Бизнесът ще иска оставката на кабинета, ако няма компенсации за газа и тока
Не сме склонни на компромиси, ще има фалити, хиляди хора ще отидат в бюрата по труда, каза председателят на УС на БСК
Незабавни компенсации за бизнеса заради високите цени на тока и за природния газ, ако цените са по-високи от тези по формулата с "Газпром експорт" за месец май - това ще поискат днес работодателите на среща с премиера Кирил Петков. В срещата следобед участие се очаква да вземат също вицепремиерите Асен Василев и Корнелия Нинова. Това коментира в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев. БСК е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2022 година.
"Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще имаме национален протест с искане за оставка на правителството", заяви председателят на АОБР.
"Не сме склонни на компромиси, с които работодателите да нямат предвидимост за утрешния ден и хората да продължават да обедняват.
"Ще фалират бизнеси, хиляди хора ще отидат в бюрата по труда, държавата ще е изправена пред поредна криза, която можем да избегнем, ако управляващите действат сега", заяви още Митрев.
Предлаганата от бизнеса схема за компенсация за тока предвижда да има долен праг на подпомагане, който да не е под цената на енергийния микс, която КЕВР определя, като по данни на работодателите тя е около 157-158 лева и 75 процента над тази цена - до цената "Ден напред".
Така предложената компенсация трябва да е не само за май, а до успокояване на цените на електроенергията. Паралелно с това работодателите настояват държавата незабавно да намери механизъм за сключване на дългосрочни договори, особено за електроинтензивната индустрия, каза Митрев.
Компенсациите за всички небитови потребители на ток, които са над 633 000, месечно, ще струват около 200 млн. лева при сегашните цени на електроенергията и се предлага това да стане за сметка на свърхпечалбите в енергетиката. Митрев цитира данни от последния отчет на АЕЦ "Козлодуй", като печалбата на дружеството за първите три месеца на година е близо 1 милиард лева. И това е само за АЕЦ "Козлодуй", не говорим за останалите производители на електрическа енергия, които печелят страшно много, коментира още председателят на АОБР.
По време на днешните разговори с правителството бизнесът категорично ще заяви, че няма да заплаща природен газ над цената, която би била по формулата с "Газпром експорт" за май. Тази цена би трябвало да бъде малко над 130 лева за един мегаватчас, коментира Митрев.
Той допълни, че държавата трябва да намери механизми за компенсации за бизнеса, ако цената на природния газ надхвърли посочените стойности.
"Над 25 000 дружества от индустрията са потребители на природен газ - микро и малки предприятия, средни и големи фирми, и за тях ще стане непосилно да работят, ако цената на природния газ стане по-висока", заяви председателят на АОБР.
"Работодателите настояват за сигурни доставки на петролните продукти, които да са на поносими и прогнозируеми цени. Държавата ни е длъжна да защити, в случая, националния ни интерес", заяви Митрев по повод обсъжданите в ЕС мерки срещу вноса на руски петрол Европа.
По повод подписания от руския президент Владимир Путин указ за ограничаване на износа на суровини за Европа, председателят на АОБР коментира, че на този етап не може с точност да се каже какъв ще е ефектът върху българските фирми, но заяви: "Очакванията са да страдаме".
Във връзка с финализирането на европейско равнище на националния ни План за възстановяване и устойчивост, Митрев коментира, че очакванията на бизнеса са смесени. От една страна те са положителни, защото очакваме над 6 млрд. евро да влязат в българската икономика, от друга страна не сме сигурни, че това е планът, който ще възстанови и ще направи устойчива икономиката ни, каза Митрев.
Правителството да направи възможното да възстанови разговорите с "Газпром" и доставките по съществуващия договор, предложиха вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова и работодателите в края на април, но вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев изключи тази възможност.
Предлагаме дотогава да се сложи таван или да се замразят цените на природния газ, каквито са сега по договора с "Газпром" и по доставките, които трябваше да получаваме по този договор. Разликата, оскъпяването, което е по алтернативни доставки, да се поеме от държавата, каза тогава Нинова. Дори и правителството да намери алтернативни доставки, дори и трасе да се осигури и количества, то ще е по-скъпо, всички прогнози са за между 30 и 40 на сто ръст на цената. Нито индустрията, нито домакинствата вече могат да поемат такъв удар, без да има компенсаторни механизми, каза Нинова след срещата с работодателите.
Основните потребители на природен газ са дружествата от секторите "Металургия", "Химия", "Енергетика", "Стъкларство", "Строителство" и Целулозно-хартиената индустрия. Само на секторите "Химия" и "Енергетика" общото потребление възлиза на 1,633 млрд. кубични метра, показват данни на Министерството на икономиката и индустрията. Структурата на потребление на природен газ по отрасли е: енергетика - 39,27 на сто, химия - 37,9 на сто, металургия - 5,04 на сто, строителство - 1,64 на сто, стъкло и порцелан - 8,11 на сто, и други - 8,04 на сто. В секторите, засегнати от спирането на природен газ, оперират 25 241 предприятия.
В засегнатите сектори работят 246 909 души или 11 на сто от заетите в България.
Друго предложение, което дойде след срещата на Нинова с работодателите, е спешно да се приеме закон, с който се налага допълнително облагане върху свърхпечалбите на енергийните дружества, както и да се продължат компенсациите за ток за бизнеса, докато се решат дългосрочно проблемите с нови договори - двустранни, дългосрочни, каза тогава министърът на икономиката и индустрията.
От бизнеса настояха в края на април още на следващото заседание на МС да се вземе решение за удължаване на срока за компенсации на всички небитови потребители на ток, като това да стане от свръхпечалбите, натрупани от всички производители на електрическа енергия. Това според бизнеса е единственият разумен вариант за задържане на цените на всички стоки и услуги.