Кубинското правителство ще позволи на малкия частен бизнес да действа в още повече сектори на кубинската икономика, предадоха преди няколко дни световните агенции. Всички те отбелязаха промяната като мащабна реформа в комунистическата страна, където държавата и нейните компании доминират в икономическата дейност.

Правителство ще разшири областите на действие за малкия частен бизнес от 127 сега до повече от 2000.

Това е втората крачка на правителството в последно време в опит за икономическо изплуване след паричната реформа.

Частният сектор си пробива път

Още миналия август министърът на труда Марта Елена Фейто Кабрера разкри за готвената мярка, която одобрена на заседание на Министерския съвет миналата седмица, съобщи официозът "Гранма", вестник на управляващата комунистическа партия.

Повече подробности на този етап не се съобщават.

Досега частната дейност - разрешена в Куба от 2010 г., но чийто истински бум датира от историческото затопляне на връзките между Куба и САЩ, инициирано в края на 2014 г. по времето на Барак Обама - беше ограничена до списък на сектори, определени от държавата, напомня "Франс24" (France24) с информация на Франс прес.

"Предишният списък със 127 (разрешени) дейности е премахнат", каза министърът на труда.

Отсега нататък в списък ще влизат само секторите, запазени за държавата и те ще бъдат малцинство: "От над 2000 дейности, в които е разрешена частна практика ... само 124 ще бъдат ограничени, частично или изцяло", каза Фейто Кабрера, без да дава повече подробности, въпреки че се очаква те да включват отрасли, смятани за стратегически за държавата, като медии, здравеопазване и отбрана.

"Развитието на частната практика е целта на тази реформа", каза министърът, подчертавайки, че това "ще помогне за освобождаването на производителните сили" на частния сектор.

В момента над 600 000 кубинци работят в частния сектор, или 13 процента от работната сила на острова с 11,2 милиона души. Те са заети предимно в гастрономията, транспорта и отдаването под наем на стаи за туристи.

Реформата е "важна стъпка за увеличаване на заетостта", заяви министърът на икономиката Алехандро Гил в Туитър.

Това е "добра новина" и "стъпка в правилната посока", дори и при това, че "за съжаление отне твърде много време, за да бъде одобрена", написа в Туитър Рикардо Торес, икономист от Хаванския университет.

Паричната реформа: носи ли желаната предвидимост

В средата на миналия декември президентът на Куба Мигел Диас-Канел обяви парична реформа - в сила от 1 януари т.г., с която се елиминира сложната система с двойна валута и множество валутни курсове. Намерението е да се подобри средата за бизнес.

В обръщение към нацията, предавано по телевизията, държавният глава съобщи, че от януари ще има само един валутен курс от 24 песо за долар.

Повече от 30 години в държавната икономика на Куба се използват две валути - песото и конвертируемото песо, чийто курс изкуствено бе обвързан с щатския долар. С реформата се премахна конвертируемото песо.

Обменните курсове бяха различни: 1 към 1 за държавните компании, 24 песо за 1 конвертируемо песо за обществени и други съвместни дружества, заплатите в специалната икономическа зона на острова и трансакции между фермери и хотели.

Намерението е, след като курсът вече е 24 песо за един долар, както за предприятията, така и за физическите лица, да се установи балансирана връзка между националната икономика и външния пазар, от който Куба е силно зависима.

Агенциите отбелязаха, че реформата ще доведе до първото обезценяване на националната валута (спрямо щатския долар) от революцията през 1959 година. Тази мярка ще се отрази на спестяванията, на стойността на заплатите и на цените. Прогнозирано бе повишаване на цените, но пък правителството предвиди средно увеличение на заплатите с 450%, а на пенсиите - с 500%.

В свой анализ от 30 декември Сара Марш и Нелсон Акоста от Ройтерс отбелязват, че много държавни компании, работили с обменния курс от 1 песо за 1 долар, вероятно няма да могат да оцелеят при новия курс от 24 песо за 1 долар. Правителството заявява, че ще даде на предприятията година време, за да станат конкурентоспособни, като междувременно ги субсидира, макар че това може да се окаже твърде малко, особено като се има предвид слабата световна икономика и липсата на капитал в Куба, за надграждане на куцащата инфраструктура.

Но пък властите вече обявиха курс към премахване на повечето субсидии, които са в подкрепа главно на държавните предприятия, но и на жителите на страната. До определен срок ще изчезнат купонните книжки, така наречени либретас (libretas).

"Ако правителството беше предприело структурни реформи, за да стимулира първо селскостопанския, частния и държавния сектор, икономиката щеше да бъде в много по-добро състояние, за да се справи с това", заяви Рикардо Торес, икономист от базирания в Хавана Център за изследване на икономиката на Куба, имайки предвид валутната реформа.

Комунистическата партия се противопоставя на подобни ходове, защото това би намалило нейната политическа мощ, каза Педро Монреал, автор на популярен блог за кубинската икономика. И добави: Сега ще трябва да плати цената, тъй като повишеното от по-големите заплати търсене на стоки и услуги при липса на увеличение на предлагането ще доведе до инфлация и допълнителни трудности в икономика с процъфтяващ черен пазар.

Дали навлизането по-широко на частния бизнес ще балансира пазара - остава да видим.

 

Целта всъщност е кубинската икономика да стане по-предвидима в очите на чуждестранните инвеститори и страната да тръгне напред икономически.

Икономика в застой

Няма магическо решение за икономическите проблеми на страната, която страда от недостиг на ликвидни средства, предупреди държавният глава Диас-Канел, когато през декември анонсира паричната реформа. Той обаче изрази увереност тази реформа да допринесе за създаване на необходимите условия за по-стабилен напредък.

Кубинската икономика е в застой от години и миналата година се сви с 11 процента заради комбинацията от пандемията, опустошила туристическия сектор, и тежките американски санкции. Най-тежко бяха засегнати именно секторите, заети от частници - след като бяха спрени лицензите на много собственици на бизнес.

Кубинците страдат от недостиг на основни продукти. Освен това се налага да се редят на безкрайни опашки, за да се снабдят с тях.