17-11-2017 20-11-2018

Браншова организация пита кой и защо бърза да затвори въглищните ТЕЦ до 2030 г.

БЕМФ подозира външно влияние върху създателите на нова Пътна карта и припомня, че редица по-зелени страни се връщат към стари технологии

Снимка: iStock by Getty Images

Браншова организация пита кой и защо бърза да затвори въглищните ТЕЦ до 2030 г.

11:44 | 18 юли 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 4 1006 Снимка: iStock by Getty Images

Факт е, че в Европа и в света възникна "нов енергиен ред". Това наложи големи европейски икономики да преразглеждат енергийните си стратегии и да предлагат нови политики, голяма част от които се оказват връщане към отричани до момента технологии, подходи и договориране. България трябва да направи същото. Така завършва декларацията на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ), в която се изразява категорично несъгласие с изготвянето на пътна карта за декарбонизация на енергийния сектор, в която е предложено "ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г."

Пътната карта е очертана от Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС). Тази Пътна карта е част от задачите в Годишната работна програма на КСЕЗС във връзка с Реформа 9 от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Реформата включва ангажименти за изготвяне на пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, както и разработване на няколко възможни сценария на политиката, като основа на план за постепенно прекратяване на използването на въглища с крайна дата до 2038 г.

В декларацията на БЕМФ се подчертава, че Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища в България включва в съответствие с Пътната карта стъпки от дейности към 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038, но тези фази се отнасят до определени ангажименти на страната на ниво ЕС, като те в никакъв случай не предвиждат затваряне на въглищните централи до 2030 г. Определените в посочения План и в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) провизорни срокове са 2035 г. като дата, предложена от бизнеса, и 2038 г. като крайна дата, и те не трябва да се променят. В плановете за развитие на електрическите мрежи на ЕСО и горивоенергийния и мощностен баланс на страната до 2040 г. не се разглежда подобен вариант, а напротив - разчита се въглищните ТЕЦ за балансиране на системата и осигуряване на стратегически резерв от собствен източник, се казва в декларацията.

БЕМФ отбелязва, че в никой от цитираните официални документи не се поема ангажимент за 2030 година като срок за затваряне на въглищните централи в България, поради което налагането на политическо решение за задължително разработване на такъв сценарий е лишено от основания и ще доведе до излишни социални вълнения и нестабилност във въглищните райони. Нещо повече, днешните и бъдещи управляващи трябва да отчетат изключително високата необходимост, дори бихме добавили - новата роля на въглищните централи в днешната нестабилна икономическа обстановка за гарантиране сигурността на доставките в страната и региона през следващите години. Факт е, че редица страни с много "по-зелена" енергийна политика предприемат действия за преразглеждане на политическите си решения по отношение на въглищната енергетика, показва, че и у нас трябва да се прояви реализъм и да не се допуска изкуствено създаване на кризи с доставките на електрическа енергия.

От БЕМФ питат на какво основание и по чие предложение е включен този основен сценарии в работата на комисията и какви са аргументите за това и дали е има външен натиск върху България по темата. Заедно с това задават въпроса кое налага това "бързане" и България де факто да се окаже най-радикалната в Европейския съюз страна по отношение на декарбонизация на енергетиката си.

БЕМФ уточнява, че функциите на въпросния КСЕЗС не му дават права за промени в документи, приети с решение на правителството, какъвто опит се прави с предложената формулировка на сценарии към "Пътна карта".

В декларацията, адресирана до председателя на НС, президента, премиера в оставка, енергийни дружества, НПО и медиите, се предлага на ръководството на КСЕЗС да бъде разпоредено да работи в съответствие с политиките в приетия НПВУ и правилника за дейността му, и да не допуска външни въздействия, независимо откъде и от какво естество са.

Неотдавна КНСБ също изрази резервите си към "екстремални сценарии, които могат да бъдат ползвани за взимане на политическо решение за спиране на работата на въглищните централи". Мотивът на синдиката е, че не се отчита изключително високата необходимост от работата на ТЕЦ на лигнитни въглища за гарантиране сигурността на доставките в региона през следващите години.

Синдикатът призова за проявя на зрялост и "да не се допуска изкуствено създаване на кризи с доставките на електрическа енергия".

ИЗБРАНО