Градовете имат изключително висок потенциал за сериозна промяна, защото в тях има концентрация на ресурси, талант, креативност. В процеса към утвърждаване на кръговата икономика поетапно се внедряват общински стратегии, които обаче се натъкват на много пречки, липсва комуникация между администрацията, бизнеса, неправителствения сектор и научните среди. За съжаление се прокарват и лобистки интереси.

Това каза Светослав Стойков, председател на УС на Институт Кръгова Икономика по време на форума "Зелен преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews.

Много е важно да се постигне приемственост на политиките при смяна на политическото управление. Тоест нужни са дългосрочни стратегии, които да следваме години наред, отбеляза Стойков и изтъкна, че направим ли прехода на градско ниво към устойчиви кръгови модели, на практика сме решили основна част от проблемите на нашата цивилизация.

Що е то кръгова икономика

Стойков отбеляза, че се наблюдава все още едно неразбиране на това какво е кръгова икономика като концепция. В България тя все още се използва погрешно като синоним на устойчиво развитие и дори рециклиране.

На върха на пирамидата на отпадъците е предотвратяване на тяхното съществуване, а в дъното - тяхното изгаряне и депониране. Твърдението, че инсенерирането на отпадъци е част от кръговата икономика е абсолютно невярно. Противоречи със самата идея за кръгова икономика, коментира Стойков.

Инсенераторът генерира повече въглеродни емисии на мегаватчас произведена енергия и генерира допълнителни вредни замърсители в сравнение с изкопаемия фосилен газ, който се използва в топлофикацията.

Кръговата икономика е много повече от рециклиране, тя е изцяло нов модел на дизайн, производство и потребление на ресурсите - за постигане на максимално ефективното им изпозлване във всеки сектор на икономиката чрез удължаване на полезния живот на продуктите и така свеждане до минимум на отпадъците, обясни Стойков. Кръговата икономика не се ограничава до рециклиране, предлагат се механизми за цялостно функциониране, създаване и запазване на стойност, на устойчиви бизнес модели, добави той.

Основните принципи тук са: запазване и подобряване на природния капитал; оптимизиране на ресурсите чрез кръговост на продукти,компоненти и материали; усъвършенстване на системата чрез премахване на негативните външни ефекти.

Икономическите анализи показват, че потенциалът на кръговите бизнеси се оценява на 1.8 трлн. Евро от 2030 г., така че ще има възможност за създаване на работни места, за стимулиране на иновациите и генериране на значителни ползи и подобрения за околната среда.

Какво представлява един кръгов град

Всички процеси в такъв град трябва да са задвижвани от ВЕИ, да се използват умно локални възобновяеми суровини, да е възобновяват локалните екосистеми, да се въвлича обществото в процесите на промяна при прозрачност във всяка една стъпка от процеса, отбеляза Стойков.

По думите на експерта, за да стимулираме кръговата икономика са нужни политики, бизнес стимули за внедряване на нови технологии, като усилията не се изчерпват само с дигитализация, но се прилагат нови бизнес модели, действия за защита, устойчиво управление и възстановяване на естествени или модифицирани екосистеми (Nature-based solution), поетапно се преминава от продукти към услуги и се променя отношенията между производители и потребители.

В края на изказването си Светослав Стойков обърна внимание на проблема с влаганите в икономиката материали. Енергийната трансформация е жизнено необходима, но използваните материали са не по-малко важни, подчерта експертът. Изследване показва, че производството на ключови материали като стомана, цимент, пластмаси, текстилни продукти имат голям отпечатък върху околната среда. На глобално ниво в следващите 30 г. ние ще удвоим инфраструктурата в нашите градове. И само въглеродноинтензивните материали, които ще вкараме в тази трансформация, използвайки сегашните технологии, ще изчерпат нашия въглероден бюджет за лимитиране повишаването на температурата до 1.5 градуса, предупреди Светослав Стойков.


Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".