През следващите три до пет години в България ще има недостиг на повече от 250 000 квалифицирани специалисти с висше образование, което ще застраши развитието на икономиката ни. Същевременно страната ни вече осма година пропуска възможността, от която редица държави от ЕС се възползваха, да сключи споразумение с най-големия износител на кадри - Индия. Подобни споразумения могат да бъдат сключени и с други трети страни. Това каза в интервю за БТА д-р Петър Велев, председател на Индийско-българската бизнес камара.

Камарата и Българската търговско-промишлена палата организират кръгла маса на тема "Неизползвани възможности за внос на работна ръка" на 27 май.

Става дума за рамков документ, в който са формулирани всички основни моменти за миграцията и на мобилността, свързани с издаването на работна виза, съобразно търсената в страната квалификация и конкретни работни места. Петър Велев даде пример с Германия, която е поставила условието съответните кандидати за работа в страната предварително да бъдат обучени в родината си и да имат базисни умения за съответната длъжност. От своя страна Индия иска да гарантира, че няма да има нерегламентирана миграция. Ако някой не спазва закона в държавата, в която е приет да работи, индийските власти имат ангажимента да го върнат в обратно в родината, коментира Велев. Той изтъкна, че към момента у нас са спорадични случаите на индийски работници, които са избрали България за развитие на професионалната си кариера, а страната ни е един от големите износители - например на строителни работници за държавите от Близкия Изток.

Общата програма за миграция и мобилност

На 29 март 2016 г. Европейският съюз и Индия подписват съвместна Декларация относно Общата програма за миграция и мобилност, с която се поставя ясна правна рамка на движението на квалифицирана работна ръка. Двустранни споразумения с Индия са подписали всички големи европейски икономики - Германия, Франция, Австрия. България, за съжаление, все още не го е направила и ние като организация бихме искали да запознаем институциите, за да може през призмата на потребностите на водещите сектори в нашата икономика, те да вземат решение и страната ни да сключи подобно споразумение, коментира председателят на Индийско-българската бизнес камара.

Велев изключи възможността за дъмпинг на работната заплата или за евентуално противопоставяне на българския трудов пазар с работниците от трети държави. Просто има остър недостиг и това трябва да се разбере, заяви той.

Според него е необходим задълбочен анализ на картината на дефицита на работна ръка в България от институциите с участието на представители на отделните сектори на икономиката ни. Трябва да се отчете и спецификата на заплащането в съответните браншове, защото не може да се очаква, че IT индустрията в България, която има потенциал да расте още повече, ще привлече кадри със заплати, по-ниски от тези, които квалифициран IT девелопър получава в Индия, коментира Велев.

Наскоро националната статистиката обяви, че броят на работещите в България за първи път е паднал под 3 млн. души.

Остър дефицит изпитва IT индустрията; 4000 медицински сестри липсват в здравеопазването, а това определя и качеството му, отбеляза д-р Велев. Целта на предстоящия форум е да провокираме институциите, които имат отношение по темата, да разгледат в пълнота този проблем за икономиката ни и за развитието на България в бъдеще заради силно негативния демографски фактор, който ще задълбочи недостига на работна ръка, каза Велев. Той съобщи, че на предстоящата срещата са поканени представители на отделните сектори, като туризъм, IT индустрия, превозвачи. Целта ни е да ги обединим, за да може институциите да чуят потребностите им, допълни председателят на Камарата.

Статистиката

На първо място по необходимост от работна ръка е област Бургас - с потребност от 27 400 служители, съобщи Велев. София е се нуждае от 26 700 души, Варна - 25 800, Пловдив - 18 900. Разполагайки с тези служители, областите автоматично ще генерират приходи, ще бъде създаден брутен продукт, ще има развитие на съответните региони, респективно и на цяла България, изтъкна председателят на Индийско-българската бизнес камара.

B страната 83 000 души не достигат за индустрията. В търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството - 67 000. Това означава дефицит съответно от 31 на сто, и 25 на сто, каза Велев. Строителството има нужда от 38 000 работници или дефицитът е 14 на сто, в селското стопанство липсват 13 400, което се равнява на недостиг от 5 на сто. Тоест, това е абсолютен недостиг на хора, които биха създали продукт, заяви Велев. Той има фармацевтично производство в Ботевград, което също изпитва глад за кадри. На нас хронично ни липсват 25 служители, не са хиляди, но с попълването на този дефицит бихме получили възможност да увеличим капацитета на производството, коментира Велев и изтъкна, че в Ботевград безработицата през последните 20 години е нулева.

Атрактивна ли е България за търсещите работа хора от трети страни

Според председателя на Индийско-българската бизнес камара изключително се подценяват възможностите на България като добро място за работа, а тук например намират работа кадри с висока квалификация от Италия. Велев е убеден, че специалисти от Индия имат интерес към нашия трудов пазар в повечето от секторите, изпитващи кадрови дефицит, защото икономиката ни в момента има добра изходна база, независимо от стагнацията и световните геополитически проблеми. Много от индустриите в България предлагат и допълнителни бонуси на работниците и пример за това е строителният бранш. Почти всички големи строителни фирми имат общежития и могат да осигурят адекватна и качествена среда за живот, каза Велев, позовавайки се на данни на ръководството на Камарата на строителите в България. Подобна е картината и с големите производства в България.

По думите на Велев интересът за износ на кадри към България от страна на Индия ще бъде голям. Това е държавата с едно от най-младите населения в света и най-младо в сегмента на работещите под 35 години. Тоест 65 на сто от населението на Индия е под 35 г. и там има излишък на квалифицирана работна ръка в млада възраст, коментира председателят на Камарата.

Лесно ли става наемането на кадри от трети страни

След като се опитваме да привлечем вниманието на институциите по темата с наемането на кадри от трети страни, това означава, че този проблем у нас не е решен, коментира Велев. Основната трудност е свързана с бавното издаване на работни визи и този процес трябва да бъде формулиран в бъдещото двустранно споразумение - на кого и при какви условия и срокове се предоставя работна виза и за какъв период от време. Не се изисква закон, а говорим за споразумение, което не е много сложно, а и няма политически привкус, защото не виждам кой би имал интерес България да не се развива, коментира председателят на Камарата.

Профилът на индийския работник

Като се има предвид, че Индия е петата икономика в света, трябва да се отчете, че страната има високо ниво на образование и има сфери, в които държавата е доминираща в глобален план - например медицината, разказа Велев, който по професия е лекар. Индийски специалисти са се наложили в САЩ и Великобритания в сегмента "Здравеопазване" и няма спор за квалификацията и потенциала им. В IT индустрията Индия е един от водещите източници на работна ръка. Страната има развита фармацевтичната индустрия и 60 процента от таблетките, които се употребяват в света, са произведени там, каза Велев. Нямаме съмнение в това, че в Индия има високо квалифицирана работна ръка. Въпросът е всичко да бъде регламентирано, допълни той.