17-11-2017 20-11-2018

За "Хайделберг Матириълс" целта е ясна, през 2030 г. да продаваме продукти с 47% по-нисък въглероден отпечатък

Снимка: Ангел Юруков/ Dir.bg

За "Хайделберг Матириълс" целта е ясна, през 2030 г. да продаваме продукти с 47% по-нисък въглероден отпечатък

10:27 | 11 декември 2024 0 15784 Снимка: Ангел Юруков/ Dir.bg

Държавата трябва да създаде предпоставки, за да бъде ускорен процеса по получаване на разрешителните, зада може индустрията да продължи по пътя на декарбонизация, обясни Константин Божинов, ръководител на проект ANRAV, Хайделберг Матириълс Девня

Green Transition

Здравейте, г-н Божинов радвам се да Ви видя на COP 29. Тази година улавянето на въглеродния диоксид е важна тема за Вас и Вашата индустрия като цяло. Смятате ли, че можете да откриете нови практики, тук сега на климатичната среща в Баку и съответно какъв опит можете да почерпите като компания?

Първо, благодаря Ви за поканата и се радвам, че сме заедно на COP 29 - едно важно събитие за индустрията и света. Tова е мястото, на което трябва да отворим диалога, в който да обсъдим и преосмислим начините, по които произвеждаме и потребяваме различни стоки. Но към Вашия въпрос -определено улавянето на въглероден диоксид е възможността пред нашата индустрия да стане въглеродно неутрална. Да, имаме доста детайлно разписана стратегия и план и като индустрия, и като "Хайделберг Матириълс Девня". Сега ще се съсредоточа върху нашата компания, но разбира се, мога да говоря в контекста на целия бизнес. Нашата компания е поела ангажимент пред своите инвеститори до 2030 г. да улавя не по-малко от 10 милиона тона въглероден диоксид на годишна база. А това е много амбициозна цел, защото при всички останали други цименто-производители, цифрите са много по-малки. Тоест ние сме избрали като стратегически подход улавянето на въглероден диоксид да бъде решението по пътя на въглеродната неутралност.

Опростени регулаторни процеси, ускорени процедури за издаване на разрешителни и подкрепа от Европа и държавите-членки са ключови за конкурентноспособността на тежката индустия в Европа

Виж още Опростени регулаторни процеси, ускорени процедури за издаване на разрешителни и подкрепа от Европа и държавите-членки са ключови за конкурентноспособността на тежката индустия в Европа

Оттам нататък какво следва за компанията? Имате ли нови разработки, които правите сега? Това намаляване на емисиите как ще се случи?

Към днешна дата има две основни направления или разработени технологии Amine и Оxyfuel, които в глобален мащаб са разпознаваеми и се прилагат. Това, което е новина и от което сме изключително горди да отбележим, че се случва в България, която за нас е изключителен повод за огромна радост. Нашата компания разработва комбинирана технология между Оxyfuel / Amine, която би следвало да позволи пълното улавяне на въглероден диоксид. Или за да бъдем точни: да постигнем нива, които към днешна дата много малко циментови заводи могат да постигнат. За целта изградихме пилотна инсталация в нашия завод в Девня. Проектът е под названието ANRAV-Beta. Това е втората част на големия проект ANRAV, който е в действие от почти 6 месеца и позволява на екипа в Девня да направи всички тестове и да се увери, че технологията наистина може да постигне ефективността, която сме заявили.

Това е впечатляващо. Всъщност вие май сте първият проект, който е подкрепен от Европейската комисия на такова ниво. Как успяхте да ги убедите?

Положихме всички усилия, но в крайна сметка ключът в тъй нареченото "убеждаване" е да има бизнес модел. Но бизнес модел е едно изключително относително понятие, когато говорим за декарбонизация, защото има много неизвестни в цялото уравнение, като например каква би била цената на въглеродните емисии след 2030 г. и т.н. Независимо от всичко, ние имаме един работещ модел, едно много добро географско разположение. Тоест от мястото на генериране, улавяне, последващо транспортиране и съхранение. В нашия случай, между завода в Девня определеното място за съхранение, ще ни бъде нужен изключително къс тръбопровод, в сравнение с всички останали проекти в на европейско ниво. Тук говорим за около не повече от 50 км наземен и подводен тръбопровод, който ни е нужен, за да достигнем газовото находище в Галата, където следва да съхраним уловения въглероден диоксид.

Всичко това звучи страхотно. Как виждате Вие ролята на държавата? Къде е нейното място тук? Как може законодателно или по друг начин да подпомогне.

