Асоциацията на организациите на българските работодатели твърдо подкрепя всички рационални мерки, предлагани във връзка с въведеното извънредно положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание. Това се казва в декларация на Асоциацията.

Работодателите изразяват задоволство от постигнатата чуваемост и приветстват предлаганото удължаване на сроковете в ЗКПО до 30 юни 2020 г. Същевременно обаче те категорично се противопоставят на "внесените предложения от народни представители между първо и второ четене на Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на НС, свързани с междинните срокове за отчитане и по-конкретно предлагания ред за изменение за внасяне на авансовите вноски за корпоративен данък на база на данъчната печалба, декларирана за 2018 г."

Асоциацията отбелязва в декларацията си, че така предлаганият режим не отразява реалната икономическа ситуация и очакваните резултати за текущата година в условия на рецесия. Да се предлага бизнесът да плащат данък върху нещо, което не съществува, е абсурд, смятат от Асоциацията. Работодателите заявяват, че да се дължи служебно определен от НАП данък на фалирал или загубил голяма част от дейността си бизнес е геноцид над цялата българска индустрия.

От Асоциацията настояват за спешно решение в рамките на деня (докато в правната комисия на НС се разглежда законопроектът) и оттегляне на предложението на народните представители и очакват утре в пленарна зала да бъде гледан текст, който да връща стария режим на плащане на база прогнозна основа.

Против какво се обявиха работодателите

В позиция на работодателските организации се казва, че "по действащата редакция предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината.

"При очакван срив за редица бизнеси се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база реализираната печалба през 2018 година, без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на 2020 г.

Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка - загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим. Това е неизбежно в цели сектори на икономиката, които през 2018 г. са били печеливши - туризъм, транспорт, редица производства, търговия, и които през 2020 г. ще понесат огромен спад в приходите от продажби и ще реализират отрицателни финансови резултати на годишна база.

Много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще "убие" жизнеспособността на тези предприятия", се казва в позицията на работодателите.

И още аргументи в позицията:

"С предложената промяна се отнема възможността на бизнеса да променя/намалява размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г., т. е. дори конкретно предприятие да спре да осъществява търговска/производствена дейност, защото държавата е обявила извънредно положение в страната и го задължава да преустанови работа, което е лишило предприятието от приходи, но то генерира загуба най-малко в размер на постоянните разходи и същата тази държава го задължава да плати авансов данък върху определена от нея прогнозна печалба, на база реализираната печалба през 2018 г., когато коронавирусът не съществуваше.

Много фирми са били на печалба през 2018 година, но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян."

Представителите на бизнеса изтъкват, че всички отговорни правителства по света търсят начини за облекчаване на бизнеса, като предлагат фискални стимули с цел предприятията да съществуват и да се развиват и утре, когато кризата отмине, а в България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци.