Всеки произвеждан продукт да има такъв дизайн, че да може, когато достигне края на своя живот или да може да се ремонтира и работи повторно, или много лесно да може да се разглоби на съставните му части, които да могат да се рециклират. Това свое определение за кръгова икономика даде Борислав Малинов, председател на Българска асоциация по рециклиране, при изказването си по време на форума "Зелен преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews.

Нашата асоциация прави връзката между тези, които добиват суровината (отпадъците), и заводите, които я преработват. Събират се цветни и черни метали, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, хартия и картон, стъкло, излезли от употреба МПС (94% от един автомобил днес се рециклира или оползотворява), пластмаса, отработени масла (горенето им е 100% токсично), автомобилни гуми, обясни Малинов, който се включи в дискусията на тема "Умни градове и кръгова икономика". Казусът с гумите е най-сериозен, защото, според него, няма за какво да се използват - възможно е да се вложат като гранулати в асфалтови покрития или в нови гуми след преработка на каучука.

Три са основните предимства на кръговата икономика, каза Малинов и изброи: намаляват се отпадъците, изхвърляни на сметищата; използват се много по-малко природни суровини, защото се добавя събрана вторична суровина; отделят се много по-малко газове, когато се преработва отпадък, отколкото ако се преработва суровина.

Ползи от използването на вторични суровини

Пестене на енергия - от 47% при хартията, през 83% при пластмасовите бутилки до 95% при алуминия и 99% при текстила.

Спестяване на въглеродни емисии - от 18% при хартията през 65% при медта и 70% при пластмасовите бутилки до 98% при текстила.

Вижда се, че преминаването към по-кръгова икономика намалява натиска върху околната среда, но и прави по-сигурни доставките на суровини, повишава конкурентоспособността, стимулира иновациите и икономическия растеж (допълнителни 0,5% към брутния вътрешен продукт на ЕС) и създава работни места (700 000 само в ЕС до 2030 г.).

На потребителите пък ще бъдат предоставени по-трайни и иновативни продукти, които ще повишат качеството на живот и ще им спестят пари в дългосрочен план.

Какво да се прави с текстила

Малинов обърна специално внимание на оползотворяването на текстила, голяма част от който се използва като дрехи втора употреба. В България вече (законодателно уредено) се въвежда разширена отговорност за производителите на текстил, като ще се плащат продуктови такси. Очаква се МОСВ да подготви съответната наредба. И благодарение на организацията за събиране на текстил у нас ще се появят множество контейнери за събиране на текстил във всички общини с над 5000 жители. Реално този текстил вече няма да се изхвърля на сметищата, няма и да се гори, а ще се събира - една част от него ще се използва като дрехи за повторна употреба, а друга ще се рециклира, обясни Малинов. Трета част - смесеният текстил (примерно памук и синтетика) не може да се оползотвори и трябва да се изгори. За момента не е измислена технология, която да раздели нишките в самия плат и да ги сортира по вид.

Къде сме ние

От информация, представена от Борислав Малинов, стана известно, че България е под средното за ЕС ниво на образуване на битови отпадъци - 489 кг/жител средно в ЕС срещу 407 кг/жител у нас през 2018 г.

Отчита се тенденция на постоянен ръст на дела на рециклираните битови отпадъци от 19.4% през 2008 г. до 31.5 през 2018 г.

В състава на образуваните битови отпадъци биоразградимите представляват 36%, биологичните са 25%, а рециклируемите фракции от хартия и картон, пластмаса стъкло и метали - 27%.

Делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци нараства постоянно, като през 2018 г. достига 99.8%.

Къде ще сме след 5 години

Малинов прогнозира, че средствата, които ще се усвояват в страната ни по европейски фондове и по Плана за възстановяване и устойчивост ще доведат до бързо увеличаване на дела на отпадъците, които ще се рециклират, а няма да се изхвърлят на сметище или горят.

Борислав Малинов е председател на Българска асоциация по рециклиране. Асоциацията е създадена през 1998 г. под името "Българска Асоциация на Търговците на Метали" (БАТМ). През 2004 г., Асоциацията се преименува на Българска асоциация по рециклиране (БАР). От 2002 г., Асоциацията има свой постоянен представител в Международния съвет по околна среда в Брюксел.

Борислав Малинов е предприемач в сферите на рециклирането, хотелиерството, електронната търговия, строителството и холистичната медицина. В сферата на рециклирането той управлява Норд Холдинг АД. Дружеството е основано през 1995 г., а основните му предмети на дейност са събирането и преработката на метали.

 


Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".