Ролята на държавата е ключова. Успешното реализиране на подобен тип проект от такъв мащаб изисква държавата да бъде активна страна в проекта и да подпомага разработката и прилагането на тази пилотна инсталация. Какво имам предвид? Тук не говорим да дойдат в завода и да работят рамо до рамо с екипа ни. Става въпрос да бъде подготвена нормативна база изаконова база, за да бъде ускорен процесът по получаване на всички разрешителни. Защо е нужно това? Защото реалността е, че получавайки финансиране по фонд Иновации на ЕК, има определен период, в който инвестицията и проектът трябва да се осъществят.

Не остана много време до 2030 г.

Да, именно. Давам много директен пример. Процедура по ОВОС може да отнеме три години и повече в България. Тоест трябва да намерим начин, по който процесът по получаването на разрешителни, без естествено да се правят компромиси с качеството на работа и да не бъдат покрити определени точки и аспекти, да се случва бързо. Естествено много важно е държавата да намери механизми, с които да подкрепи допълнително компаниите. Говорим за финансови механизми за компаниите, които тръгват по пътя на декарбонизацията. Защото реалността е, че декарбонизацията е факт. Тя се случва, но има изключително много въпросителни относно бизнес модела, ефективността и по какъв начин компаниите ще станат конкурентоспособни на глобалните пазари.

Това е изключително важен момент и трябва да е ясен за напред, защото знам, че има компании, които внасят донякъде законно, донякъде може би не точно цимент, който е извън пазара за въглеродните емисии в Европа. Моят въпрос е свързан с бъдещето на циментовата индустрия и зелените политики. Виждаме, вече има така наречения" зелен цимент", който предлагате на пазара. Каква е следващата стъпка занапред за циментовия бранш?

Циментовият бранш е една от тъй наречените трудни за приспособяване (hard to abate) индустрии, когато говорим за зеления преход. Разбира се, това е само една от индустриите, които среща най-големи затруднения, когато говорим за декарбонизация. Добрата новина е, че циментовата индустрия има ясната представа как да се декарбонизира, тоест като процес и като стъпки това е абсолютно ясно. Това, което е голямо препятствие пред нас е начинът, по който това се случва.

Вие споменахте внос на турски цимент, конкретно за България. Тук определено не можем да говорим за нелегален внос. Напротив, всичко е абсолютно легално. Но тук стигаме до темата по какъв начин държавата пази своите производители и на пазарен принцип ли е това, при условие, че от нас като производители се очаква да направим огромни капиталови инвестиции, за да модернизираме производствата си и да станем въглеродно неутрални.

Като минимум се очаква държавата да създаде тъй наречения си механизъм CBAM (cross border adjustment mechanism, механизъм за въглеродна корекция на дадена стока на границата на ЕС, бел. ред). Механизмът може да позволи да има реален контрол какъв тип цимент влиза през граница, за да можем ние да останем конкурентоспособни.

А как виждате всъщност бъдещето на вашата индустрия с декарбонизацията или с "по-тъмни" зелени окраски?

Бъдещето винаги е хубаво. Това е нещото, което трябва да се случи. От позицията на сега, тук и в момента, всичко изглежда много неясно. Но това мисля че се отнася за абсолютно всички големи процеси и скокове в индустриалната революция. Как точно ще се случи декарбонизацията не вярвам, че има човек, който да може да отговори. Тук става въпрос за много политика, за много адаптиране на законодателни рамки. Но при всички положения бъдещето трябва да бъде по-зелено. Защото всички виждаме измененията на климата. Тук говорим за целия свят - природните стихии стават все повече и повече. И ние трябва да обърнем внимание на околната среда и начина, по който съществуваме на тази планета.

Другата тема на разговора е може ли този преход да се случи само в Европа и устойчиво ли е? Определено не. Разговорът трябва да бъде цялостен, защото Европа се намира на същата планета както е Индия, Китай и САЩ. Формирането на нови пазарни ниши, защото при всички положения нашето производство ще се сблъска със създаването на нови пазари. Както вие отбелязахте в нашата компания вече имаме производство на цимент с нисък въглероден отпечатък. Нашият завод в Бревик финализира инсталацията на първата система за улавяне на въглеродните емисии в Европа. Догодина ще имаме официално въглеродно неутрален цимент, който ще продаваме в Европа.

Тоест освен просто интересното говорене за декарбонизация, ние се движим в тази посока, имаме ясна стратегия и пътна карта. А и сме убедени, че до 2030 г. ще пуснем на пазара продукти с 47% по-малък въглероден отпечатък спрямо 1990 г.