участието на всички отговорни институции - министерствата на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на труда и социалната политика, на финансите, на икономиката, структури, управляващи европейски средства и местни власти.

ИЗБРАНО